Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
20
Статии
847
Брой прегледи на статиите
633137
Светите мъченици Адриан и НаталияИмператор Максимиан в столицата си гр. Никодимия издал заповед грижливо да се издирят християните и да се дадат под съд. Били обещани парични награди на ония, които изпълняват тая заповед и откриват християни. Които пък ги укривали, заплашвали ги със строги наказания. И почнали езичниците да издават познатите християни и да ги довеждат на съд при царя. Веднъж по указанието на някои от жителите на Никодимия войниците на Максимиан намерили в една пещера 23 човека, които заявили, че вярват в Христа. Войниците ги вързали и отвели при царя. Царят в това време отивал в езическия храм за жертвоприношение. Като го срещнали, войниците му представили вързаните християни и му казали: „Ето непокорните на твоите заповеди и хулителите на нашите богове!“ Царят сам разпитвал християните, които без страх изповядвали своята вяра, а на заканите на царя, че ще ги подложи на мъчение, отговорили, че не се боят да страдат за името на Иисус Христос. Разгневеният Максимиан заповядал още тук да ги бият най-жестоко. Те търпеливо понесли изтезанието, като казвали, че се надяват да получат на небето безсмъртни венци.
– Безумци – казал им Максимиан, – вие очаквате венци на вашите глави, които аз ще заповядам да отсекат! Оставете вашата лъжлива вяра и не погубвайте себе си!
Но мъчениците останали непоколебими. След като ги изтезавали до полусмърт, отвели ги в преторията, за да запишат там имената им като на осъдени на смърт.
Един от членовете на преторията, по име Адриан, знатен и богат човек, бил свидетел на изтезанията и непостижимото за него, като езичник, търпение на християните. Под влияние на поразилото го впечатление той взел да ги разпитва каква награда очакват те от своя Бог за това чудно тяхно търпение. И в разговора с едва дишащите от телесна изнемога мъченици Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан. Слушайки и гледайки тия люде, той разбрал божествената истина и като застанал сред преторията, казал на писарите, които записвали осъдените на смърт: „Запишете и моето име заедно с имената на тия светци, защото и аз вярвам в техния Бог Христос и с радост ще умра за Него!“
Учуденият писар побързал да уведоми царя, че Адриан се обявил за християнин, а царят веднага го повикал при себе си.
– Какво ти стана, Адриане? – казал му той. – Побъркал ли си се? Вярно ли е, че си искал да умреш с тия люде, осъдени на смърт?
– Не съм се побъркал – спокойно отговорил Адриан, – а напротив – вразумих се от своето предишно безумие.
– Стига си приказвал глупости – казал му царят, – а искай прошка и заяви, че си сгрешил и се разкайваш и тогава ще зачеркнат името ти в списъка на осъдените!
– От днес моля истинния Бог да ми прости предишните мои езически заблуди – отговорил Адриан.
Тогава царят се разгневил, заповядал да оковат Адриан в тежки железни вериги и да го отведат в тъмница, гдето били затворени св. мъченици. Заповедта на царя била изпълнена.
Между това един Адрианов слуга, който бил при него в оня ден, побързал да иде у дома му, за да уведоми жена му Наталия за случилото се: „Нашият господар оковаха във вериги и отведоха в тъмница!“ Това известие поразило младата жена, която скоро се била омъжила и нежно обичала своя мъж. Тя заплакала и с безпокойство питала слугата, знае ли той за какво престъпление са отвели Адриан в тъмница.
– Аз видях, че в преторията бяха довели няколко човека, мъчени за някой си Христос – отговорил слугата. – Тия люде ги осъдиха на смърт, а нашият господар заповяда да впишат и неговото име с техните имена и каза, че иска да умре с тях.
– Ти точно ли знаеш, за какво са мъчили тия люде? – запитала Наталия.
– Както вече ти казах, – отговорил слугата, – тях ги мъчиха за някой си Христос и за туй, че не искат да изпълнят царските повели и да се поклонят на боговете.
За учудване на слугата Наталия изведнъж престанала да плаче и на лицето ѝ се изразила най-жива радост. Тя била тайна християнка и от всичкото си сърце желаела обръщането на своя мъж към истинския Бог. Тя, разбира се, знаела, че в такъв случай го заплашва смърт. Но спасението на неговата душа било за нея по-скъпо от всичко.
След като се облякла в най-хубавите си дрехи в знак на радост, Наталия побързала да отиде при мъжа си в тъмницата. Там тя паднала в нозете му, целунала неговите окови и проливайки радостни сълзи, казвала: „Блажен си ти, съпруже мой, понеже намери истинското, вечното съкровище, като повярва в Христа! Моля те остани докрай в това звание, към което си сега призован чрез Божието милосърдие!“ И с всичката пламенност на собствената си вяра и любов към Бога и към своя мъж, с когото тъй малко била в съпружество, младата жена се стараела да го укрепи за подвига на предстоящото му мъченичество. Молила тя и другите затворници – християни да просвещават новообърнатия, като му говорят за Бога и за вечния живот, та да се не поколебае той да пожертва за Него временния живот. И по такъв начин до самата смърт на мъжа си Наталия не преставала да поддържа неговото мъжество и да го въодушевлява сред изтезанията, на които го подлагали заради неговото твърдо изповедание на Христа. Всичкото време тя прекарвала в тъмницата, като прислужвала на мъчениците и измивала раните им. Когато мъжът ѝ заговорил как да се разпореди с имотите им, тя го прекъснала, като му напомнила, че сега нито една мисъл за земното не трябва да го отвлича от размишленията за вечността, която се открива пред него.
И някои други християнки, по примера на Наталия, усърдно прислужвали на затворените в тъмницата мъченици, които спокойно и радостно се готвели за смърт. Наталия, между другото, казвала на мъжа си: „Съпруже мой, когато ти застанеш пред Бога, моли го, щото и аз скоро да те последвам и да се не разделя с тебе в блажената вечност! Боя се, да не би царят да ме принуди да се омъжа. Моли се за мене!“
Понеже мъчениците съвършено били отслабнали от страданията и мъченията, а някои от тях били вече и на умиране, заповядано било да се изпълни над тях смъртната присъда. За да продължат обаче страданията им, пречупили им с чук ръцете и нозете и след това ги убили. Адриан, който едничък още не бил изгубил сили, бил предаден на изтезание. Наталия докрай била при него, докрай го ободрявала чрез вярата в Бог и в блажения задгробен живот и имала утехата да го види непоколебим в мъченически подвиг и радостно сред мъчения да предава душата си Богу.
Телата на св. мъченици били събрани от християните и препратени в гр. Византион. Там побързала да отиде и Наталия, като по тоя начин се скрила от един знатен човек, който искал да се жени за нея.
Като пристигнала във Византион, гдето християните с любов я приели, Наталия се помолила веднъж в храма, където почивали останките на мъчениците, легнала да си почине и в съня си видяла Адриан, който ѝ възвестил за нейната близка смърт. Като разказала на християните за съновидението, Наталия скоро след това безболезнено и тихо се поминала, като заспала вечния си сън при гроба на своя мъж. Тя също така е причислена от св. Църква към лика на мъчениците, защото с душата си пострадала за Христа и послужила с любов на Неговите мъченици.
 
Православната църква почита и двамата млади съпрузи на 26 август, като покровители на семейството.
 
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, С. 1974, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).