„Помилуй мя, Боже, помилуй мя” - започна да призовава св. Църква от първия ден на Великия пост, подканяйки ни да преклоним глави и сърца в съкрушение пред Бога. Подготовката за поста е завършена, а сега за нас, християните, започва истинският пост.

Той ще ни помогне да се очистим телесно и душевно, за да се съединим достойно с Бога, Който е непреходната радост и цел в живота на човека. Нямаме друга вяра и надежда и само Той може да ни даде живот вечен. Затова започвайки 40-дневния пост, трябва да положим усилия и се откъснем от ежедневните ни грижи, да съзнаем собствената си немощ и греховност.

Вечерната богослужба в храма само ни помага да вникнем по-дълбоко в себе си и да застанем пред Бога, Който ни разкрива красотата на Неговото царство.

 „Помилуй мя, Боже, помилуй мя” – повтаря многократно Църквата, чрез покайния канон на св. Андрей Критски, който през тези дни на Великия пост се чете във всички храмове.

По традиция този молитвен канон се чете съборно за софийската църковно изпълнение. И тази вечер, на 11 март, то бе отслужено в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“.

Това последование - Велико повечерие, с първата част на Великия покаен канон на св. Андрей Критски бе изпълнено от Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод на БПЦ.  

На покайното богослужение молитвено присъстваха Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Неофит, Преосвещеният Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит и архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия.

Дивните и умилителни песнопения на Покайния канон, както и вдъхновяващите химни на Великото повечерие бяха изпълнени по утвърдена вече традиция от хора на Софийските свещеници с диригент ик. Кирил Попов.

В края на на последованието епископ Герасим се обърна към преизпълнилите софийската катедрала столичани, с вдъхновено слово за поста и покайния канон на св. Андрей, архиепископ Критски, в което говори за настъпилото благодатното време на светата и велика Четиридесетница.

"Положили доброто начало чрез взаимното опрощение, изрекли с трепет до болка познатите думи: простено - прости!, редно е да направим следващата крачка по пътя към покаянието, а именно да се помирим с Бога, Който всичко знае, и Който не гледа на лице. И когато пред нашите домашни понякога е достатъчно да кажем тихичко едно "извинявай", то пред Господа са необходими дела,  достойни за покаяние. Постът и молитвата са две такива дела, които са непосредствен израз на нашето искрено покаяние пред Бога. Онова покаяние, което не е просто съжаление за извършената постъпка, а покаяние което прераства  в порив на душата, която не може да живее далече от господа, и която жадува възстановяването на прекъснатата връзка с Бога.Това е истински, неподправен стон, идващ от дълбините на сърцето и се излива в думите: " Господи Иисусе Христе, сине божий, помилуй мя грешнаго!" - каза в словото си еп. Герасим и благопожела, Бог да ни сподоби с чиста и искрена молитва, с духовни и телесни сили, та да принесем пред Господа плодове, достойни за покаяние.

ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК

Текст и снимки: Весела Игнатова