Чуй моя глас по милостта Си, Господи;
по Твоя съд оживи ме!

(Из Опелото)

 

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО,
ВАШИ ВИСОКОПРЕПОДОБИЯ,
БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,
ОПЕЧАЛЕНО СЕМЕЙСТВО,
БРАТЯ И СЕСТРИ,

Събрали сме се в Господния храм, посветен на светата великомъченица Неделя, пред нетленното тяло на сръбския крал св. Стефан Милутин, с опечалени сърца и души изпълнени със скръб, за да отдадем заслужена почит и уважение и да изпратим във вечността, упокоилия се на 26 ноември в Господа ставрофорен иконом Мина Минчев, предстоятел на този храм, негов обновител и според силите си изряден стопанин.

Ставрофорен иконом Мина Минчев е роден на 17 октомври 1955 г. в София, в свещеническо семейство, където от утроба майчина е възпитаван в истините на вярата, духовния живот и добродетелните нрави. Начално образование придобива в 54-то ОУ в София, а впоследствие призован от Бога продължава образованието си в Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски“, като, под покрова на всебългарския закрилник, когото прекалено много обичаше, успешно завършва  последния й шестгодишен курс. Висше образование придобива в Духовната академия „Св. Климент Охридски“.

През всички тези години на духовно обучение, той се изявява като примерен ученик и студент, лидер и обединител на мнозина в достойни и благородни църковни инициативи и каузи. С дарбата си на прекрасен църковен певец и познавач на църковната музика и пение, той радва и вдъхновява вярващи и невярващи, като умилява и смекчава сърцата  на всички.

Семейното си огнище, с Божия помощ и подкрепа изгражда със своята съпруга, презвитера Антоанета Димитрова Минчева. Раждат им се две деца – Лилия и Димитър.

Божият благ и спасителен промисъл го призовава на духовното свещеническо поприще.

На 27 ноември 1979 г. в храм „Св. св. Кирил и Методий“ е ръкоположен за дякон от Левкийския еп. Партений а през следващата година, на 30 ноември в храм "Св. Андрей Първозваний" за свещеник.

Своето служение започва от храма на Руското подворие „Св. Николай Чудотворец“, където служи до 1987 г., след което от 1 януари 1987 г. преминава на служение в митрополитската катедрала „Св. Неделя“. За достойно служение и ревностно отстояване на правдата и истината, в тежките години на църковен разкол, на 1 януари 2002 г. е назначен и за председател на Църковното настоятелство при катедралния храм.

Заслужено преминава и през църковните отличия и награди. На 21 март 1993 г. е отличен с офикия „протойерей“; на 21 януари 2001 г. е отличен с офикия „иконом“; а на 29 юни 2007 г. е награден с офикия "ставрофорен иконом".

През годините от 7 април 1998 г. до 2017 г. е редовен член на Софийския епархийски съвет, а от месец декември 1999 г. е член на Висшия църковен съвет при Светия Синод на БПЦ-БП.

Във всички тези години на служение Богу, църквата и народа, той се превърна в емблема на достойното служение. Стана олицетворение на истински свещенослужител. Чрез него църквата се припознава като стожер на човеколюбие, грижа са спасение душите на вярващите и подкрепа в живота.

Днес в ушите на всички ни отеква неговият глас, който възпяваше Бога и призоваваше всички към вечността. Сега оглася Божиите селения: „Чуй моя глас по милостта Си, Господи; по Твоя съд оживи ме!

Позволете ми от името на Негово Светейшество, Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, Епархийския съвет при Софийска света митрополия и честното свещенството, да изкажа искрени съболезнования на опечаленото семейство, сродници и приятели на отец Мина, свещенослужителите при катедралния храм, които загубиха ревностен пример в служението и всички скърбящи за новопреставилия се Божи раб.

Нека от дълбините на сърцето си да кажем: „Спасителю, упокой с духовете на починалите праведници душата на твоя раб!

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!