„Откъде да започна да оплаквам деянията на

 моя окаян живот? Какво начало да поставя,

Иисусе Христе, на моето ридание сега?

Но, като Милосърден, дай ми прошка на греховете!”

Ваше Светейшество,

Ваше Преосвещенство,

Обични в Господа отци,

Братя и сестри,

Днес започва нашето пътуване към Пасха и пред нас лежи труден, но благодатен път наподобяващ някаква епична битка. Битка на духа, за която трябва да положим тялото си. Битка за нашия вечен живот. Затова Църквата насочва вниманието ни към делата на покаянието и милосърдието, които са здравите основи на този духовен подвиг.

Първите богослужения от великопостния период насочват вниманието ни към историята на падението и спасението на човечеството. Първите четири дни от Великия пост четем и слушаме Великият покаен канон на св. Андрей Критски. Виждаме, като пред очите си, отново тежките и страшни сцени на  лутането ни  в търсене на самите нас изгубени в онази чужда, далечна страна на греха. Църквата ни позволява да предвкусим горчивината от греховните плодове, натрупани у нас през времето извън благодатния и спасителен пост. Думите, които отекват в умовете ни, са думи излезли от дълбините на каещото се сърце на преподобния наш отец Андрей и внимавайки във всяка дума от Канона, като че преминаваме през битието на целия свят и го свързваме с нашия собствен живот и от дълбочините на душата, от дълбините на нашето падение се издига покайният глас: „Помилуй мя, Боже, помилуй мя!”

От собствения си опит знаем обаче, че често пъти произнасяйки тези слова сякаш се чувстваме изоставени и сами. Тези периоди от духовната борба на човека, св. Силуан Атонски нарича време на богооставеност. В такова време духовните трудове се оказват скучни и трудни, отегчени сме от подвизите, не се вълнуваме дори от Христа. Не се интересуваме от собственото си спасение и забравяме, че душата ни е вечна. В такова време ни се иска бързичко да се утешим с нещо земно, забравяйки, че Бог дава не както светът дава и че земните блага са ефимерни и имат свойството да изчезват  бързо и безвъзвратно.

Затова нека бъдем добри и пресметливи. Нашият създател ни е дал възможност за временните ни и незначителни трудове да придобием Горния Йерусалим където ще намерим мир и ще видим онова що "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало” (1 Кор. 2:9)? Ако наистина искаме ли да бъдем лице в лице с Бога, да бъдем в общението на светиите и заобиколени от ангели, да въздаваме хвала на Пресветата Троица, ако желаем райските селения ще трябва да се борим, ще трябва да започнем тежка битка –а бойното поле е нашето сърце. „Дръж ума си в ада, но не се отчайвай” И тогава Бог ще ни помогне! Така св. Силуан продължава:

„Да прославим Отца, да превъзнесем Сина, да се поклоним истински на Божествения Дух – на неразделната Троица, Единица по същество, като на светлина и светлини; на Бога, Който оживотворява и просвещава от край до край света!”

Да се каем, да просим от Бога прошка, да променим живота си, та да настане и у нас спасителното преобразяване на духа, за да наследим обещания ни Рай и да успеем достойно да отговорим на Христовия призив! „Елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя…,защото игото ми е благо и бремето ми е леко!”

+++

Слово произнесено от Мелнишки еп. Герасим в столичната митрополитска катедрала "Св. Неделя" на 2 март - първата вечер на Великия пост.