На 1 октомври Православната Църква отбеляза празника Покров на Пресвета Богородица.

В единствения храм на територията на Кюстендилска духовна околия, издигнат и посветен на този празник бе отслужена Св. Литургия от Негово Високопреподобие архимандрит Исаак, в съслужение със свещеник Тодор Точев, председател на църковното настоятелство при храма и свещеник Иларион Стоянчов, служащ в храм "Успение Богородично", гр. Кюстендил.

На клироса пя протодякон Александър Нешев от Патриаршеския ставропигиален храм-паметник "Александър Невски". Молитвено участие в Св. Литургия взе кметът на селото г-жа Венера Илиева. Извършен бе и водосвет. Архимандрит Исаак произнесе проповед във връзка с празника. От името на Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Неофит, от името на духовенството при околията и от свое име, Архимандрит Исаак поздрави всички присъстващи с престолния празник.

+++
Още през 1870 г. населението на Слокощица решава да построи нов храм в селото. През 1872 г. са издействани разрешение за строежа от турските власти и строителството започва. През 1874 г. църквата е построена и осветена. Според предание, парите за довършването на храма свършили и хората от селото изпратили своя съселянин Велин Ангелов в Света Гора, да измоли финансова помощ от светогорските монаси. Така с тяхна помощ храмът бил завършен.

Църквата е с размери 27 m дължина и 15 m ширина. Като архитектурен тип е трикорабна базилика. От запад нартексът се поддържа от две странични стени, а отпред с колони. Трикорабната част на наоса е разделена от две групи колони. Средният кораб е изписан и засводен с четири слепи купола.

Стените на храма са изписани отвътре. Има сведения че в църквата е работил дебърският зограф Мино със синовете си Теофил и Марко. Голяма част от стенописите и иконостасните икони са с дарителски надписи от 1874 – 1883 – 1888 години.

Първият свещеник е Георги поп Христов от съседното село Граница, който служил в храма от 1874 г. до 1890 г.

Църквата е декларирана като художествен паметник на културата – ІІ група с Писмо № 4782 от 21.12.1978 г. на МК и като недвижима културна ценност – архитектурно-строителен паметник с категория „местно значение“ с Писмо № 54 от 6 януари 1978 г. на МК.