Статистика

Потребители: Потребители
22
Статии
1042
Брой прегледи на статиите
937190

По решение на Св. Синод на БПЦ-БП в родното място на българския екзарх Стефан – с. Широка лъка, смолянско се състояха тържествата по повод 140-та годишнина от рождението му. Заупокойна св. Литургия бе отслужена от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който бе в съслужение със Негово Преосвещенство Знеполски епископ Арсений, първи викарий на Пловдивския митрополит и Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит , архим. Василий протосингел на Софийска митрополия, архим. Висарион, свещеници и дякони от Пловдивска епархия в храм „Успение на Пресвета Богородица”.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, митрополити – членове на Св. Синод и епископи на БПЦ-БП взеха молитвено участие в тържественото богослужение. В края на което Пловдивският митрополит Николай се обърна със слово за приснопаметния предстоятел на родната ни църква, като напомни живота и делото на видния български първойерарх екзарх Стефан. Като допълни, че един от най-много потрудилите се за Българската православна църква е именно приснопаметния първойерарх.

Негово Високопреосвещенство подари на патриарх Неофит патриаршески жезъл, като му пожела все така ревностно да се моли и подкрепя родната ни църква и да я брани от поднебесните духове на злобата.

В 10:40 часа бе отслужена и панихида за приснопаметния предстоятел. Заупокойното богослужение бе предстоявано от Негово Светейшество патриарх Неофит и митрополитите Ловчански Гавриил, Варненски и Великопреславски Йоан, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий и Видински Даниил, както и епископите Мелнишки Герасим, Велички Сионий, Знеполски Арсений, Белоградчишки Поликарп и Константийски Яков.

Веднага след заупокойното богослужение в памет на приснопаметния екзарх в центъра на село Широка лъка бяха положени и цветя пред бюст-паметника на екзарха.

В словото си Негово Светейшество патриарх Неофит каза, че "сред десетките богодарувани първойерарси на Православната ни църква в нейната вековна и превратна история с особена светлина грее към нас образът на Блажения наш предшественик и трети Български екзарх Стефан: образ на изряден духовник, вдъхновен богослов и всеотдаен архипастир, отдал всичките си сили и богати дарувания в полза на светата Христова Църква и своя обичен народ".

"Признателни сме и изказваме всесърдечна благодарност от наше име и от името на Св. Синод за топлото гостоприемство на всички наши домакини в това дивно кътче от скъпата ни Родина и особено на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който организира настоящите чествания тук, в Широка Лъка, и който по този начин ни предостави възможността отново да се докоснем до личността на приснопаметния Софийски митрополит и екзарх Български Стефан", каза още Негово Светейшество.

По повод отбелязването на годишнината патриарх Неофит подари на Пловдивския митрополит Николай портрет на Екзарх Стефан, който ще бъде изложен в къщата-музей на блаженопочившия йерарх, която наскоро Пловдивска митрополия придоби.

Богослужението бе излъчвано и на живо в официалната страница на Св. Синод във фейсбук - https://web.facebook.com/1832220050379133/videos/322386758519664/

***

Живот и дело на екзарх Стефан

Днес се изпълват 140 години от рождението на видния български Екзарх Стефан. Той се ражда на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско в семейството на поп Георги Шоков. През 1893 г. завършил Богословското училище в Самоков, след което и Духовната академия в Киев, с научна степен кандидат на богословието (1904).

Учителствал в Пловдивската мъжка гимназия, а по-късно в Българска духовна семинария в Цариград. През 1910 г. приел монашески чин. Участвал в Карнегиевата комисия и в комисията по сключване на мира с Турция през 1913 година. От 1915 до 1919 г. специализирал богословие в Женева и Фрибург и защитил докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнявал и някои дипломатически мисии на българските правителства.

През 1921 е ръкоположен за епископ Маркианополски, а на следващата година е избран за софийски митрополит. Една от големите му заслуги като висш духовник е спечеленото съгласие от Цариградската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 година. Активно участвал и в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 година, за което по-късно е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт "Яд Вашем".

На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх с 84 от общо 90 гласа. Като екзарх през тези преломни години твърдо защищавал авторитета на Църквата. През септември 1948 година с правителствено решение е свален от длъжност поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт и тъй като се противопостявял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод. Екзарх Стефан е интерниран в с. Баня, Пловдивско, където под принудителен домашен арест живял до смъртта си на 14 май 1957 година. Погребан е в съборната църква "Успение Богородично" в Бачковския манастир, където по-късно положили и патриарх Кирил.

Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, издадени в 26 книги и над 1000 сборни издания на чужди езици, между които "На път за Дамаск" (1932), "Българската Църква" (1932), "Същината па пастирското служение" (1935), "Религия и наука" (1937) и други.

Текст и снимки: Ангел Карадаков