Печат

На 5 май, на тържествена церемония, която се състоя в Аулата в Ректората, гръцкият богослов и изследовател на старобългарската литература професор Константинос Нихоритис бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по славянски филологии и е по повод изключителния му принос за изследването на българската средновековна книжовна традиция и за приноса му за укрепване на научните контакти между българските и гръцките медиевисти.

Доц. д-р Бойко Пенчев, декан на Факултета по славянски филологии, запозна присъстващите с биографията на световно известния славист и старобългарист проф. Константинос Нихоритис. Роден е на 2 януари 1955 г. в с. Калитея до гр. Тива. През 1976 г. завършва Атонската духовна академия, а през 1981 г. - Духовната академия в София. През 1987 г. като докторант на Кирило-Методиевия научен център към БАН с научен ръководител акад. Петър Динеков защитава дисертация на тема „Атонската книжовна традиция в разпространението на старобългарската литература (По неизвестни и непроучени материали)”. През 2000 г. защитава голям докторат на тема „Света гора Атон и българското новомъченичество” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. От 2000 до 2008 г. е асистент, а от 2009 до 2013 г. е доцент във Факултета по Балканистика в университета „Аристотел” в Солун. От 2013 г. е професор във Факултета по славистика, балканистика и ориенталистика в Македонския университет в Солун. Бил е ръководител на магистърската програма „Езиците и културата на страните от югоизточна Европа“. Сред дисциплините, по които преподава, са „Български език и литература“, „Кирилометодиевистика“, „Въведение в славянската палеография“, „Света Гора и славяните“, “Изследване на славянските извори“, „Проблеми при преводите на български език“. Член е на управителния съвет на Дружеството на гръцките слависти.

През различни периоди преподава български език в университета „Аристотел” в Солун и в неговия филиал във Флорина. Има няколко специализации в София, Велико Търново и Гьотинген. Член е на редколегията на няколко авторитетни научни списания.

Доц. Пенчев изтъкна, че научната продукция на проф. Нихоритис е изключително богата и разнообразна. Той е автор на единадесет книги на гръцки и на български (сред тях са: „Атонската книжовна традиция в разпространението на Кирило-Методиевските извори“, „Славяно-грьцкият речник от Цьрковнославянската христоматия на Неофит Рилски“, „Кирил и Методий: духовни завети“), на над сто научни статии на български, гръцки, немски и английски, на пет учебника и учебни помагала за изучаване на български език от гърци.

„Благодарение на отличното владеене на двата езика - родния си гръцки и български, както и на великолепните си познания по старобългарски и църковнославянски, проф. Нихоритис умее да работи с гръцки и славянски средновековни текстове и документи. Неуморен изследовател и търсач на извори, отличен познавач на библиотеките във всички манастири на Света гора, той почти всяка година намира нови извори за българската история и за българското книжовно наследство. Роля за това изиграва и неговото образование в Светогорската духовна академия, но преди всичко причината за неговата плодотворна научна дейност и за многобройните му открития трябва да се търси в несекващия му изследователски ентусиазъм и в неуморната му работа с ръкописи и старопечатни книги“, отбеляза доц. Бойко Пенчев.

По думите му в научните трудове на проф. Нихоритис могат да се откроят две основни теми, в които той има многобройни приноси. Едната тема е Кирило-Методиевото книжовно наследство, дейността на Кирило-Методиевите следовници и прославата на Светите братя и на техните ученици. Константинос Нихоритис е един от учените, на които дължим в световен мащаб най-много открити гръцки извори за Кирило-Методиевото дело. Той е откривател на преписи на Пространното житие на св. Климент Охридски от Теофилакт Български; на Краткото житие на св. Климент Охридски от Димитър Хоматиан, на два от четирите известни преписа на гръцката Служба за св. Климент Охридски; на гръцки Молебен канон за св. Наум Охридски. Проф. Нихоритис открива и публикува и редица старобългарски текстове, свързани с Кирило-Методиевото дело: Служба за св. Кирил Философ; пет хвалитни стихири за св. Димитър от славянския първоучител Методий; преписи на Проложните жития и на Службата на св. Петка Търновска. Освен изброените произведения, посветени на Светите братя, св. Климент, св. Наум и на Светите Седмочисленици той открива и гръцка служба за охридския архиепископ Константин Кавасила, един от авторите на произведения в прослава на св. Климент Охридски.

„Второто важно направление от научните дирения на проф. Нихоритис е свързано с късното Средновековие и Възраждането. Той посвещава монографично изследване и редица статии на българските новомъченици от XVIII и XIX в., като проследява житейския им път от тяхното духовно изграждане до мъченическия им подвиг, открива и публикува техните гръцки жития и служби, създадени на Света гора. Така, благодарение на неговите изследователски усилия, за българската наука и за българското общество са изградени образите на петима български светци: Йоан Български, Дамаскин Габровски, Игнатий Старозагорски (чието име приема Васил Левски при подстригването си за дякон), Онуфрий Габровски и Прокопий Варненски“, посочи деканът на Факултета по славянски филологии и допълни, че важни за познанието за българското Възраждане са неговите проучвания върху влиянието на гръцките духовни училища в Мелник, на остров Халки и на Атон върху отците от Рилския манастир. Значителни са заслугите на проф. Нихоритис и за проучването на трудовете и книжовното наследство на Неофит Рилски и на други видни рилски книжовници.

В резултат от дългогодишните си изследвания на ръкописи и старопечатни книги в светогорските манастири Константинос Нихоритис изгражда своята теза за Светогорската православна вселена, за светогорския свят, където работят в духовна връзка и в сътрудничество православни книжовници от различни народности: гърци, българи, сърби, руси, грузинци, албанци. Неговите трудове хвърлят обилна светлина върху българо- гръцките книжовни и духовни връзки през вековете, върху сътрудничеството между българи и гърци, върху плодотворното влияние на богатата византийска култура върху българската. Той подчертава, че запазването и поддържането на православните ценности изиграва съществена роля за Възраждането на балканските народи, които възприемат европейските научни и технически постижения, като запазват своята православна духовност. Неговите трудове са едно от най-добрите доказателства, че европейската идентичност се постига чрез запазването на националната идентичност, чрез познаването и съхраняването на народностните традиции, защото неговите думи не са обикновени декларации, а се основават на многобройни литературни и книжовни източници.

Доц. Пенчев изтъкна, че същевременно проф. Нихоритис неуморно служи на каузата за популяризирането на българския език и българската култура. Повече от 30 години той преподава по български език в няколко гръцки университета и води различни курсове по българска култура от Средновековието през Възраждането до съвременността. Той е автор на няколко учебника и учебни помагала по български език за гърци (някои от тях в съавторство със съпругата му Марияна Нихорити). Също така той редактира гръцки преводи на художествени произведения от български автори.

Проф. Константинос Нихоритис е истински посланик на гръцката култура в България и още повече - на българския език и българската култура в Гърция. Той е бил научен ръководител на многобройни магистърски тези и на четирима успешно защитили докторанти, ръководил е също и български специализанти в Солун по програмата „Еразъм“. Удостоен е с медал Иван Вазов (през 2002 г.) за приноса си в популяризирането на българския език и култура.

„България има, както се казва, много приятели. Малцина са обаче онези наши приятели, които познават толкова добре нашите духовни и културни традиции, българската словесност в нейното хилядолетно развитие. Именно такъв познавач и приятел на българската духовност е проф. Нихоритис“, подчерта доц. Бойко Пенчев.

Той изрази радостта си от факта, че Академичният съвет на Софийския университет е приел предложението на Факултета, инициирано от Катедрата по кирилометодиевистика, проф. Константинос Нихоритис да бъде удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Това отличие е знак на признание и благодарност, което ние, като учени слависти, дължим на проф. Нихоритис за цялостната му научна дейност и академично присъствие“, отбеляза доц. Пенчев.

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков удостои проф. Нихоритис със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет.

Проф. Константинос Нихоритис произнесе академично слово на тема: "Опознай себе си чрез съседа си". В него той отбеляза, че още известният гръцки славист Михаил Ласкарис и акад. Панайотис Канелопулос са отбелязали колко е необходимо за разбирането на историята на всеки един народ познаването на историята на съседните му народи, за това да изследваме не само това, което разделя двата съседни народи, а да се съсредоточим върху общата им историческа съдба в трудните им моменти.

И наистина настъпи благоприятно време за разширяване и обмен на културните връзки и взаимоотношения между двата ни народа. Не е нормално да знаем повече за далечни страни и народи, а да пренебрегваме от вниманието си съседните. Ако не подсилим днес нашите общи културни влияния от миналото, рискуваме да спрем развитието им в бъдеще. При нас се среща и нещо впечатляващо: известен брой учени предпочитат да получат своята квалификацията по славистика и българистика на Запад, а не в съседната страна. Поради това още от самото начало си поставих като задача да съсредоточа моите изследвания върху това, което ни свързва, а не върху това, което ни дели“, посочи проф. Нихоритис. Той разказа за възникването на интереса му към старобългаристиката, българистиката и въобще славистиката възникна, когато е бил ученик в последния курс в Атонската Академия: Тогава посетих библиотеката на Иверския манастир в Атон (през юни 1976 г.). Тогавашният библиотекар йеромонах Калиник ни посочи купчина ръкописи, които нарече „славянски”, без да спомене нищо повече. Когато проявих по-голям интерес, той отговори, че не са описани. Това бе една от причините, които породиха у мене интерес към славянските ръкописи и към славистиката въобще“.

В словото си проф. Нихоритис представи основни моменти от обучението си в България, за последвалата му работа със славянски ръкописи в Атон и изрази своята признателност към академик Петър Динеков: „Човек сериозен и същевременно благ по характер, ми заприлича по лице на опитен старец от Света Гора. Веднага ме взе под своята закрила и ме увери, че като богослов и светогорски възпитаник имам необходимата добра подготовка да се занимавам със старата българска литература, като се запозная по-добре с филологическата характеристика на този период. Като научен ръководител, акад. Петър Динеков беше достатъчно либерален, оставяше всекиго да развие своя талант (стига, разбира се, да притежава такъв), или пък да се увери, че не го бива за тази работа, да се откаже навреме и да си потърси друго поприще“. По думите на проф. Нихоритис докторантите на акад. Динеков винаги са имали творческата свобода да развият писателските и изследователските си качества: „Акад. Петър Динеков посвещава книгата си „Похвала на старата българска литература“ на своите докторанти, започвайки с проф. Донка Петканова и завършвайки с мен. И винаги в шеговита форма ми казваше: „Коста ти водиш хорото пръв, но от края”.

Проф. Нихоритис изтъкна, че имайки такъв учител, отец и педагог, съдейки по неговите дела, упорито отстоява развитието на българистиката и славистиката в Гърция, за да не разочарова своят учител, който ни вижда от горе. Той припомни и думите на Светогорският мислител, проигуменът на манастира „Ивирон", отец Василий Гонтикакис, като съветва студентите в Патра през 1989 г. каза следното: „Сега, когато сме в Европейския съюз, това, което не трябва да правим, е да изневерим на нашите културни традиции, като говорим техния език, стремейки се да копираме и тяхното мислене, тяхната логика. По този начин ще ощетим и тях, и нас. Европа е богата и същевременно много бедна. Западната култура е напреднала много и същевременно много изостанала. В Балканската православна традиция съществува нещо безумно, нещо бедно, нещо нищожно, което унищожава всичко материално и придава голямо значение, достойнство и самочувствие на човека”.

Проф. Нихоритис подчерта, че поддържането на духовната приемственост на Атон е това, от което се нуждае Европа, особено днес. Защото Света гора и нейната святост принадлежат на Европа и на древните й традиции. В заключение той благодари и на своите колеги от Катедрата по кирилометодиевистика и от Факултета по славянски филологии за дългогодишното колегиално и плодотворно сътрудничество, както и на Академичния съвет на Софийския университет, за удостояването с това отличие.

Текст: Сайт на Софийския университет

Снимки: Весела Игнатова

20220505_110153.jpg 20220505_110210.jpg 20220505_110300.jpg

20220505_110317.jpg 20220505_110408.jpg 20220505_110419.jpg

20220505_111431.jpg 20220505_111456.jpg 20220505_111548.jpg

20220505_111559.jpg 20220505_120534.jpg 20220505_120544.jpg

20220505_120603.jpg 20220505_120617.jpg 20220505_120624.jpg

20220505_120657.jpg