На 4-ти август в столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“ за пореден път през тазгодишния Богородичен пост бе прочетен Молебният канон, посветен на Пресвета Богородица. Молитвено участие в богослужението взе Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Чинопоследованието бе предстоявано от Негово Преосвещенство Браницкия епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с председателя на храма-домакин ик. Александър Георгиев, духовният надзорник на Софийска епархия ик. Кирил Дидов, храмовото духовенство, предстоятели и свещенослужители от други столични храмове. Храмът бе изпълнен с вярващи, които съучастваха молитвено в общото славословие към Пречистата – надежда на безнадеждните, извор на милост, застъпница за всички нас и прибежище на света.

Певците на клира бяха водени от г-н Андрей Касабов, като освен свещеници и дякони, за сладкопението допринасяха и курсисти от Школата по източно-църковно пеене към Енорийския център на храм „Св. св. Кирил и Методий“.
В края на богослужението бе осветено и раздадено петохлебие. Кратко, но съдържателно слово произнесе архимандрит Герасим. „Всички ние, от своя собствен молитвен опит знаем каква велика застъпница пред Божия престол имаме в лицето на нашата всесвята Небесна Царица“, каза Негово Високопреподобие и допълни – „Всецарицата е украсена с най-високо благолепие, душевна простота, сърдечна чистота, смирение, търпение, покорност и неизменна вярност на Божията воля… Тя ще ни помага и облекчава в тежките моменти в живота. А ние да имаме твърда и непоколебима вяра в нейното застъпничество и искрено вярвайки в майчинските грижи за всички нас да се молим: „Всичкото си упование на Тебе възлагаме Майко Божия, запази ни под Твоя покров.  Амин!“
Възрадван от прекрасното богослужение, с думите от утриннята „Во храме стояще славы Твоея, на Небеси стояти мним, Богородице, дверь Небесная, отверзи нам двери милости Твоея“ и с пожеланието да отнесем в своите домове силата Господня и благословението, Н. Св. патриарх Неофит завърши богослужбата.


Текст и снимки: Мартин Митов