На 21 март пролетта тръгна от Кюстендил с провеждането на градския  традиционен и ежегоден празник, наречен „Кюстендилска пролет“.

Всяка година в началото на астрономическата пролет, денят на пролетното равноденствие (когато продължителността на деня е равна на тази на нощта) Кюстендил чества своя празник. Той е знаков за града и е най- големият за жителите му. С него започва новата година и с него са свързани надеждите за успешна и плодородна реколта. Символ на празника е ябълковият цвят и избраната Девойка Кюстендилска пролет, а жителите и гостите на Кюстендил в този ден по традиция се поздравяват с: „Честита пролет”.

Празникът “Кюстендилска пролет” се отбелязва официално от 1966 година. Той има дългогодишна история и е известен с първият в България конкурс за най-красиво момиче. На този празник се избира девойка, която символизира идването на пролетта, младостта, пробуждането на природата и надеждата за нов живот.

В това съревнование на красотата изискването е кандидатките да са местни девойки и наред с и официалните и спорни облекла, подготвени от местни дизайнери, дефилират и с народни носии- сая или литок.

Общоградското тържество започна по традиция с водосвет и молебен за изпросване на Божията милост за града и неговите жители на централният градски площад "Велбъжд".

Последованието бе  предстоявано от архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия и с участието на архиерейския наместник на Кюстендилска духовна околия – ик. Генади Генадиев, и свещеници от града. Сред официалните гости на празника бяха Адрианополският епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир, депутати и общественици.

В края на последованието архиманрит Василий се обърна към кюстендилци и като отправи отечески поздрав от името на Негово Светейшество Българският патриарх Неофит каза:

„Както се намираме в духовната пролет във Великия пост, така и с настъпването на астрономическата пролет Бог да ни даде, да ни дарува тази благодат, за която се надяваме и  от която имаме нужда…да ни даде всичко, което ни е потребно. Нека не забравяме, че това което искаме в молитва, трябва да вярваме, и то ще ни бъде дадено. Нека Бог на мира, Бог на любовта да бъде с нас! Да ни облагодатява и да ни дарува здраве и в Христа братска обич и любов“- пожела софийският протосингел.

Кметът Петър Паунов честити пролетта на кюстендилци, като подчерта че никакви бури и вихрушки не може да спре идването на пролетта.

„Пролетта вече е тук- върху лицата нашите пролетни момичета, тя е тук- върху рисунките на стотиците деца, които се включиха в нашия конкурс, тя е тук- в сърцата на всеки един от нас. Тя е тук,  защото бърза да отвори в неделя вратата на благата вест за Христовото зачатие, която да ни доведе до необятната великденска радост на Христовото възкресение, над греха и над злото.

Вече повече от пет десетилетия посрещаме пролетта с емблемата от цветове и трите лястовици, които са хванати неразделно за ръка, както Трите Лица на Нашия Небесен Създател. И всяка една от тези лястовици се спуска към нас като от Божия благодат, за ни облагоухае с вярата, да ни изпълни с надеждата и да ни помилва с ласките на любовта- трите добродетели, които превеждат човечеството към Него.

Тази пролет се надявам да изпълни с радост вашите домове, да върне децата на Кюстендил от най- далечните краища на света, за да можем заедно, с животворящата сила на труда да преобразим тази мъченическа, изстрадала, но неувяхваща и любима и най- прекрасна на света България“- завърши празничното си слово градоначалникът.

След официалните поздравления се състоя ритуал по предаване на символите на пролетта. Трите избрани за най-красиви девойки на града приеха от своите  предшественички символите, представящи богатството на града, които са: плодородието, пресъздадено и представено от купа с плодове, пита, която символизира житото и хлябът, и извиращата минерална вода поставена в античен римски съд.

В празничната програма продължи с изпълненията на  квартет „Белканто“ и ансамбъл „Чинари“. За втора година в местността „Хисарлъка” стартира музикална програма на новоизградената сцена, част от Късноантичната и средновековна крепост.

Текст и снимки: Весела Игнатова