Архиерейски богослужения

На 5 август столичният храм „Преображение Господне“ в кв. Лозенец посрещна своя храмов празник с Архиерейска празнична вечерня. С благословението на Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Българскитя бе предстоявана от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

Заедно с него в празничното богослужение взеха участие: ставр.ик.Василий Сарян, предстоятел на храм „Преображение Господне“, ставр.ик.Александър Георгиев, протойерей Климент Харизанов от храмовото духовенство, протоиерей Костадин Тренев и йеродяконитеВартоломейи Поликарп.

На 4 август в митрополитския храм „Успение Богородично“ в гр. Самоков бе отслужена вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица, което се явява второто съборно изпълнение на Богородичното последование, организирано от Софийска св. митрополия.

Вечерното богослужение бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с иконом Михаил Колев, архиерейски наместник на Самоковска духовна околия и предстоятел на храм „Успение Богородично“, иконом Николай Аршинков, иконом Георги Шопов, протойерей Любомир Мишков, свещеник Любомир Годиняков, свещеник Йордан Мечкаров, свещеник Емилиан Дамянов и йеродяконите Вартоломей и Поликарп.

Светата Църква е определила в първия ден на месец август да започне петнадесетдневен Богородичен пост. След като на 1 август бе въздигнат Христовият кръст за вдъхновение и утешение на вярващите, Църквата започна поредица изпълнения на Богородичния молебен канон - молитвено последование към Божията майка.

Според установена традиция в София това молитвено последование се извършва и съборно в различни столични храмове.

Първото от тези молебни последования бе изпълнено на 3 август в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“. С благословението на Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български то бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него съслужиха архимандрит Евтимий, ставр. ик. Николай Георгиев, председател на катедралния храм, храмовото духовенство и множество столични свещенослужители.

Църковните песнопения бяха изпълнени от духовници и софийски клиросни певци, ръководени от д-р Андрей Касабов.

За съборните богослужения по време на Богородичния пост тази година бе донесена икона на Света Богородица Казанска от гр. Самоков, която има 170 годишна история и се покои в митрополитския храм на града.

В края на богослужението епископ Поликарп произнесе духовно-ободрително слово и подчерта спасителното за всички ни значение на общата ни Майка - св. Богородица.

"С умиление заставаме пред образа на св. Богородица - каза в словото си епископът, когато нашата молитва е от дълбочината на сърцето ни, когато отправяме нашето прошение с искреност и чистота, св. Бгородица бърза да изпълни молбата ни. Но когато просим нещо, което не е  потребно и спасително за нас, тя снисхожда към нашата немощ  и ни разкрива онова, което е благодатно и онова, което е пагубно за нас....."

Епископ Поликарп като представи на църковното изпълнение гостуващата  икона на Божията майка преподаде благословението на  Негово Светейшество патриарх Неофит и насърчи  християните за духовен подвиг в дните на Богородичния пост.

Текст: Весела Игнатова

Снимки: Александър Ангелов

Видео: Любомир Върбанов

ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК

На 3 август се навършват 90 г. от освещаването на храм-паметник “Св. Троица”, който се намира в пограничното село Гюешево, Кюстендилска духовна околия. По този повод с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит бе отслужена Архиерейска св. Литургия в тържествуващия храм  и бе почетена паметта на загиналите в Междусъюзническата и Първата световна война.

През войните в началото на ХХ в. загиват много български войници и офицери. За да се увековечи тяхната памет и да се съхранят костите им е изграден именно този храм-паметник, който се явява втори по рода си.

Църквата-костница, строена в продължение на пет години се състои от две части- храм, в който има св. Престол и може да се отслужва литургия и крипта, под олтара, където е изградена костница. В нея са положени костите на 18 офицери и 1491 войници, паднали за българското обединение.

Храмът-паметник е осветен на 3 август 1930 г. от Софийския митрополит Стефан, в присъствието на военния министър генерал-майор Никола Бакърджиев, местната власт, представители на Св. Синод и много гости и поклонници, прекланящи се пред подвига на доблестните мъже, отдали живота си в името на Родината.

Архирейската литургия бе възглавена от Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрполит, който съслужи с архимандрит Исаак, архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, архимандрит Евтимий, енорийския свещеник Тодор Точев и духовници от околията.

Църковните песнопения бяха изпълнени от софийски духовници, ръководени от свещеник Петър Славов.

Празничното богослужение бе уважено от Иво Антонов, директор на дирекция „Социална политика и политики по военно-патриотичното възпитание“ в Министерството на отбраната, кметът на Кюстендил - Петър Паунов, Татяна Георгиева, кмет на село Гюешево и десетки родолюбиви жители.

По време на литургията еп. Поликап произнесе заупокойна молитва за всички загинали по българските бойни полета и за жертвите на територията на с .Гюешево.

В края на богослужбата владиката се обърна към присъстващите с пастирско слово, в което говори за  90 годишния юбилей на храма.

"Той беше построен, за да удовлетвори духовните нужди на местното неселение, но също така да бъде достойно място за упокоение и на онези достойни българи, които дадоха живота си за нашата вяра и родина.Нашият народ почита своите герои и се стреми да запази спомен за тяхната самажертва. С този храм се отдава почит на тяхната саможертва, а костницата е героично украсена с костите на храбрите български войни. Ние днес благодарихме на Бога за нашите предци, които съзидоха това място, в свидетелство на българския героичен дух и се помолихме за упокоение на душите им. Благодарихме затова, че са запазили родовата ни памет, а ние имаме дълг да помним и пазим това, което са ни завещали." - каза в словото си владиката.

След тържественото богослужение, духовенството и богомолният народ слезе в криптата на храма, и там край костите на загиналите за свободата ни офицери и войници бе отслужен трисагий за упокоение на душите им.

Със сведени глави църковното изпълнение се помоли отново пред Бога да прости всичките им волни и неволни прегрешения и ги въздигне в Своето царство, „където няма нито болка, ни печал, нито въздишка, а живот безкраен“.  

+++

Разговорям с Иво Антонов, директор на дирекция „Социална политика и политики по военно-патриотичното възпитание“ в Министерството на отбраната.

Разкажете ни нещо повече за храма.

Храмът „Св. Троица“ е построен от Военното министерство в чест на загиналите български войни. Като военен паметник ние се грижим за него и се опитваме да го подържаме според възможностите си.

Кога предтавители на Военното министерство посещават храма?

Когато има голям празник, но и по други поводи. Напр. миналата година правихме възстановка на боевете при Султан тепе.

Надяваме се тук да се направи мемориален комплекс, с музейна сбирка и различни експозиции. Тук има една къща, в която преди време е живяло семейство, което се грижило за храма и имаме желание да я разширим и я превърнем в музей....Тук в Гюешево, Султан тепе са се водили едни от най-тежките боеве почти във всяка война и искаме да увековечим техния подвиг. Оттук минава македонската граница, а малко хора знаят, че тук има кости на повече от 1400 войници.

Правени ли са допълнителни разкопки?

Основните разкопки са направени през 20-те години на миналия век, в присъствието на свещеници. Костите са изровени и помазани от духовниците. В костиницата са една малка част от тях

Местното население как възприема  храмът- костница?

Пазят си го, грижат се за него и го почитат. Ние идваме и сме много доволни от това, че те милеят за него.

Колко такива храм - паметници има в България?

Такива, които са на Българската армия са два. Този, и в Кресна, като не смятам тези от Руско-турската война.

Как според вас трябва да се популяризират тези храмове. Как трябва да се мотивират младите хора, за да дойдат и да отдадат своята почит за загиналите български войници?

Забелязва се напаследък една тенденция и желание за връщане на родовата памет за загиналите във войните. Много родове откриват сражавали се за родината техни близки. Използват различни  средства – интернет, сайтове, музеи, за да открият факти. Междусъюзническата война е много кратка, но много кръвопролитна. Започва през летните жеги от 16 юни и продължава до 26 юли. Загивали се по 1000 души на ден. Поради жегата са ги заравяли в трапове, за да не настане зараза. След войната оцелелите техни другари са  обяснявали на роднине им къде точно са се намирали. Изряват ги и ги слагат в големи кошници, в тях е имало над 3 хиляди души. В местните гробища също има гробове на офицери, но останалите са тук. Тогава не е имало храм, той се прави впоследствие заради тях. Имало е и такива които не са заровени в гробове. Техните близки са ходили с живите им  другари по местата, където са били. Да се открият и да се препогребат са се грижили предимно свещеници.

Споменахте, че искате да изградите мемориален комлекс. Кога мислите да започнете работа?

В най- скоро време имаме желание  да започнем работа по изграждането му. Надявам се да се намерят достътъчно средства и хора, които да помагат.

+++

Справка за историята на храма

В непосредствена близост до българо-македонската граница, на самото трасе на бъдещата жп линия София-Скопие е изграден храм-паметникът „Св. Троица”. Построен е в памет на загиналите български офицери и войници в Междусъюзническата и Първата световна война (1915 – 1918) в боевете, водени в покрайнините на село Гюешево.  През 1925 г. в Гюешево се учредява инициативен комитет от 17 души, ръководени от командира на граничната застава Владимир Йорданов той избира северозападния край за място на построяването му. Стоимен Ангелов-Белия дарява мястото и 100 000 лева за нейното построяване. Проектът за изграждането е дело на архитект Георги Иванов.

Полагането на основния камък започва на 2 август 1925 г., а строежът продължава 5 години.  Строителството се ръководи от архитект Рудолф Фишер. Църквата-костница се състои от две части, горна и долна. На горната има два етажа. По стените на църквата са изписани сцени свързани с военните светци Св. Димитър Солунски, Св. Георги, Св. Тодор Стратилат, Св. Архангел Михаил и др. В изписването на църквата участват художниците Димитър Гюдженов, Дечко Миндов, проф. Никола Кожухаров, проф. Георги Христов.

Дърворезбата на иконостаса е изработена от Радомир Мандов, Владимир Наумов и скулптура Стефан Стоянов. В храма има плоча с надпис „Построен при Царуването на Негово Величество Борис III – Цар на българите“.

Текст : Весела Игнатова

Снимки : Весела Игнатова, Александър Ангелов

ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК (1)

ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК (2)


 

В неделния ден на 2 август, когато Църквата почита Пренасяне мощите на св. архидякон Стефан, Негово Преосвещенство Белоградчишкият еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, посети с. Бураново, Дупнишка духовна околия. Той отслужи архиерейска св. Литургия в храм „Св. пр. Илия“, който е и единствен за кочериновското село.

Епископ Поликарп бе особено радостно приветстван от множество християни, които отрано бяха изпълнили църквата. Селото, с неговите стотина жители бяха затрогнати от епископското присъствие, тъй като от незапомнени времена висш духовник не е посещавал храма и не отслужвал св. Литургия. Те с внимание присъстваха на благолепната богослужба, която преживяваха тук за първи път.

За празничното настроение на присъстващите допринесоха песнопенията на духовниците от София и Дупница, ръководени от свещеник Петър Славов.

В  богослужбата взеха участие: архимандрит Евтимий, ик. Георги Паликарски, архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия, ик. Димитър Димитров - енорийски свещеник на с. Стоб, протойерей Костадин Бошняков, протойерей Костадин Тренев, свещеник Румен Дивилски и йеродяконите Вартоломей и Поликарп. Празничното богослужение бе уважено от кметския наместник Благой Граховски и гости на селището.

На 1 август започва Богородичният пост. В този ден отбелязваме Произхождение на светия Кръст и честваме паметта на светите мъченици 7 братя Макавеи, света Соломония и свети Елеазар.
В чест на празника, с благословението на Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и патриарх Български, бе отслужена Архиерейска света Литургия от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит в столичния храм "Въздвижение на Честния Кръст Господен".
Заедно с него съслужиха архимандрит Атанасий Султанов, протосингел на Западно- и Средноевропейската епархия, архимандрит Евтимий, йеромонах Мелетий, протойерей Любомир Стоянов, предстоятел на храма, протойерей Константин Цанков от храмовото духовенство, свещеник Лука Китин, свещеник Петър Славов, и седем дякони, ръководени от митрополитския протодякон Иван Петков.

На 20 юли Църквата почита старозаветния св. пророк Илия, живял през IX в. преди Христа и взет жив в небесните селения.

В чест на светеца, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит бе отслужена архиерейска св. Литургия за храмовия празник на столичния храм „Св. прор. Илия“ в кв. Княжево.

Богослужението възглави Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Васиан, представител на Московския и на цяла Русия патриарх в България, архимандрит Евтимий, ставрофорен иконом Христо Пудин, предстоятел на храм „Св. Наум Охридски“ в кв. Дружба, ставрофорен иконом Васил Иванов, предстоятел на храм „Св. вмчк Пантелеймон“ в кв. Бояна, протойерей Дилян Цветков, предстоятел на храм „Св. прор. Илия“ в кв. Княжево, протойерей Иван Иванов, протойерей Костадин Тренев, свещеник Димитър Тухчиев, предстоятел на храм „Св. Пантелеймон“ в кв. Княжево, свещеник Георги Читалов, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.

Вечерта на 19 юли, когато Църквата започва отбелязването паметта на старозаветния пророк св. Илия, Дървенишкият манастир „Св. прор. Илия“ в гр. София почете своя празник с архиерейска вечерня.

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит богослужбата възглави Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Евтимий, ставрофорен иконом Цанко Тотев, протойерей Костадин Тренев, свещеник Харалампий Мерджанов, както и йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.

Тържественото богослужение бе украсено от песнопенията на игуменията монахиня Матрона, храмовите певци Марио Иванов, Данаил Ангелов, Грисен Чакъри и местни певци.

На 19 юли Православната Църква почита светите Отци от 6-те Вселенски събора.

В чест на празника бе отслужена архиерейска св. Литургия в самоковското с. Марица – в храм „Успение Богородично“.

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит богослужението възглави Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Евтимий, иконом Михаил Колев, архиерейски наместник на Самоковска духовна околия, иконом Георги Шопов, предстоятел на храма, иконом Николай Аршинков, предстоятел на храм „Рождество Богородично“ в с. Радуил, протойерей Любомир Мишков, предстоятел на храм „Рождество Богородично“ – Бельова черква до гр. Самоков, протойерей Емилиан Дамянов, предстоятел на храм "Св. Николай" в гр. Самоков, йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп и дякон Спас Рангелов.

На 18 юли 2020 г., с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит бе извършен чинът на пълното освещаване на манастирския храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ в софийското с. Горни Лозен.

Богослужението възглави Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Евтимий, йеромонах Игнатий, ефимерий на манастира „Възнесение Господне“ в с. Горни Лозен, ставрофорен иконом Цанко Тотев, предстоятел на храм „Св. Атанасий Велики“ в с. Горни Лозен, протойерей Костадин Тренев, свещеник Георги Марков и четирима дякони: йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп, дякон Борис Борисов и дякон Харитон Манов.

Църковните песнопения за тържествената служба изпълниха йеромонах Пимен, игумен на Германския манастир „Св. Йоан Рилски“, свещеник Петър Славов, свещеник Павел Димитров, г-н Ангел Младенов, секретар на Софийска митрополия, както и местни храмови певци.

На 17 юли Православната Църква чества паметта на светата великомъченица Марина, пострадала за Христа през III в.

В нейна чест, с благословението на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит бе отслужена архиерейска св. Литургия за храмовия празник на митрополитския храм „Св. Марина“ в двора на Софийска света митрополия.

Богослужението възглави Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, ставрофорен иконом Ангел Ангелов, духовен надзорник на Софийска епархия, протодякон Иван Петков и йеродякон Поликарп.

Молитвено участие в светата Литургия взе Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит.