На 21 ноември самоковският храм „Въведение Богородично“ тържествено отпразнува храмовия си празник. Св.  Литургия бе отслужена от предстоятеля  на храма свещеник Георги Николов, а празника бе уважен от десетки деца и миряни. По традиция в този ден самоковци се събират в църквата, за да почетат св. Богородица. И тази година той бе препълнен от боголюбив народ, който принесе своите дарове – домашни ароматни хлябове.

Историята на храма предполага се, че той е  построен на мястото на малка църква от XVIв., когато градът става център на Самоковска епархия. Съществуват доказателства, че тук е имало аязмо с лековита вода и метох.

През 1720 г. църквата е обновена без разрешение от турските власти, а по-късно е обновен от тогавашните енориаши, живеещи в непосредствена близост до него. През 1833 г. получават и официално разрешение – ферман, с точните размери на бъдещия храм. Църквата е изградена в настоящия си вид в съвсем кратък период от около 2 – 3 години. Строена е по-пестеливо, тъй като в Долната махала е имало по-малко християни, но към тях в строителството се включват и хора от други махали.

На 21 ноември 1834 г., Въведение Богородично е избран храмовият празник, а на следващата година на 14 септември 1835 г. (Кръстовден) храмът е тържествено осветен.
Характерно за самоковската църква „Въведение Богородично“ е, че още с издигането ѝ се превръща в обединителен център на тази градска част, отличаваща се с пъстър етнически състав, с голямо количество турско население, еврейски семейства и роми.
През Възраждането църквата поддържа училище и библиотека с ръкописни и старопечатни книги. Наследник на това училище е днешното ОУ „Христо Максимов”.

Именно учениците от това училище с особена радост всяка година присъстват на празника Въведение Богородично в храма, а тази година по молба на енорийския свещеник отец Георги Николов те изнесоха празнична програма.

Второкласниците и третокласниците от училището, подготвени от своите учители: Маргарита Бочева, А.Георгиева, Л.Тинчева и Б.Спасова рецитираха и пяха в чест на малката Дева Мария с характерното им за възрастта детско вълнение и въодушевление.

В края на тържеството отец Георги ги поздрави с празника, настави ги какви деца трябва да бъдат, за да имат винаги Божията подкрепа и им подари по иконка за спомен от посещението им в храма.

Текст : Весела Игнатова