На 8 септември, Рождество Богородично, манастирът "Седемте престола" отбелязва своя храмов празник. В този ден ежегодно стотици поклонници от цялата страна се стичат към св. обител, за да се поклонят и помолят на Божията майка.

Празничната Литургия и последвалия водосвет бяха отслужени от и. д. игумена протойерей Стефан Александров.

Манастирският празник бе уважен от кмета на с. Габровница - Валентин Борисов и кмета на с. Осеновлаг - Бонка Младенова.

В края на богослужбата отец Стефан се обърна към събралите се в храма богомолци като говори за Раждането на Пречистата Дева и за изпълнението от Нея на Божия благ промисъл – да стане Майка на Спасителя Христос.

„Блажена е Пречистата Божия Майка, защото е носила в утробата Си Господ Иисус Христос, но блажени са и тези, които слушат Словото Божие и го пазят в сърцето си. И ние, според желанието си и усърдието си може да поберем в сърцето си Господ Иисус Христос и да блаженстваме тук и до веки.“ - каза в словото си игуменът.

По традиция манастирският празник се отбелязва с богата културна програма, организирана от община Своге, която тази година поради епидемиологичната обстановка не се състоя, но ентусиазирани християни изпълниха кратка фолклорна програма.
+++

Осеновлашкият манастир (7-те престола) е разположен в дефилето на р. Габровица, в северна Стара Планина, в полите на връх Измерец, на 7 км от с. Осеновлашко.

Има две легенди за създаването на Осеновлашкия манастир (7-те престола). Едната от тях свързва основаването му с името на болярина Петър Делян и с въстанието против византийското владичество през 1040 г. Има и друга легенда за създаването на манастира, свързана с името "Седемте престола". Според нея обителта е основана през 11 в. от 7 боляра, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана заедно с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лакатник.

Въпреки това, най-ранните сведения за съществуването на Осеновлашкия манастир намираме в преписка от четириевангелие датираща от 1511 г. и в един служебник от 1554 г. През 1737 г. султан Махмуд нарежда разрушаването на много манастири и църкви, в това число и Осеновлашкия. След Руско-турската война през 1770 г. и подписаното мирно споразумение, султан Абдул Меджит издава указ, с който се позволява на подчинените християни да строят църкви и манастири. Тогава Осеновлашкият манастир е реконструиран и върнат към живота от двамата братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен и с помощта на майстор Стоян от Троян.

В началото на 19 в. Осеновлашкият манастир е бил обезлюден, манастирските сгради сринати, а територията му станала собственост на мюсюлманска фамилия от град Роман. С помощта на врачанина Димитраки Хаджитошев и митрополит Доситея, през 1824 г. започва възстановяването на манастира. Те откупили земите на манастира, а настанения тук монах Паисий от Ловеч изградил жилищна сграда. Комплексът бил предоставен за метох на Черепишкия манастир. През 1848 г. отец Христофор основава в манастира килийно училище, като един от учителите става самия той, а през 1851 г. започнало изграждането на нова голяма триетажна сграда.

В епохата на национално-освободителните борби на българския народ Осеновлашкият манастир неведнъж е бил убежище на революционери. Тук са намирали закрила Вълчан воевода, Мартин войвода, Софроний Врачански и Апостола Васил Левски.

Манастирската църква „Рождество на Пресвета Богородица“ датира от XI–XII век и има особена историческа и архитектурна стойност. В нея под един покрив са вградени седем по-малки параклиса (с престоли), откъдето е произлязло и названието „Седемте престола“.