Печат

На 3 август се навършват 90 г. от освещаването на храм-паметник “Св. Троица”, който се намира в пограничното село Гюешево, Кюстендилска духовна околия. По този повод с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит бе отслужена Архиерейска св. Литургия в тържествуващия храм  и бе почетена паметта на загиналите в Междусъюзническата и Първата световна война.

През войните в началото на ХХ в. загиват много български войници и офицери. За да се увековечи тяхната памет и да се съхранят костите им е изграден именно този храм-паметник, който се явява втори по рода си.

Църквата-костница, строена в продължение на пет години, се състои от две части - храм, в който има св. Престол и може да се отслужва литургия и крипта, под олтара, където е изградена костница. В нея са положени костите на 18 офицери и 1491 войници, паднали за българското обединение.

Храмът-паметник е осветен на 3 август 1930 г. от Софийския митрополит Стефан, в присъствието на военния министър генерал-майор Никола Бакърджиев, местната власт, представители на Св. Синод и много гости и поклонници, прекланящи се пред подвига на доблестните мъже, отдали живота си в името на Родината.

Архиерейската литургия бе възглавена от Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, който съслужи с архимандрит Исаак, архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, архимандрит Евтимий, енорийския свещеник Тодор Точев и духовници от околията.

Църковните песнопения бяха изпълнени от софийски духовници, ръководени от свещеник Петър Славов.

Празничното богослужение бе уважено от Иво Антонов, директор на дирекция „Социална политика и политики по военно-патриотичното възпитание“ в Министерството на отбраната, кметът на Кюстендил - Петър Паунов, Татяна Георгиева, кмет на село Гюешево и десетки родолюбиви жители.

По време на литургията епископ Поликарп произнесе заупокойна молитва за всички, загинали по българските бойни полета и за жертвите на територията на с. Гюешево.

В края на богослужбата владиката се обърна към присъстващите с пастирско слово, в което говори за 90-годишния юбилей на храма.

"Той беше построен, за да удовлетвори духовните нужди на местното население, но също така да бъде достойно място за упокоение и на онези достойни българи, които дадоха живота си за нашата вяра и родина. Нашият народ почита своите герои и се стреми да запази спомен за тяхната саможертва. С този храм се отдава почит на тяхната саможертва, а костницата е героично украсена с костите на храбрите български воини. Ние днес благодарихме на Бога за нашите предци, които съзидоха това място в свидетелство на българския героичен дух и се помолихме за упокоение на душите им. Благодарихме за това, че са запазили родовата ни памет, а ние имаме дълг да помним и пазим това, което са ни завещали." - каза в словото си владиката.

След тържественото богослужение, духовенството и богомолният народ слязоха в криптата на храма и там край костите на загиналите за свободата ни офицери и войници бе отслужен трисагий за упокоение на душите им.

Със сведени глави църковното изпълнение се помоли отново пред Бога да прости всичките им волни и неволни прегрешения и ги въздигне в Своето царство, „където няма нито болка, ни печал, нито въздишка, а живот безкраен“.  

+++

Разговаряме с Иво Антонов, директор на дирекция „Социална политика и политики по военно-патриотичното възпитание“ в Министерството на отбраната.

- Разкажете ни нещо повече за храма.

- Храмът „Св. Троица“ е построен от Военното министерство в чест на загиналите български воини. Като военен паметник ние се грижим за него и се опитваме да го поддържаме според възможностите си.

- Кога представители на Военното министерство посещават храма?

- Когато има голям празник, но и по други поводи. Например миналата година правихме възстановка на боевете при Султан тепе.

Надяваме се тук да се направи мемориален комплекс с музейна сбирка и различни експозиции. Тук има една къща, в която преди време е живяло семейство, което се грижило за храма - имаме желание да я разширим и я превърнем в музей. Тук в Гюешево, Султан тепе, са се водили едни от най-тежките боеве почти във всяка война и искаме да увековечим техния подвиг. Оттук минава македонската граница, а малко хора знаят, че тук има кости на повече от 1400 войници.

- Правени ли са допълнителни разкопки?

- Основните разкопки са направени през 20-те години на миналия век, в присъствието на свещеници. Костите са изровени и помазани от духовниците. В костницата са една малка част от тях

- Местното население как възприема  храмът-костница?

- Пазят си го, грижат се за него и го почитат. Ние идваме и сме много доволни от това, че те милеят за него.

- Колко такива храм-паметници има в България?

- Такива, които са на Българската армия са два. Този и в Кресна, като не смятам тези от Руско-турската война.

- Как според вас трябва да се популяризират тези храмове? Как трябва да се мотивират младите хора, за да дойдат и да отдадат своята почит на загиналите български войници?

- Забелязва се напоследък една тенденция и желание за връщане на родовата памет за загиналите във войните. Много родове откриват сражавали се за родината техни близки. Използват различни средства – интернет, сайтове, музеи, за да открият факти. Междусъюзническата война е много кратка, но много кръвопролитна. Започва през летните жеги от 16 юни и продължава до 26 юли. Загивали са по 1000 души на ден. Поради жегата са ги заравяли в трапове, за да не настане зараза. След войната оцелелите техни другари са обяснявали на роднините им къде точно са се намирали. Изравят ги и ги слагат в големи кошници, в тях е имало над 3 хиляди души. В местните гробища също има гробове на офицери, но останалите са тук. Тогава не е имало храм, той се прави впоследствие заради тях. Имало е и такива които не са заровени в гробове. Техните близки са ходили с живите им  другари по местата, където са били. Да се открият и да се препогребат са се грижили предимно свещеници.

- Споменахте, че искате да изградите мемориален комплекс. Кога мислите да започнете работа?

- В най-скоро време имаме желание  да започнем работа по изграждането му. Надявам се да се намерят достатъчно средства и хора, които да помагат.

+++

Справка за историята на храма

В непосредствена близост до българо-македонската граница, на самото трасе на бъдещата жп линия София-Скопие е изграден храм-паметникът „Св. Троица”. Построен е в памет на загиналите български офицери и войници в Междусъюзническата и Първата световна война (1915 – 1918) в боевете, водени в покрайнините на село Гюешево.  През 1925 г. в Гюешево се учредява инициативен комитет от 17 души, ръководени от командира на граничната застава Владимир Йорданов. Той избира северозападният край на селото за място на построяването му. Стоимен Ангелов-Белия дарява мястото и 100 000 лева за неговото построяване. Проектът за изграждането е дело на архитект Георги Иванов.

Полагането на основния камък започва на 2 август 1925 г., а строежът продължава 5 години. Строителството се ръководи от архитект Рудолф Фишер. Църквата-костница се състои от две части - горна и долна. На горната има два етажа. По стените на църквата са изписани сцени, свързани с военните светци св. Димитър Солунски, св. Георги, св. Теодор Стратилат, св. Архангел Михаил и др. В изписването на църквата участват художниците Димитър Гюдженов, Дечко Миндов, проф. Никола Кожухаров, проф. Георги Христов.

Дърворезбата на иконостаса е изработена от Радомир Мандов, Владимир Наумов и скулптора Стефан Стоянов. В храма има плоча с надпис: „Построен при Царуването на Негово Величество Борис III – Цар на българите“.

 

Текст: Весела Игнатова
Снимки: Весела Игнатова (1), Александър Ангелов (2)

ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК (1)

ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК (2)