Печат

Тази година се навършват 130 години от Сръбско-българската война. По този повод във Военната академия в София се състоя тържествен ритуал, с който бяха положени гилзи с пръст от бойните полета на Българската армия в Алеята на победите. След него бе отслужена панихида в храм „Светите архангели”, който се намира на територията на академия.
  Тя бе предстоявана от Негово Преосвещенство Браницки еп. Григорий и с участието на софийския протосингел ставр. ик. Ангел Ангелов и  митрополитския протодякон Иван Петков.
В края на заупокойното последование,  владиката се обърна към присъстващите със слово в което подчерта, че няма по -голяма любов от тази, да положиш душата си за ближните. „Бог да ги прости, упокои и всели в селенията на праведните“- завърши епископът.

 

Справка:
Войната, избухнала преди 130 години, между Сърбия и България, е предизвикана от завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи.
Формален повод за нея е недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 година, с което според нея се нарушавало „равновесието” на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес 1878 година.
Войната започнала на 2 ноември 1885 година. Известна е още като войната, в която „капитаните побеждават генералите“.
В първите няколко дни на войната сръбските войски бързо навлезли в българската територия. Срещу тях действали незначителни български части, които обаче се съпротивлявали упорито и не позволили на неприятеля да премине линията Драгоман - Сливница. След съсредоточаването на българските главни военни сили започнали ожесточени боеве в района на Сливница. След тридневни сражения (5-7 ноември) сръбските войски били разбити и принудени да отстъпят назад. Победата на българските войски при Сливница решила изхода на войната в полза на България. Голяма заслуга за тази победа имали подполковник Д. Николаев, командващ Източния корпус, майор А. Гуджев, командващ Западния корпус, и други български военачалници. В следващите дни сръбските войски започнали да понасят поражения и на другите военни сектори - при Драгоман, Цариброд и др. Изключителна храброст проявили и защитниците на Видинската крепост. Под командването на капитан Ат. Узунов те не допуснали нейното завземане от противниковите войски. След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд миражът на крал Милан за една лека разходка до София не само че рухнал, но той се видял и принуден да отправи тревожен апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време сръбският владетел заповядал на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) те обаче били разгромени от българските войскови части и принудени да отстъпят на запад по посока на Ниш. Сръбската армия не била в състояние повече да се сражава, а Сърбия се видяла изправена пред военен погром. Тогава в нейна помощ се явила Австро-Унгария. По нареждане на нейното правителство на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, пристигнал в Главната квартира на българската армия и настоял категорично да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, като заплашил с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това той заплашил княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия щяло да се даде повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Тази дипломатическа уловка дала резултат и князът заповядал да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия. Преговорите за примирие със Сърбия приключили на 7 декември. Неговите клаузи били изработени във Виена от специално натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за изготвяне на мирния договор взел участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор 1878 година била считана за сюзерен на Княжество България. Мирният договор между България и Сърбия бил подписан на 19 февруари 1886 година. Победата на България в Сръбско-българската война изиграла изключително важна роля за укрепване на международното ѝ положение и за признаването на акта на Съединението.

Текст: Весела Игнатова

Справката подготви: Владислав Влайков

Снимки: Андрей Касабов