"Още докато турците воюваха с московците, дойдоха немците на Ниш и превзеха го, и изгониха турците от Ниш и от околните му градове. Тогава владика беше и държеше престола на Самоковската епархия всеосвещеният архиерей господин Симеон. Срещу него се обърнаха в тия люти времена, в мястото, наречено Дупница; турците се устремиха към неговия дом и го оплячкосаха, като не оставиха в него нищо. Владиката извадиха от него и не го заведоха пред съд, но го оковаха с много железни вериги и го вкараха в тъмница; там той прекара 23 дни. После го отведоха в София пред пашата, наречен Куприлиоглу. Той заповяда да го мъчат, за да се отрече от Христа. Като храбър страдалец той претърпя всичко, после го обесиха в двайсет и първия ден на месец август. Всичко това беше в годината 1737. Ох, колко страдаха християните в тия времена, струваше ми се, че така не е било и в Диоклетиановите времена."

Преписка, открита в Лозенския манастир "Възнесение Господне" (Свети Спас)

На 21 август светата Православна църква почита паметта на свети свещеномъченик Симеон Самоковски, със светско име Симеон Попович, който през 1737 г. мъченически загубва живота си за Христовата вяра, а заема достойно място и в българската история.

Няма данни за рождената дата, нито за родното място на свети свещеномъченик Симеон Самоковски. Но е известно, че той става Самоковски митрополит през есента на 1734 г., веднага след смъртта на своя предшественик Митрополит Ефрем († 28 август 1734 г.). От запазената летописна бележка на Митрополит Симеон Попович за негово посещение в Рилския манастир в края на същата година се вижда стилно обработен почерк и подпис на високограмотен българин и архиерей.

Историческата обстановка през първата половина на XVIII век се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство. Османската империя воюва на два фронта – с Руската и с Австрийската империя. По това време приблизително започва организирана съпротива срещу турците в Самоковска митрополия. Център на заверата е Долнолозенският манастир „Свети Спас“, а ръководител и главен инициатор – митрополит Симеон Самоковски, подкрепян от висши духовници, воглаве с Ипекския сръбски патриарх, под чиято диоцеза в това време е Самоковската митрополия.

Седалището на Митрополит Симеон е в Дупница, поради липса на голям храм в Самоков. Тогава в Самоков се е служило единствено в Бельовата църква „Рождество Богородично“.

Около 20 юли 1737 г. Самоковският митрополит е арестуван от турците, митрополитският дом е ограбен и разбит, а свети Симеон е окован и хвърлен в тъмница, където е измъчван 23 дни.

Около 18 август, окован във вериги и с железни гюллета на краката, с оскубани брада и коса, целият в кръв и рани, Самоковският митрополит е отведен в София. В същото това време, по заповед на Али паша Кюппрюлюоглу, са обесени около 350 свещеници, монаси и софийски граждани. Пред него застанал и Митрополит Симеон, като главен организатор и водач на заверата срещу султана. Три дни свещеномъченик Симеон Самоковски бил затворен в турските казарми и измъчван.

На 21 август 1737 г. го завели под бесилото зад църквата „Света София“. Когато го окачили на въжето, се строшило дървото. Окачили го втори път – скъсало се въжето. Едва на третия път Митрополитът издъхнал. Тялото му висяло три дни, докато въжето отново се скъсало. Али паша забранил погребение в София.

Божият промисъл определил тялото на Митрополит Симеон Самоковски да бъде погребано в притвора на Бельова църква „Рождество Богородично“, вляво зад вратата, където в 1994 г., при археологически разкопки, археологът Веселин Хаджиангелов открива гробната яма с част от мощите на мъченика и част от Евангелието, митрополитския жезъл, златоткана митрополитска одежда. Няколко години по-късно мощите на светеца са положени да почиват на видно място в Бельовата църква.

+++

Тропар, гл. 4

Такъв първосвещеник ни трябваше: свят, незлобив и станал по-висок от небесата, великославния Божий архиерей Симеон Самоковски, принесъл себе си в жертва приятна, благоугодна Богу и положил душата си за своите словесни овце. Приеми и нас, почитащите светлата ти памет към богоспасаемо стадо, свещеномъчениче, та по твоите молитви Пастиреначалникът Христос да спаси душите ни.

Кондак, гл. 2

Дойдете, верни, да възхвалим великославния Божий първосвещеник Симеон Самоковски, защото той като замени архиерейската корона с трънен венец, а светителския омофор с вериги, си придоби скъпоценния бисер Христа. На Него сега и се моли за почитащите светлата му памет.

 

Историческа справка: samokov.bg
Снимки: Пламен Михайлов