Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
21
Статии
724
Брой прегледи на статиите
584854
Стенопис на св. крал Стефан Милутин в неговата задужбина - Краљева црква в манастира СтуденицаВ своето историческо минало сръбският народ е бил верен на православието. Сръбските владетели били известни със своята набожност. Ревностно покровителствали сръбската православна църква. Всички по-важни държавни събития получавали църковно благословение. Особено верен се показал св. крал Стефан Милутин. При него сръбската държава се разширила на юг. Разширил се и диоцезът на сръбската архиепископия. 
Стефан Урош II Милутин Неманич се възцарил в 1275 г. и царувал 42 години. Той полагал големи грижи за издигането и благосъстоянието на сръбската църква. По строителство на храмове и пожертвователност за православната църква, той надминал всички свои предшественици. 
В Хилендарския манастир на Света гора построил голям и красив храм, също кула за защита на манастира от пиратски нападения с храм на върха ѝ. Подарил на светата обител воденици и имоти.
След една победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия, той построил църкви в Йерусалим, Цариград и Солун, страноприемница в Йерусалим за поклонниците славяни.
Той покрил също и своята страна с църкви и манастири, от които най-хубави били Грачаница до Прищина и Банският манастир „Св. Стефан“. Той изпълнил едно дадено обещание – колкото години царува, толкова църкви да построи. Щедри дарения получили от него и манастирите в Македония. 
Римокатолическата църква употребила много усилия да спечели чрез уния на своя страна крал Милутин, но не успяла. За голямата привързаност на Милутин към сръбската православна църква говори и фактът, че през време на борбата между него и брат му Драготин, който искал да го свали от престола и да възкачи сина си Владислав, Милутин намерил подкрепа само в църквата, която помирила двамата братя. 
Помагайки щедро на манастирите, крал Милутин желаел те да бъдат огнища на духовна просвета. 
В него време архиепископския престол често овдовявал. Той се грижел да бъдат поставяни изпитани лица за архиепископи и епископи. Изборите падали главно измежду отличилите се игумени на Хилендарския манастир. 
Св. крал Стефан Милутин починал на 29 октомври 1321 г. Бил погребан в своята задужбина – Банския манастир, днес в Косово и Метохия. Сръбската православна църква го причислила към лика на светиите заради неговата изключителна благотворителност и святост. След Косовската битка, станала в 1389 г., мощите му били пренесени от Банския манастир в близкото рударско село Тренча. Към 1460 г, пък били пренесени от Тренча в София – тогава седалище на румелийския бейлербей. По време на кърджалийските безчинства за няколко години били скрити в Горнобанския манастир „Св. Кирил и Методий“ в Люлин планина.
И днес те се пазят благоговейно в софийската митрополитска катедрала „Св. Неделя“, наричана някога от софиянци и „Св. Крал“. Българската православна църква отбелязва паметта му на 30 октомври.