ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

В края на светата Четиридесетница, изправени заедно с Господа и с цялата Божия Църква пред Йерусалимските порти, днес ние отново съпреживяваме началото на най-важната, на най-решаващата седмица от богочовешката история. Седмицата, в която ни предстои да станем свидетели едновременно и на най-висшата изява на Божията милост и любов, и на най-дълбокото падение и ожесточение, до което някога е достигал човекът, предавайки на поругание и позорна кръстна смърт своя Господ, Изкупител и Спасител. Осъждайки Този, Който доброволно понизи Себе Си и прие човешката природа, и живя между нас, за да ни помири с небесата, да обнови Своя завет с човечеството и да ни върне обратно всичко онова, което някога беше изгубено поради греха на прародителите.

В този ден на особена радост, но и на дълбока тъга и горест, поради предстоящите Христови страдания, светата Църква настоятелно ни приканва да се уподобим на децата, които с чисти сърца и неподправена радост приветстваха Господа, влизащ в Светия град, смирено възседнал осле, както и на всички онези йерусалимци, които в порива на своята вяра, надежда и любов постилаха пред Него дрехите си и хвърляха в нозете Му палмови клонки, и в радостта си възгласяха: „осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!“ (Мат. 21:9).

Ние знаем, че през предстоящата седмица тази радост временно ще отстъпи пред болката и мъката, които ни предстои да преживеем заедно с нашия Господ. Защото тази седмица ще е време на страдания: време, когато по Божие допущение ще царува „князът на тоя свят“ (Иоан 14:30), когато Син Човечески ще изпие докрай чашата на осъждането и охулването, на поругаването и на най-голямата неправда, случвала се някога на земята; чашата и участта, която само Той бе в състояние да понесе, за да може накрая тридневен да възкръсне, властно надвивайки над цялата гордост и завист, и омраза на този свят, над цялото привидно и временно господстващо в него зло. Всичко това трябваше да стане, за да се изпълни всяка дума, написана за Него, „за да се сбъднат пророческите писания“ (Мат. 26:56).

През предстоящата седмица, когато само още малко ни дели от кулминацията на земния път на Спасителя, броени дни преди прославата на Сина Човечески (Иоан 12:23), ние ще съсредоточим още повече нашето духовно внимание върху това, което предстои да стане заради нас и заради нашето спасение. Ще станем свидетели на прогонването на търговците от Храма, ще чуем последните поучения и пророчества на Господа, заедно с осъждането Му от Синедриона, ще присъстваме заедно със светите апостоли на Тайната вечеря и в нощта на предателството, ще скърбим в съкрушение в подножието на Кръста, заедно с Неговата света майка, Пресвета Богородица, и ще извървим заедно с праведните Йосиф Ариматейски и Никодим трудния път до хладния гроб, но през цялото време ще знаем, че това не е всичко. Ще помним и ще знаем, че в края на пътя на скръбта и болката възкръснал от мъртвите ни чака Победителят на цялото зло на този свят и на последния враг, който трябва да бъде унищожен – смъртта (1 Кор. 15:26).

До тази радост ни дели само една седмица. Нека бъдем достойни за предстоящото да се случи през тези единствени по своята важност дни. Да живеем така, както подобава на истински Христови ученици, следващи вярно стъпките на своя божествен Учител. Да стоим далеч от всяко зло и от цялата суета на този свят, пребъдвайки в сърдечна молитва и в най-дълбок размисъл над всичко, което Той е сторил за нас, пазейки ясното съзнание, че Господ Иисус Христос остава с нас и сега, и „… през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20). А най-много от всичко в този пресветъл ден да не забравяме радостта, както ни напомня днес апостолът: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се… Господ е близо“ (Фил. 4:4-5).

Осанна във висините! Благословен е Идещият в име Господне!

Честит и благословен празник!

† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

25 април 2021 г., София