Иконата на Божията Майка "Достойно ест" от Бухово се съхранява в църквата "Св. Николай Чудотворец". Светинята е изписана на Света гора и е дарена на храма преди 17 години от Емил Михов, жител на Бухово. Чудотворната икона е копие на атонската икона "Достойно ест".

През 80-те години Емил Михов се запознава с отец Филарет, монах от Света гора. Тогава у него се заражда желанието да посети святото място. След няколко месеца той успява да осъществи поклонническото си пътуване до Атон. От Света гора той се връща променен и със силното желание да се върне отново там, което се и случва. При едно от посещенията си той среща група грузинци, които носят поръчана от тях икона на Св. Богородица "Достойно ест". Тогава в него се появява силното желание да направи същото, за да сподели духовната радост с онези, които не могат да посетят Атон и да видят неговите светини. Той поръчва копие на Богородичната икона "Достойно ест" и през 1999 г. отива отново на Света гора, за да вземе вече готовата икона. Върху иконата майстори от София поставят допълнителна украса от скъпоценни камъни, за да се приближи максимално копието до оригинала, а тревненски майстори дърворезбари изработват рамката на иконата. След като иконата е завършена окончателно, Емил Михов я занася отново на Атон, в руския манастир "Св. Пантелеймон", където тя е осветена. При завръщането си в Бухово, той отива да я дари на местната църква, но свещеникът отказва да я приеме (тъй като е от разколниците в Българската православна църква по това време). Няколко години иконата обикаля различни домове, и в момент на отчаяние, че не може да бъде дарена на Буховската църква, дарителят й отново предприема пътуване до Света гора с идеята да я остави в Зографския манастир. Монасите там, знаейки цялата история на иконата и желанието на Емил Михов, го окуражават да бъде настоятелен и да дари иконата на църквата в Бухово, тъй като е предназначена за там. Скоро след това Буховската църква се връща към Светия Синод и на 11 юни 2003 г. иконата е въведена тържествено с литийно шествие в Буховската църква "Св. Николай Чудотворец", където се съхранява до днес.

Всеки петък в храма „Св. Николай Чудотворец“ от 16 ч. се отслужва акатист пред иконата на Св. Богородица. Светогорското копие на Богородичната икона привлича в храма много поклонници, които свидетелстват че стават чудеса.

Сказание за чудотворната икона на Пресвета Богородица ”Достойно ест"[1]
Празникът ѝ е на 11/24 юни.



Тогава той разказал на стареца всичко, което се случило, показал и плочата с чудесно написаната върху нея божествена песен. Старецът внимателно изслушал необикновения разказ на ученика си за явяването на непознатия посетител. Дълго с изумление и ужас разглеждал изписаната с неземен пръст каменна плоча и препрочитал чудесно написаната върху нея божествена песен. После и двамата взели камъка, представили го в Протата и подробно разказали на Прота на Света Гора и пред събранието на старците подробностите на това чудесно събитие. Тогава всички с едни уста и с едно сърце прославили Христа Господа, извършил такова чудо за слава на Преблагословената Си майка, и ѝ изпели новата песен, донесена на земята от архангел Гавриил. След това съобщили на патриарха и на царя за това чудесно явление на светогорския монах, като подробно изложили в писмото си всичко, което се било случило. И за по-голямо потвърждаване на истината му изпратили в Константинопол и каменната плоча с написаната върху нея песен на Божията Майка. И оттогава ангелската песен “Достойно ест” като напълно изразяваща славата и величието на възвеличената повече от всички и по-славната от всички небесни войнства Пресвета Дева Богородица влязла в обща употреба от Христовата Църква при божествена литургия и на другите ѝ служби. Нещо повече, като се разпространи по целия свят, тази песен стана толкова обща и толкова любима на всички православни, че сега дори и малките християнчета я знаят и велегласно и с голяма радост я пеят на Божията Майка. А иконата, пред която била изпята тази радостна песен, била взета от келията на светогорските отци и била пренесена в съборния храм “Протат” в Карея, където и досега се намира в олтара на горното място и излива благодатни дарове на душевни и телесни изцеления върху всички, които идват и ѝ се покланят с вяра и любов, и досега се казва “Достойно ест”[2]. По същия начин и келията още от времето на това чудесно събитие е наречена и досега е известна на Света Гора с името “Достойно ест”. А долината, в която се намира тази келия, и до днес бива наричана от всички: бдейн (тоест ψαλλειν - пея - “пение”). Това дивно събитие се спомня тържествено и се празнува на Света Гора на 11 юни.
А че това чудо действително е древно и че явилият се тогава ангел е бил Архангел Гавриил, може да се види от специалната бележка, намираща се в гръцките минеи при датата 11 юни, където се казва: “на този ден е съборът на Архангел Гавриил εν τω αδειν”. Оттук се вижда, че това чудо е станало на 11 юни. Затова тогавашните отци започнали ежегодно да извършват тържествен събор и литургия в посочената долина, наречена бдейн в памет на станалото там чудо и за слава и чест на Архангел Гавриил. Както през време на земния живот на Пресвета Богородица той е бил пламенен певец, възпяващ Нейното величие, Неин кърмител, Неин служител и радостотворен благовестител, така послужил и в предаването на хората на тази наистина подобаваща за Божията Майка песен, тъй като това служение е прилягало само на него. В древността Владетелят на всички - Бог, предал на евреите чрез ангели (Гал. 3:19), с ръката на Моисей десетте заповеди, като ги написал с пръста Си на две каменни плочи. По подобен начин и сега началникът на небесните сили предал на всички православни пресладката и изключително силно желаната песен в чест на Божията Майка, като също я написал на каменна плоча с архангелския си пръст.
Това чудо станало по време на царуването на братята царе Василий и Константин, наречени Багренородни, синове на Роман младши, по времето, когато Константинополски патриарх бил Николай Христоверг[3].
По този начин в светата ни Източна Христова Църква са ни известни четири изпети от ангели песни: 1) “Слава във висините Богу”; 2) “Свят, Свят, Свят е Господ Саваот”; 3) Трисвятое, тоест, “Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, помилуй нас” и 4) само тази песен в чест на Богородица.
Освен предадения по-горе от нас разказ за това архангелско чудо, в съществуващи на Атон ръкописи срещнахме и следните сведения, отнасящи се за това събитие:
Тъй като ангелското присъствие внася в душата на благочестивия човек радост и веселие, докато бесовското мечтание поражда в него боязън и страх[4], то благоговейният послушник приел с радост като съмолитвеник явилия му се в образ на странстващ монах ангел. По Божи промисъл благочестивият послушник останал до определен момент в неведение и не разбирал, че му се явил ангел, подобно на това, както на Лука и Клеопа, които пътували заедно със Спасителя и разговаряли с Него, за известно време им се премрежили очите, за да не Го познаят (Лук. 24:16). След чутото последвало ново чудо. Свещеното изображение на Богородичния образ, пред който била изпята ангелската песен, излъчвало силен блясък и светият лик на Божията Майка сякаш изразявал удоволствие и съгласие с изказваната към Нея похвала. Тъй като това чудо станало на 11 юни, на този ден древните светогорци и особено живеещите в Карея си спомняли тържествено за това събитие, извършвайки празнична служба на Господарската Владичица Богородица. Не могли, разбира се, да не почетат със специална служба и главния виновник за това тържество Архангел Гавриил и решили да установят в негова чест събор по аналогия с установения от светата Църква събор на 26 март също в негова чест. Но тъй като в повечето случаи 12 юни се пада през Петровия пост, през който, когато се пее “Алилуя”, се извършват и междучасия, то, за да запазят това свето установление на Църквата и да не позволят нарушаване на поста, постановили да се празнува само Богородичният празник в самия ден на извършването на чудото, а съборът на Архангел Гавриил да се пренесе на 13 юли. С течение на времето преданието за тази промяна, понеже било незаписано, започнало да се забравя и мнозина започнали да недоумяват по какъв повод на 13 юли се празнува събор на Архангел Гавриил[5].
През 1488 година Богородичната икона “Достойно ест” извършила следното чудо. Богоносните древни отци, просияли на Света Гора, от древност са установили на втория ден на Пасха да се извършва литийно шествие с тази честна икона около Карея. За тази цел всички монаси, живеещи в Карея и в келиите, намиращи се в околностите ѝ, се събирали на църковна служба в храма Протат и след литургията участвали в литийното шествие. През споменатата година четирима монаси, които живеели в Карея, в метоха на манастира “Свети Дионисий” по сатанинско внушение нарушили това светоотеческо предание и установление. Когато литийното шествие минавало покрай техния метох, те не само не излезли да посрещнат светата икона, но и като се затворили в жилището си, нарекли участниците в литийното шествие чревоугодници и винопийци, а установяването на литийното шествие - противозаконно дело. Божията Майка не оставила без вразумление тези нещастни поругатели на светинята. Същия ден вечерта внезапно, без предшестващи признаци на буря, се излял проливен дъжд с градушка. На следващия ден сутринта се оказало, че растенията в зеленчуковата градина, лозите и всички други плодове на този метох били напълно похабени. И което е най-удивително - това бедствие засегнало само Дионисиатския метох. Всички явно видели в това събитие Божия гняв към хулителите на светинята. Когато монасите съобщили на своя манастир за постигналото ги бедствие, пребиваващият по това време в обителта им светейши Константинополски патриарх Нифонт[6] в справедливия си гняв им наложил строга епитимия за безумието им и за презрението им към светата икона. На следващата година по внушение на светейшия патриарх Нифонт тези монаси вече проявили подобаващо уважение към светинята и тържествено поискали прошка от участниците в литийното шествие, каквато и получили.
Впоследствие и монаси от манастира “Кутлумуш” също се оказали нарушители на светоотеческото предание относно честната икона “Достойно ест”. Те си въобразили, че тъй като са манастирски братя, не трябва да участват в литийното шествие заедно с келиотите[7], а трябва да го направят отделно, както и другите манастири[8]. Така и постъпили. Но това превъзнасяне на кутлумушци не било угодно на Майката на смирилия се до образ на раб Господ (Фил. 2:7). В този момент разбойници неверници внезапно нападнали кутлумушкото пристанище по суша и по море и предали на огън всичко, което се намирало там. Като видели в това явен Божи гняв, те се разкаяли за превъзнасянето си и през следващите години започнали да спазват чина, установен от древните свети Отци - да извършват литийно шествие съвместно с другите почитатели на светинята.
Но след известно време същите кутлумушки отци отново нарушили светоотеческото предание по отношение на тази света икона. Този път те получили свише още по-силно вразумление: новопостроената им трапезария и други сгради и стени вътре в манастира и извън него внезапно били разрушени подобно на иерихонските стени. Като видели това, те се осъзнали и побързали да се разкаят за неразумието си. Нека по молитвите на винаги блажената и пренепорочна Майка на нашия Бог всички ние да се удостоим с небесното царство! Амин.


Тропар, глас 4


Да прибегнем, верни, с дръзновение към Милуващата Царица Богородица и умилно да Я призовем: “Изпрати ни Твоите богати милости! Запази Църквата ни, запази хората в благоденствие, избави земята ни от всякаква беда, дари мир на света и спасение на душите ни!


Молитва


О, Пресвета и Премилостива Владичице Богородице! Като падаме коленопреклонно пред Твоята света икона, смирено Те молим: чуй гласа на молението ни, виж скръбта ни, виж бедите ни и като любвеобилна Майка, побързай да се притечеш на помощ на нас, грешните! Умоли Твоя Син и наш Бог да не ни погуби заради беззаконията ни, но човеколюбиво да прояви Своята милост към нас! Измоли ни, Владичице, от Неговата благост телесно здраве и душевно спасение, и мирен живот, плодородие на земята, благоразтворение на въздуха и благословение свише за всички наши добри дела и начинания! И както в древността си погледнала милостиво към смиреното славословие на атонския послушник, който Те възпявал пред пречистата Ти икона и си му изпратила Ангел да го научи да пее небесната песен, с която Те славословят Ангелите, така сега приеми и усърдната молитва, която Ти принасяме. О, Всевъзпявана Царице! Протегни към Господа богоносните Си ръце, с които си носила Богомладенеца Иисус Христос, и Го умоли да ни избави от всяко зло. Прояви, Владичице, милостта Си към нас: изцели болните, утеши скърбящите, помогни на бедстващите и ни удостой да изживеем благочестиво този земен живот, да получим непосрамваща християнска кончина и да наследим Небесното Царство по майчиното Ти ходатайство пред Родилия се от Теб Христос, нашия Бог, на Когото заедно с Безначалния отец и с Пресветия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и във вечните векове. Амин.

________________________________________
[1] Взето от Ακολουθια εις το Αξιον Εστιν. Тази повест се намира и в Νεον Μαρτιρολογιον. Тя е написана там от прота на Света Гора иеромонах Серафим Фтиполу през 7056 г. от сътворението на света (1548 г. след Рождество Христово).
[2] Дотогава тази икона на Пресвета Богородица е била известна като “Милующа” - Милваща или Милостива. Това име и днес се среща на много места.
[3] В съчинението си “История Атона”, ч. III, раздел I, стр. 148, преосвещеният Порфирий Успенски казва, че песента “Достойно ест” е била известна още на преп. Иоан Дамаскин, който не я е съчинил сам, а я е взел от отците на Третия Вселенски Събор (431 г.). Но това не е точно така. Пълният текст на песента “Достойно ест”, както е изпята от Ангела, липсва при св. Иоан Дамаскин. Съставената от него стихира в Октоиха на 6-ти глас, в събота на малката вечерня започва със следните думи: “Достойно ест яко воистину, блажити Тя Богородицу, в Твое бо пречистое вшед чрево всех Создател” и т.н. (“Достойно е наистина да Те ублажаваме, Богородице, защото Създателят на всички влезе в Твоята пречиста утроба...”), а думите: присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего, липсват в тази стихира. А само сходството на началните думи на стихирата с началните думи на изпятата от Ангела песен не може да бъде основание за това - авторството на цялата песен да бъде приписвано на св. Иоан Дамаскин. Преосвещеният Порфирий потвърждава, че до Х век песента “Достойно ест” не е влизала в състава на светата Литургия, което се вижда и от приведеното от нас сказание. Може обаче да се счете за несъмнено, че както посочената стихира на 6-ти глас, съставена от св. Иоан Дамаскин, така и песента “Честнейшую”, съставена от неговия съвъзпитаник и приятел преп. Козма Маюмски, са били известни и в светогорските манастири, пеели са се поотделно, но не са влизали в състава на светата Литургия, а са били само за частна употреба. Но ето, на Божията Майка ѝ е било благоугодно манастирите на Света Гора, която Тя е взела под Своето благодатно покровителство, да Я ублажават чрез тази песен и небесният Благовестител, който някога Я възвеличил с името Благодатна и Благословена между жените, възвестил тази песен на смирените отшелници на Атон. Това архангелско възвестяване съединило двете песнопения в чудна хармония на една песен, придало ѝ свещена санкция и оттогава я направило богослужебна песен, общо употребявана в целия християнски свят.
[4] Този предмет е разгледан добре от преп. Макарий Египетски. Виж Свети Макарий Египетски, Духовни беседи, беседа 7, въпрос 3, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2002 г., стр. 83-84.
[5] В гръцкия сборник от синаксари (Συναξαριστις) направо се казва, че не е известно по каква причина на този ден се чества памет и празник на Архангел Гавриил. Изказва се, впрочем, само една проста догадка, че може би този добър Ангел е направил някакво благодеяние на християните и че вероятно за възпоменаване на това благодеяние те са се събирали на този ден и са благославяли благодетелния Божи Архангел (виж 13 юли). И светителят Димитрий Ростовски, съобщавайки за празнуването на втори празник в чест на Архангел Гавриил, също казва, че няма сведения поради каква причина е установено да се празнува този втори събор. Той самият не счита за сигурно изказаното от него лично мнение по този въпрос (виж неговите Чети Минеи, 13 юли).
[6] Виж животоописанието му в Атонски Патерик.
[7] Не е излишно да отбележим, че тук, на Света Гора, келия означава не просто една стая, а цял отшелнически дом с всички житейски принадлежности към него и с църква. А ако при отшелническия дом няма църква и други условия за живот, тоест място за лозе и гора, това вече се нарича не келия, а калива (колиба). Само стая, или само помещение и спалня на монах - това е даматион или кавя. На Света Гора има около 600 пустиннически келии и каливи. Тези келии и каливи зависят напълно от манастирите и нямат никаква самостоятелност. И обитателите им са само временни стопани на имота, който преминава от един стопанин към друг винаги със знанието на манастира по силата на известни взаимни условия, така че новият стопанин на келията или на каливата не поема никакви духовни или материални задължения на предишния. Съвсем друго нещо са манастирите и скитовете. Тук каквито и да са задължения се предават от поколение на поколение. Уместно е да прибавим и че това, което сега на Атон се нарича келия, в древността се е наричало понякога или μονη или μονηδριον. Затова и в Службата на иконата “Достойно ест” келията “Достойно ест” е наречена и келия - κελλιον, κελλη θ μονηδριον.
[8] На втория ден на Пасха във всички светогорски манастири се извършват литийни шествия. Манастирът “Кутлумуш” се намира само на четвърт час път от Карея и литийното шествие с иконата “Достойно ест” винаги минава покрай него.

Източник: http://www.sveta-gora-zograph.com/

Библиотека