През 1714 година в малкото, неизвестно етолийско село Мегало Дендро (дн. Гърция) се случило съвсем обикновено събитие: в семейството на прости тъкачи се родило момче. Можел ли да предположи някой, че впоследствие то ще стане не само велик православен светец, но и исторически деец, определил до голяма степен съдбата на целия Балкански регион?

Още от малък свети Козма проявявал голяма жажда за знания, стараел се да използва всяка възможност, за да получи образование и «всичко онова, което научи, да послужи за полза на братята християни». Той изминавал много километри от дома, изкачвал се до отдалечени планински обители, изучавал там древни ръкописи, слушал беседите на монасите, внимавал в съветите и наставленията на старците.

Вече на двадесет години, светецът станал учител в една от селските общини. Като учел другите, той и сам се учел, самоотвержено служейки на Бога, Църквата и на своя народ. Желанието да се докосне до духовното наследство на древните отци на Църквата го довело във «висшето училище за християнско подвижничество и благочестие» - Света Гора Атон, по онова време център на духовния, културния и обществения живот на православните Балкани. Тук той срещнал велики подвижници, монаси, учени и църковни писатели. Те оказали дълбоко влияние върху неговия живот, давайки му възможност да анализира историческото минало на поробена Гърция и да види нейното възраждане. След като завършил знаменитата Атонска Академия, той приел монашески постриг в манастира Филотей. Там останал няколко години и се отправил на първото си мисионерско пътуване.

Св. Козма бил истински християнин. Грижата само за собственото му спасение била недопустима за него. Болката за съотечествениците му и грижата за ближните го подтикнали към просветителско служение, което впоследствие станало смисъл на живота му. Свети Козма често казвал: «Каква голяма необходимост имат моите братя, християните, от Божието слово! Поради това учените хора трябва да се стремят да не разпиляват своята ученост в господарския дом, нито в двора на велможите, нито пък заради богатство и земна слава, но за да придобият небесна награда и неувяхваща слава, трябва преди всичко да се стремят да учат обикновения народ, живеещ в голямо невежество и грубост».

Главна цел на свети Козма станало възраждането на народностното съзнание у поробените страни на Балканския полуостров. Той започнал да проповядва и да поучава православния народ с благословението на Константинополския патриарх Софроний, отначало в околностите на Константинопол, а след това и в Централна Гърция. «Хиляди градове и села не са чували словото Божие», говори св. Козма в едно от своите поучения. Като разбирал цялата сложност на ситуацията, той обходил Сърбия, Мала Азия, Албания, многобройните гръцки острови в Егейско море, практически цялата територия на тогавашната Константинополска патриаршия. Там, където било възможно, светецът организирал училища. Така с негов труд били открити повече от хиляда училища.

Свети Козма призовавал заможните хора да купуват светоотеческа литература, броеници, малки кръстчета, кърпи за глава и гребени. Книгите раздавал за подарък на онези, които били грамотни или обещавали да се учат; кърпите – на жените, за да ходят с покрити глави; гребените давал на хората, обещали да не си бръснат главите и да живеят добродетелно; броениците и кръстчетата – на обикновения народ, просейки от всички да се молят за благодетелите. Вдъхновени от пламенната проповед на светеца, богатите купили повече от четири хиляди големи медни купела (на цена по12 гроша всеки) и ги раздали по храмовете.

Първоначално народът посрещал проповедника предпазливо и недоверчиво. Той се сблъсквал с трудности, лишения и дори с враждебността на местното население. Но светецът говорел с хората не като учител с ученици, а като с равни, с прости и разбрани думи. Той никога не се превъзнасял: смятал себе си не за учител, а за грешник, който не толкова учи обикновените хора, колкото получава от общуването с тях искрена радост и душевна полза. Свети Козма обичал паството си и никога не се хвалел със своята ученост и знания. Чувствайки тази безгранична, жертвена любов, смирение и святост, хората горещо обикнали своя пастир, застъпник и благодетел, станал за тях духовен наставник и пример за подражание.

Постепенно мълвата за св. Козма Етолийски се разпространила из цяла Гърция «и във всички области предизвиквала възторг и силно желание … да го приемат и слушат неговото «Поучение». Излизали всички заедно с жените и децата, младежите и старците… Проповедникът пък, виждайки голямото стечение на народа от различни села, … проповядвал два или три дни». Според свидетелство на очевидци хората не можели да се откъснат от неговата проповед: «Този монах след края на литургията покани всички жители на селото на площад Райдо, в западната му част, и там в продължение на много часове ги учеше. Поучението беше толкова дълго, че малката Стамато огладня и често дърпаше майка си за роклята с думите: «Мамо, гладна съм». Но селяните продължаваха да слушат без да мръднат боговдъхновените думи и съвети на монаха. Някои отрязъци от поученията бяха останали завинаги в паметта на Стамато, и тя ни ги повтаряше дума по дума».

Там, където минавал светецът, животът се преобразявал. Хората излизали да го посрещат на километри от своите села, ден и нощ слушали проповедите му, прости и едновременно с това удивително дълбоки и честни, изпълнени с Божествена благодат. Думите му прониквали в самото сърце на слушателите, дълбоко в душата, карали ги да се замислят за много неща. Проповедта на свети Козма пробудила народното съзнание.

Наистина, св. Козма Етолийски бил харизматична личност. Проповедта му била изпълнена с вътрешна сила, всяка нейна дума била изстрадана и излизала от самото сърце на праведния Козма. Той не използвал фоейерверките на риторични фигури, не строял сложни витиевати изречения, избягвал «високия език», неразбираем за голяма част от слушащите. «Вярвам, и затова говоря», – тези думи на св. апостол Павел в пълна мяра се отнасят към проповедта на светеца.

Пътуването му се превърнало във величествено литийно шествие: след него вървели цял сонм свещеници, които носели икони и свещи, извършвали литургии и молебени, и множество миряни: жени, старци и дори малки деца! Хората не искали да пропуснат нито една дума от проповедта на светеца.

Свети Козма бил непреклонен и самоотвержен човек. Той проповядвал в студ и жега, дъжд и буря, снежни виелици и палещо слънце.
Името на св. Козма Етолийски се носело от уста на уста сред жителите на Балканите, броят на неговите последователи и ученици се умножавал, но враговете му (богаташи, лихвари, търговци и някои представители на висшето духовенство) все по-силно и по-силно се разпалвали от ненавист към светеца и вече пристъпвали към осъществяването на коварния и подъл план за неговото убийство. Те платили на Курт паша 25 хиляди гроша за главата на праведния Козма (В днешни пари сумата се равнява на половин милион долара!).

Самият светец неведнъж говорел в проповедите си, че е готов да приеме мъченически венец. С твърдостта си пред страданията и мъченичеството, което претърпял, преподобният показал великата си любов към Господа: «Моля Христос да ме удостои да пролея за Него своята кръв, както Той проля Своята за мене».

На 24 август 1779 година св. Козма бил удушен и хвърлен в една река недалече от Коликандаси в Северен Епир. През 1961 г. той е причислен към лика на светиите на Константинополската патриаршия, макар че почитанието му сред народа започнало още приживе. Църквата го почита като равноапостол и мъченик.

Името на светеца останало завинаги в сърцата на православните християни, населяващи Балканския полуостров. За него са се писали песни и легенди, на името му са били наричани, а и досега се наричат училища, улици, цели села и градове. Мнозина негови съвременници били под такова впечатление от срещите си със светеца, който променил целия им живот, че приемали неговата фамилия. Именно затова фамилията Козма («Космас») получила широко разпространение в много области в Гърция. Проповедите и пророчествата на св. Козма Етолийски се разпространявали в десетки хиляди ръкописи, а по-късно и в многомилионни тиражи. На практика във всеки гръцки град, във всяко православно семейство има икона на този наистина народен светец.

Козма Етолийски бил не само известен православен просветител и исторически деец, той с право се смята и за велик пророк на новото време. Светецът е оставил много пророчества за бъдещето на цялото човечество. Голяма част от тях вече са се сбъднали, други очакват своето изпълнение.

Пророчествата на свети Козма са нагледен пример за това, как следването на съветите на светиите, послушанието към Майката Църква и упованието на Бога не само водят човека към духовно спасение, но и го предпазват от много опасности на земята.

Източник: Храм "Св. св. Кирил и Методий", с. Блатец