Печат

Един от най-ценните и богато илюстрирани ръкописи на Средновековна България от XIV век - Томичовият псалтир, гостува на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ при БАН). Откриването на изложбата се състоя на 10 октомври и е посветена на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките.

Изложбата „Томичовият псалтир в България. Книжовност и духовност“ - както са я нарекли организаторите представя за първи път в България  толкова важен в културно-историческо отношение български ръкопис.

Псалтирът е един от най-изящните образци на илюстрованата българска ръкописна книга, наред с Манасиевата хроника от 1344-1345г. и Лондонското Четвероевангелие от 1356г.

Той е оригинален ръкопис от 1360 година, създаден като частна молитвена книга на църковно-славянски език от монасите на  Килифаревската света обител, ученици на Търновската книжовна школа. Известен е, и това го отличава от другите средновековни ръкописи, със своята прецизна орнаментална украса и миниатюри, в част от които се проявява доминиращото за Средновековието изкуство на Палеолозите. Той съдържа 301 хартиени листа с църковни текстове, илюстрирани със 109 великолепни миниатюри, които ги тълкуват. По съдържание е библейска книга, която влиза в богослужебна употреба, написана на църковнославянски език. 

След падането на България под османско робство, Томичевият псалтир, подобно на други български ръкописи, попада във Влахо-молдавските краища. Тогава се извършва и преподвързване на ръкописа, през втората половина на 16 век. Няколко века по-късно, ръкописът вече се намирал в манастира „Св. Павел“, Св. Гора, с които манастирите от Влахия и Молдавия поддържат оживени връзки. До откриването му от сръбския професор и колекционер Сима Томич през 1901 година, следите му се губят. Предполага се, че след  избухнал пожар в манастира „Св. Павел“, част от светините му са били пренесени в Македония. Там именно го открива сръбския професор отишъл да проведе изследователското пътуване из областта. Поради откритието му от Томич, Псалтирът бил наречен на неговото име - Томичов псалтир. След пътуването му, здравето на учения се влошило и поради нужда от пари продал ръкописа на Държавния исторически музей в Москва. От 1902 г. той се съхранява там и никога не е излизал от фондовете на руския музей.

Псалтирът включва песнопения на св. пророк и цар Давид и е отражение на реална социална ситуация – бубонната чума. Миниатюрите тълкуват и изобразяват словесния текст. Този псалтир съдържа великолепни химнографски произведения – като Акатистът на св. Богородица, превеждан от стареца Йоан в Света гора. Илюстриран е с 30 миниатюри, които са рядък образец на палеологовото изкуство.

Откриването на изложбата в Националния музей бе уважена от десетки научни работници, общественици и радетели на българските писмени паметници. Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит бе представен от архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия.  В програмата взеха участие мъжкият хор "Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният", които с прекрасните си изпълнения впечатлиха многобройните гости от чужбина и страната.

При официалното откриване директорът доц. Христо Попов не пропусна да отбележи, че заради 150-годишния юбилей на БАН това събитие става възможно, тъй като псалтирът никога не е изнасян извън хранилището на Държавния исторически музей в Москва.

"Българската публика, ще има уникалната възможност да бъде първата, която ще види Псалтира след продължилата 10-годишна реставрация“, каза още той.

На откриването приветствени слова отправи и заместник-директорът на Държавния исторически музей в Москва Андрей Яновски. Пред специалистите и академичната общност той заяви, че имат възможността да се докоснат от един удивителен паметник.

"Имаме възможност заедно да се порадваме на този съвместен празник на културата, историята и изкуството. Без съмнение всеки човек ще има възможност в продължение на 2 месеца да дойде и да общува с този шедьовър, който в продължение на 117 години не е напускал първоначално пределите на Руската империя, след това СССР, а днес пределите на Руската федерация“, заяви Яновски.

"Този шедьовър няма да остане само с гостуването си. Нещо повече – Националната библиотека на България получи възможност да закупи електронно копие, което беше предадено от нашата страна, за да може вашата научна общност да изучава спокойно и без да бърза безконтактно Псалтира, както се казва по една буква на ден“, каза още високопоставеният руски гост.

Специални поздравления отправиха още председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски и заместник-министърът на културата Амелия Гешева, както и столичния заместник - кмет Тодор Чобанов.

Томичовият псалтир ще остане в София до 8 декември и ще може да бъде видян в Националния архелогически музей.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК