„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.“ (Евр. 13:7)

По великата си милост Бог е озарил нашата родина с огромно множество светии, които се застъпват с молитвите си за своя народ пред Царя на царете. Над 60 са единичните представители на българската канонична святост, стотици са православните светии по нашите земи, хиляди са груповите родни мъченици, а безчет са все още непризнатите български отци – изповедници на вярата през времена на робство и на атеизъм. Единици са народите с толкова многочислено небесно войнство, което да ги брани от врага на човешкото спасение.

Всички родни светии са имали едни и същи ценности, водели са сходен начин на живот – в Духа на светото Православие. Със своите подвизи, носещи им безсмъртие, най-достойните ни сънародници показват как да им подражаваме и да следваме пътя, който са извървели, за да се наричаме българи и днес. Защото синовете на кан Кубрат се разпръсват и създават пет държави, но само Дунавската приема християнството и оцелява като България.

Какви ценности са имали българските светии и как да последваме пътя им?

За да подражаваме на светите ни сънародници е нужно първо да сме християни и да разбираме какво означава това – да имаме Истинна православна вяра, каквато ни я е предал Господ Иисус Христос чрез светиите. Но „както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва“ (Иаков 2:26). А най-важното дело за всеки християнин е да се приближава до Бога, да се стреми към Неговата съвършена доброта и любов. Но да се докосне до тази Божия благодат не е било по силите на никой човек, преди Господ да се пожертва за нас и да ни остави Своето Тяло – православната Църква с нейните Свети Тайнства, богослужения, пост и молитва, за  да участваме в тях за душевно и телесно здраве както на нас самите, така и на нашите близки. С тези оръжия Той ни дава сили, както и на светиите – да побеждаваме злото и да напредваме в Християнските добродетели, плодовете на нашата вяра в служба на хората. Дава ни сили дори и за кръстен подвиг – за Саможертви от любов към Бога и ближните, тези извънмерни прояви на обич, които отличават православните светии от всички останали човеци на Земята.

Какво са пожертвали просиялите ни предци от любов към Бога и народа си?

Св. княз Боян Енравота вместо да царува, бива отхвърлен от баща си и убит от брат си заради своята християнска вяра. Тя се преумножава по всички български земи, както и светецът приживе предрича.

Св. Михаил Воин с малката си дружина ис Божия помощ отблъсква многобройните арабски нашественици към Цариград. Загива от раните си, когато спасява беззащитна девица от звяр.

Св. равноапостолни Кирил и Методий биват отлъчвани и гонени, измъчвани и тровени. Но просвещават цели народи за християнската вяра, оборвайки много лъжеучения и ереси, а на българи и славяни откриват как правилно да славят Бога на своя език.

Св. цар Борис-Михаил поставя християнството за основа на държавния закон в България, но бива предаден от приближените му и от собствения си син, заради което самоотвержено и с Божия помощ защитава истинната вяра. Убедилият две империи владетел и положил устоите на самостойна българска Църква, в която се служи и проповядва на роден език и до ден днешен, завършва живота си като монах, отказвайки се от земната слава и богатства.

Светите Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий търпят дълги гонения, мъчения и затвор. Но възкресяват мъртвец, развиват богослужебния български език и обучават хиляди българи за свещенослужители.

Св. преп. Йоан Рилски избира строг отшелнически живот като отказва царските дарове и почести, живее в хралупа и по безлюдни пещери, зли сили го хвърлят от висока скала, претърпява и побой. Но в име Божие донася изцеление и душевни ползи за мнозина още приживе, а в последствие се превръща и в небесен покровител на целия българския народ.

Св. цар Петър донася устойчив мир в държавата и като български владетел получава признание от Византийската империя за равен на императора, а Българската църква издига до  самостойна патриаршия като Цариградската. Избира смирено да завърши живота си като неизвестен монах.

Св. Петка Търновска раздава имуществото си на бедни и прекарва дълги години по пусти места в усилен пост и молитва. Чудотворните ѝ мощи са посрещани тържествено от царе, от патриарси и от три православни народа.

Светите Прохор Пшински, Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски живеят десетилетия в усърдно отшелничество и строг пост в пещери, подобно на св. Йоан Рилски. Всеки от тях построява манастир, за да покровителства след кончината си неговите обитатели и поклонници чрез чудни знамения и изцеления.

Св. Филотея Търновска живее с мъжа си в съпружеско въздържание, а след смъртта му – в отшелническо безмълвие, усилен пост и непрестанна молитва. Дарена е от Бога с толкова благодатна молитва, че дори и духовници се стичат при нея за подкрепа още приживе, а мнозина и до днес се изцеляват чрез светите ѝ мощи.

Св. Аврамий Български израства в приелата исляма Волжка България, но след като открива и изобличава неговата лъжливост и изповядва християнството, сънародниците му отрязват ръцете, краката и главата. И до днес местните християни там извършват ежегодно литийно шествие в негова чест.

Св. Йоаким Търновски е избран за глава на възстановената самостойна Българска патриаршия, която е и приета от всички поместни църкви за пета по чест в православния свят. Остава запомнен от мнозина с усърдния си монашески живот и със своята милост към бедните, грижа за сираците и подкрепа за осъдените на смърт.

Светите 26 Зографски мъченици биват изгорени живи от папски пратеници в българския манастир „Св. вмчк Георги Зограф“ на Света Гора, защото отстояват православната вяра и оборват католицизма, като не приемат лъжеученията да бъдат наложени в тяхната света обител.

Св. Козма Зографски произхожда от болярско семейство, но вместо да приеме благороднически чин, тайно се замонашва на Света Гора и започва усърден отшелнически живот в пещера. Получава от Бога дар на прозорливост, а птиците му носят храна.

Търновските светии Теодосий и ученика му Роман се подвизават усърдно в отшелническо безмълвие и въздържание, полагат основите на голяма манастирска обител и книжовен център и лично убеждават царя ревностно да защитава православната вяра и да изобличи разпространителите на езически обичаи, юдаизъм, богомилска, иконоборска и други ереси. В резултат св. Теодосий бива обявен за светец още на погребението си, където присъства дори и Цариградският патриарх.

Св. Йоан Кукузел, наричан още на младини „ангелогласният“, бива избран от византийския император за пръв певец при двора му в Цариград, но от смирение и стремеж за усърден монашески живот той тайно бяга за Света Гора, където се подвизава като отшелник и се грижи за козите. Бива удостоен още приживе да види Божията Майка и да получи дар от нея.

Светиите Ромил Видински, Дионисий Костурски и Нектарий Битолски напускат домовете си и заживяват като отшелници на Света Гора, в усърден пост и множество лишения. Мощите им се превръщат в извор за изцеление на мнозина.

Св. патриарх Евтимий Търновски, възродил богослужебните и богословските ни книги в духа на светите отци според Кирило-Методиевото писмо и останал единствена опора на жителите в столицата при османското нашествие, дръзва да изобличи поробителя за жестокостите и да проси милост за мирното население лично пред турския военачалник. Бива осъден на смърт, но ръцете на палача се вцепеняват, а светецът остава подкрепа и утеха за българския народ до последните си дни и до века.

Св. Ефрем, патриарх Сръбски, произхожда от свещеническо българско семейство, което обаче не одобрява монашеските му стремежи и той бяга от дома си в Света Гора на 23-годишна възраст, където е постриган за монах в Хилендарския манастир. Въпреки желанието му да пребивава в безмълвие, два пъти е назначаван за предстоятел на сръбско-българската Печка патриаршия и след като способства за нейното единство, православна книжовност и преодоляване на схизмата ѝ с Цариград, само пет години след блажената му кончина е обявен за светец.

Св. Киприян Цамблак е изпратен да бъде 15 години Киевски и 17 години Московски митрополит през време на силни брожения между двете епархии, като полага големи усилия за единството и благочестието на православния руски народ и за неговата българо-славянска книжнина – подобно на своя родственик св. патриарх Евтимий извършва правописно и езиково изправление за русите. Оттогава и до днес Русия го признава за Чудотворец и обединител на своята църква и държава.

С отшелническия си живот по време на турското робство просияват по родните земи и на Света Гора преподобните български светии Нектарий Битолски, Софроний Софийски, Теофил Мироточиви и Димитрий Басарбовски, когото Румъния приема за свой покровител. Живеейки в безмълвие, множество лишения и усърдна молитва те се превръщат в духовни стражи за българския народ в своето време и в бъднините.

През османското иго за вяра и родина загиват мъченически светогорските български монаси Яков Костурски с двамата му ученици Яков и Дионисий, Лука Одрински, Никита Серски, Прокопий Варненски, Игнатий Старозагорски, Акакий Серски и Онуфрий Габровски;  светиите Георги Софийски Стари, Нови и Най-нови; Николай Софийски, Трендафил Старозагорски, Висарион епископ Смоленски, Никодим Албански, Константин Софийски, Симеон епископ Самоковски, Христо Градинар, игуменът в Свищов Дамаскин Габровски, Йоан Българин, Анастасий Струмишки, Злата Мъгленска, Лазар Български, Райко Шуменски, Йоан Търновски, Димитър Сливенски, деветте Новоселски и хилядите Баташки мъченици, както и безброй знайни и незнайни християнски изповедници по нашите поробени земи. Със своите нечовешки страдания и саможертви голямото множество мъченици живо свидетелстват за несломимия български дух и за всесилната православна вяра, която прави човека и народа непобедими, защото всички виждат как Сам Бог дава чудодейни сили на Своите верни чеда и дори на светите им мощи.

Подобно на Христови апостоли просветителите Пимен Зографски, Паисий Хилендарски и Софроний Врачански жертват личните си светски и дори духовни стремежи, за да събуждат вярата и родолюбието у българския народ през време на гръко-турско потисничество със своята усърдна храмостроителна и зографска, книжовна и богослужебна дейност. Но най-вече всеотдайната грижа на будителите за душите на милиони българи възпламенява сърцата на обезверените ни сънародници и им носи духовна, църковна и държавна свобода.

С Божия помощ българските светии са извършили всички тези подвизи, както и още много знайни и незнайни саможертви от любов към близките, народа си и Господ, защото ясно са осъзнавали, че Православието е истинският път за осмисляне на живота.

Затова те вече са получили безсмъртие – но не в тленния и порочен свят, нито чрез мъгливи спомени за делото или словата им. Душите на родните светии живеят вечно и се застъпват пред Господа за поколения българи и християни, които търсят и получават подкрепата им.

А ние днес как осмисляме живота си?

Как показваме на дело любовта си към нашия Творец? Към нашата майка Църквата, която ежедневно се моли за нас? Към Отечеството, в което сме отраснали и сме станали човеци?

Какво сме готови да пожертваме, за да опазим православната си вяра, за да сме близо до Бога, за да послужим на хората около нас и на българския народ?

Добре е да помислим по тези въпроси, преди да ни бъдат зададени от Вечния Съдия...

Бог да пази България!

 

Материалът подготви: Пламен Михайлов