Двайсет жени от Сдружението на хората с увреждания "Венетица" в Долна баня с председател инж. Светла Стоименова в горещия юнски ден, с почти летни температури, се отправиха на паметна и незабравима поклонническа екскурзия до Свети места на територията на Пловдивската Света Митрополия.

Рано сутринта групата посети Катедралният храм "Успение Богородично" в Пазарджик, където запалиха свещ за здраве и благополучие в семействата пред иконата на Божията Майка и измолиха от нея сили, кураж и дълголетие. Някои записаха имена за молитва за здраве или за помен на починали близки и роднини за голямата Черешова Задушница в събота срещу Петдесетница.

Преди обяд в жаркия юнски ден маршрута продължи към Белащинския манастир " Свети вкмч Георги Победоносец". И тук в манастирската църква всички отново запалиха свещ, след което изслушаха увлекателния разказ за историята на Светата обител от послушницата Светла Хубенова, родом от свогенското село Церово, която вече дванайсет години ревностно служи на Бога и Христовата вяра. Преди тръгване всеки се изми за здраве с лековита вода от бликащото аязмо, някои си наляха вода в шише за вкъщи, след коети си направиха и паметна снимка за спомен.

Програмата на поклонническата екскурзия следобяд бе до Кукленския манастир "Св.св. Козма и Дамян". Въпреки топлото време и тук членовете на групата се черкува в Светата обител, след което си купиха от църковния магазин различни икони и сувенири за спомен или подарък у дома.

Предварително заплануваното посещение на средновековната църква "Свети Димитър" в пазарджишкото село Паталеница не бе осъществено, тъй като служителката от кметството, която отговаря за Светата обител бе спешно отишла командировка в Пазарджик.

Така за края на поклонническата разходка на групата от рилския град, която отседна в емблематично заведение в пазарджишкото село Варвара, остана повече време, където всички се подкрепиха с местни специалитети и вдигнаха наздравица за чудесната екскурзия, заредила ги със здраве, вяра, сили и надежда за по-добър и достоен живот.

Завръщайки се в родната Долна баня в късния следобед в автобуса групата си попя любими песни, а на финала прозвуча и химна на Сдружението на хората с увреждания "Венетица".

Председателката инж. Светла Стоименова на изпроводяк благодари за финансовата подкрепа на община Долна баня и кмета Владимир Джамбазов, както и на шофьора Славчо Дамянов, с пожелание за доскорошна среща след около седмица в навечерието на християнския празник в чест на Рождеството на Свети Йоан Кръстител и на народния празник на билките Еньовден на туристическата хижа "Гургулица" в лоното на Рила планина.

***
История на посетените места:

Един от символите на Пазарджик, наред с Часовниковата кула и Старата поща, е катедралната църква "Успение Богородично". Тя е най-голeмият запазен възрожденски храм в страната. Построена е през 1836-1837 година. Създаването на храма преплита исторически хроники и легенди. Твърди се, че местният онбашия разрешил на българите да си построят църква, но тя да бъде колкото една волска кожа. Тогава пазарджишките еснафи и по-будните нашенци разрязали на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия градеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки.

Великолепният дърворезбен иконостас е дело на майсторите от Дебърската школа, показали изключително оригинално третиране на растителни мотиви в орнаментални композиции. Човешки фигури са въведени също в цели композиции. За изработването му са били необходими голяма за времето си сума - 70 000 гроша, наложило се пазарджиклии да вземат заем от Виенската банка. Пазарджиклии разказват, че иконостасът бил изработен от седем майстори за седем месеца. Но според проф. Иван Батаклиев, автор на книгата "История на църквата "Св. Богородица" в гр. Пазарджик", иконостасът е създаден между 1840 и 1845 година.

Манастирът е изграден през 1020 година от византийския военачалник Никифор Ксифий – управител на Филипополис от 1018 година. Според легендата Ксифий има голям принос за поражението на цар Самуил през 1014 година в битката при Беласица планина (Македония), тъй като се явил в тила му. Император Василий II подарил на Никифор Кифий 15 000 пленници от пленените Самуиловите войници. По-късно тези пленници основали село Беласица, което по-късно нарекли Белащица. Останки от двореца-крепост на Никифор Кифий има близо до 1000-годишен източен чинар, южно от селото. Близо до своята крепост Ксифий съградил манастира и го посветил на Свети Георги Победоносец.

Манастирът е опустошен от османците при нашествието им на Балканския полуостров през 1364 година и възобновен през 18 век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен – Брестник – Белащица. След Освобождението манастирът е възстановен, но остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 година.

Разположен на 4 километра югозападно от град Куклен и на около 15 километра западно от Асеновград. Разположен е в живописните гънки на дела Чернатица от Западните Родопи. Построен е до извор с лековита вода. Лечебните свойства на тази вода са били познати още от времето на древните траки. Народното име на манастира е „Свети Врач“. Посветен е на светите лечители Козма и Дамян. В манастира се пази като ценна реликва ръката на Свети Козма.

Към манастира има и малка църква, за която се смята, че е една от най-старите християнски църкви в България.

Първоначалното име на манастира е „Св. Безсребърници“ според запазения ктиторски надпис на аязмото. За патрон на обителта са избрани светите Безсребърници Козма и Дамян заради техните лечителски способности.

Няма единно становище кога точно е възникнал манастирът „Свети свети Козма и Дамян“. За първи път за него се споменава още през ХІ век в един документ за имотите на Бачковския манастир. Според някои изследователи духовната обител е построена от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани – основатели на Бачковския манастир.

Най-разпространената теза е, че Кукленският манастир е основан по време на Втората българска държава (XII-XIV в.) около целебен извор. Аязмото е било познато и на древните траки, водите на което според преданията церят лудост. По време на царуването на цар Иван Александър (1341 – 1371 г.), манастирът е известен с книжовната си школа и културното си влияние.

Според редица данни, манастирът е останал невредим и през XVII в., по време на помохамеданчването на родопските (чепинските) българи, когато 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (дн. Асеновград) са сринати до основи. Кукленският манастир е закрилян от турските власти, тъй като в него се лекували семействата на османските управници. За това загатва и народното предание, според което прогонените от потурнаците български монаси от Белочерковския манастир намерили убежище тук. Поради това не е изключено, след покоряването на България тук да са намерили убежище някои от учениците на Евтимий Търновски, които са го придружавали при заточаването му в близкия Бачковски манастир. Те именно е възможно да са пренесли от Търново в Кукленския манастир прочутия Иван Александров Песнивец от 1337 г. (съхранява се сега в библиотеката на БАН), който бил открит в ново време на тавана на манастирската църква.

През османското владичество сградата е разрушавана и съграждана на два пъти.

Историческите сведения свидетелстват за водената в Кукленския манастир активна книжовна и просветна дейност, дори и през най-тъмните векове на османската власт. Още през XVI в. като книжовници се изявили йеромонах Анани и йеромонах Сидор, които дошли тук от Горноводенския манастир. С течение на времето, манастирът укрепнал икономически и се превърнал в книжовно средище, където се подготвят граматици, краснописци и преписвачи на църковни книги. Станал известен не само по българските земи, но и в по-далечни страни.

В края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. светата обител е възстановена с помощта на родолюбиви българи от Пловдивско. За нейното добро материално положение през този период свидетелства една преписка от 1632 г. към триод от XVI в. През 1695 г. манастирът е бил посетен и от сръбски монаси. Духовни връзки поддържал и с атонските манастири, откъдето получил някои печатни богослужебни книги.

В края на XVII в. в манастира се оформила прочутата Кукленска художествено-калиграфска школа, в която работили добре подготвени книжовници и калиграфи и се обучавали млади граматици и краснописци. Част от ръкописното наследство от тази епоха се съхранява в Пловдивската народна библиотека „Иван Вазов“. Най-плодовитият от тях бил Кръстю Граматик, който макар и светско лице, преписал и илюстрирал доста богослужебни книги в манастира. Той е един от най-добрите български калиграфи от епохата на османската власт[1], голям майстор на декоративни букви, плетенична орнаментика и изящна миниатюра. Украсата на Кръстьовите минеи е описана от писателя и художник Николай Райнов в книгата му „Орнаментика и букви в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив“, издадена в София през 1925 г.

През Възраждането в манастира се помещава и килийно училище. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. манастирът попада в ръцете на гръцки монаси. Новодомците замазват българските стенописи и изографисват върху тях подобни, но с гръцки надписи. В наше време, при реставрацията на манастирската църква са запазени и експонирани и двата стенописни слоя.

Понастоящем манастирът е действащ женски. Храмовият празник се чества на 1 юли и на 1 ноември, когато се почита паметта на свети свети Козма и Дамян. За празник на манастира, както и на гр. Куклен, се смята и Петровден (29 юни). Тогава на поляните около манастира се организира голям събор, продължаващ 3 дни, като тук се стичат хора от цяла България. На храмовият празник 1 юли, от съборната църква се изнася чудотворната лечебна икона на св. Козма и Дамян и с нея се прави литийно шествие.

Църквата се намира в село Паталеница, в западната част на Пазарджишка област, в подножието на Родопите, на 15 км от град Пазарджик. Надморската височина е 370 м.

Съществуват различни мнения за времето на изграждането на църквата. Академик Кръстю Миятев и Нели Чанева-Дечевска, които през 1965 г. изследват архитектурата на църквата, отнасят нейното строителство към края на XII — началото на XIII в. През 1975 г. въз основа на разкритите стенописи, проф. Атанас Божков датира изграждането и изписването на църквата към края на XII век. Стефан Захариев в своята книга "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза", издадена във Виена през 1870 г. пише че църквата е изградена от дукс Григорий Куркуа през царуването на гърците и че селяните я наричат "Света Куркулещица", което е изкривено от Куркуа. От намерена в църквата мраморна плоча с надпис на гръцки става ясно, че тя е била построена "от Григорий Куркуа, протоспатарий и дукс на Филипопол, в 14 индикт, 6599 год. от сътворението на света (= 1090/1091 г.)". Надписът се съхранява в Националния археологически музей при БАН – София (инв. № 253)[1]. Същевременно Стефан Захариев публикува и друг разчетен от него гръцки надпис от стената на църквата – "Димитър".

Според преданията, запазени и до наши дни, преди нашествието на турците в началото на XIV в. църквата е била засипана с пръст. Така тя е била запазена, "куртулисала" се, откъдето се създало и известното и до днес име "Света Куртулещица". С времето на мястото на църквата се образувал хълм. И в наши дни е запазен споменът от разкриването на църквата, което станало около средата на XIX век. Един селянин си вързал магарето на дивата череша, която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята метален предмет. След като разровил, той видял метален кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената църква. Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата. Според друга легенда, след една силна буря пастир видял, че на върха на могилата в югозападния край на селото било съборено голямо дърво, а до дънера му била зейнала дълбока дупка.

Селяните пуснали в дупката двама мъже с въже и така открили заровената в земята църква.

През 1870 г. църквата е преустроена и пристроена от запад и наречена на военния светец свети Димитър.

Текст и снимки: Любомир Кузев

  • Description: Поклонническа екскурзия от Долна баня
  • Description: Поклонническа екскурзия от Долна баня
  • Description: Поклонническа екскурзия от Долна баня
  • Description: Поклонническа екскурзия от Долна баня
  • Description: Поклонническа екскурзия от Долна баня
  • Description: Поклонническа екскурзия от Долна баня
  • Description: Поклонническа екскурзия от Долна баня
  • Description: Поклонническа екскурзия от Долна баня