Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
20
Статии
792
Брой прегледи на статиите
576382
Копие на иконата на Пресвета Богородица - Достойно естС благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит чудотворната Богородична икона „Достойно есть“, доскоро намираща се в гр. Бухово, бе донесена от сем. Емил и Снежа Михови и дарена на столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“ (ул. „Георг Вашингтон” № 47) за вечно молитвено съхранение и поклонение. Това стана на 10 юни 2017 г. в навечерието на празника на иконата „Достойно есть“, когато в храма бе отслужена празнична вечерна служба. Тогава се извърши лития и тържествена интронизация на чудотворното копие на Богородичната икона в благолепния храм, в който по-рано тази година се удостоихме да посрещнем и частици от св. мощи на св. Трисветители. След интронизацията на иконата в чина на вечерната служба бе отслужен Акатист пред иконата на Божията майка за изпросване на благодатното й застъпничество над всички православни християни. В празничната вечерня, литията, интронизацията и Акатиста се включиха: ставр. ик. Александър В. Георгиев - предстоятел на храма и възглавилият службите ставр. ик. Василий Сарян - началник отдел "Синодални имоти" при Св. Синод, архим. Теофан, прот. Николай Георгиев, свещ. Захарий Димитров и свещ. Добрин Христов - началник отдел "Производство, пласмент и снабдяване" при Св. Синод.
На 11 юни 2017 г., в Неделя на всички светии, в храм "Св. св. Кирил и Методий" бе отслужена тържествена света Литургия, възглавена отново от ставр. ик. Василий Сарян.
Храмът, удостоен с великата благодат да приеме светинята "Достойно есть", бе преизпълнен с вярващи православни християни, сред които бяха и дарителите на иконата сем. Емил и Снежа Михови от гр. Бухово. Празничните богослужби преминаха при голямо благоговение на духовенството и миряните. Поклонението пред иконата не секна.
В словото си храмовият духовник свещ. Захарий Димитров подчерта следното за интронизацията на иконата "Достойно есть" в храм "Св. св. Кирил и Методий": 
Да не се смущава сърцето ви... Ако поискате нещо в Мое име, ще го сторя” (Йоан 14:1,14)
Всечестни отци, обични в Господа братя и сестри,
Намираме се в дните след светата Петдесетница, когато вспомняме изпълването на Христовите апостоли с даровете на Св. Дух. В дните, когато Господ роди Своята Църква, пълна с благодат и истина, и Която според нелъжовното Му обещание ще пребъде като вечно свидетелство за това, че у Бога ни една дума няма да остане празна, за всички нас, които носим свидетелството на светото Кръщение в сърцето си, е непонятно и извън всеки разумен смисъл какво би могъл да иска още човек, когато Сам Бог го облича в собствената Си благодат и му дава Самия Себе Си; нима, когато Бог е в нас ще ни потрябва нещо друго? Но Господ все пак казва и повтаря: искайте в Мое име и ще ви се даде; досега не сте искали нищо в Мое име; за какво е потребно да се молим и какво е полезно да поискаме Сам Господ ни упътва: търсете първом Божието, останалото ще ви се придаде; посочил ни е пътя ни към Него и как да Го последваме. Открил ни е и своите приятели-светиите, онези хора, които бяха като всички нас, но в земния си път не спираха да търсят Божието и с Него да преобразят човешкото. Но Господ ни е дал и нещо много повече: най-скъпото, най-чистото, най-святото от всички под небето и над него-самата Своя майка; под Нейния покров да се намерят всички, които Бог да припознае като Свои; Ходатаицата на света, Която би измолила от Своя Син за всички заблудени всичко. Не някой друг, а Божията майка пожела да влезе преди 18 г. в Бухово. За този град Бог бе предвидял не просто нещото, което бе добро, за него Той устрои най-доброто. За него Той напъти стъпките на Своята майка и Тя да влезе в Бухово със Своята икона; да бъде утеха и закрила, помощ и прибежище на всички християни и на онези, които тепърва имаше да станат такива. Самото Й влизане трябваше да донесе богодарувано Преображение на всички и да не остави никой в предишните му пътища...Питате се защо този чудотворен образ на Божията Майка е тук в този храм. Отговорът се намира в сърцата на всички ви; убеден съм, че всеки от вас го чувства дълбоко в себе си. Тя е тук, защото една майка никога не оставя своите деца. И вие сте тук, защото едно дете никога не би оставило майка си. Дори, когато земните ни родители ни напуснат с телата си, ние продължаваме да ги обичаме, а те ни отвръщат със същото оттам, където са. Никой не може да живее без своята майка, не толкова защото имат кръвна връзка-не плътта е тази, която ги свързва. Раздялата с този, който те е родил по дух е раздяла със себе си.
Днес Пресветата се намира тук, в този дом Божий, защото Бог поругаван не бива. Всяка хула, която попадналите в нечисти пътища отправят срещу Него и срещу Неговата майка, Бог превръща в благословение над верните Му чада. Пресвета Богородица е тук и от всички нас зависи дали ще почустваме Нейното присъствие. Защото този храм не е просто място осветено, място, където палим свещи и влизаме на служби; по благия Си промисъл Бог устрои това място във вечна Обител за св. Трисветители, благодатно обитаващи чрез своите свети мощи. Пресветата дойде тук, където хиляди човеци ще намират утешение и напътствие в живота си. Тя е тук за всички, които Я търсят и имат нужда от Нея. И нека остане така, докато Пресветата не пожелае друго.
Обични братя и сестри,
По силата на приемствеността с тези, които са ни родили в Христа, е прието, когато човек говори от изпълнено с благодарност сърце, да отправи своите чувства на признателност към хората, които са ги породили в душата му; нормално е, и хората, които не го правят са наричани от другите - и с право, неблагодарни. Позволете ми обаче благодарението да оставя на хора, които черпейки от пълнотата на духовния си опит да намерят тези думи, с които Бог да възпълни слабостите на Неговите верни. Осъзнавайки, че нищо не е наше, а придобитото без Бога е ничие и нищо, нека отправим благодарствена молитва към Този, Който е Истинната причина за всичко, към Този, Чиято Майка е нашата Родителка в Христа, към тези, които не са с телата си сред нас, но душите им са на доброто и светлото място, където няма нито болка, ни печал, но живот вечен; да се взрем в хората, които са тук около нас и на тези, които дължим много, защото много дължим на всеки един човек, който е отделил дори миг от живота си, за да бъде днес тази икона тук; уверявам ви, че в много повече от миг се побират усилията на онези хора, които днес са тук, но мнозина за жалост не са. Сред нас в молитвите си е митрополитът, който в битността си на викариен епископ на живия в Господа приснопаметен Патриарх Български Максим въведе в Бухово тази светиня, излязла от Света Гора. Ако в този ден Бог ни е събрал наедно в този Дом Господен, то Той чрез него го е сторил. И ако сред днес живите и трудещите се на Божията нива има човек, комуто дължим това обгръщащо ни благолепие на храм и светини в него, то това е Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. Сред нас на тази богослужба са дарителите на светата Богородична икона - Емил и Снежа Михови; те са хората, пострадали и преживели най-много за това, щото Божията майка да влезе в сърцата, на своите съграждани и близки; сред нас са хората, които са били навременна подкрепа в нелеките им изпитания; за съжаление сред нас ги няма монасите, изписали този чудотворен препис, защото Бог ги взе при себе си. На всички вплели живота си завинаги в благодатното присъствие на майката Божия тук сред нас, Бог да въздаде в този живот душевен мир и нестихваща радост от претърпяните духовни и телесни трудове, а в бъдещия - това, което око човешко не е виждало, и ум не може да си представи. Ако простиш, Господи, нашето дръзновение, днес бихме поискали от Теб и в Твое име само едно: благословението Ти по молитвите на Твоята света майка да бъде над всички нас. Амин.
В края на св. Литургия за празника ставр. ик. Василий Сарян отново благодари, както и предната вечер, за поканата да възглави светлите богослужения в чест на Божията майка и призова всички ни - да не спираме да се уповаваме на благото ѝ застъпничество.
На свой ред предстоятелят ставр. ик. Александър Величков сподели благодарението си, че всеки ден и всеки миг усеща Божията помощ във всичко и милостта Божия, която за пореден път преизобилно се изля върху поверената му енория, удостоена да посрещне завинаги иконата „Св. Богородица - Достойно есть“ в своя храм. О. Александър покани дарителите да застанат на солея и прочете текста на дарителската грамота: „С всесърдечна духовна радост благодарим на сем. Емил и Снежа Михови за добрата воля - храм „Св. св. Кирил и Методий” да получи в дарение за вечно съхранение и молитвено поклонение чудотворното копие от гр. Бухово на Богородичната икона „Достойно есть”. Вашето благородно дарение е акт, чрез който хиляди човеци сега и в бъдните поколения ще се просвещават, освещават и спасяват. Трисветият Бог да ви въздаде за вашата любов към Майката Божия и за грижата ви към ближните! По молитвите на Пресвета Богородица да се окажете достойни наследници на вечното Божие царство! Амин.“ О. Александър връчи грамотата на г-н Емил Михов, както и букет на г-жа Снежа Михова, които ги приеха с голямо вълнение.
От този ден насетне с благословението на Негово Светейшество Неофит иконата ще остане в храм „Св. св. Кирил и Методий“, като през всеки петъчен ден през цялата година от 16“30 часа ще бъде отслужвана вечерна служба с Акатист към „Св. Богородица-Достойно есть”. Църковното настоятелство към храм „Св. св. Кирил и Методий“, воглаве с неговия предстоятел ставрофорен иконом Александър Величков кани православните християни молитвено да съучастват в тези богослужби, за да можем всички с едно сърце и една уста да славим Божията майка и неуморно да изпросваме нейната закрила и водителство към спасението в нейния Син и наш Господ Иисус Христос.
След като св. Литургия и тържествената церемония приключиха, в кратко интервю г-н Емил Михов сподели следното: "Ок. 1998 г. реших да поръчам и даря на сънародниците си копие на чудотворната икона "Достойно есть" от Св. Гора - Атон. Тя бе изписана в иконописната школа "Белозерка" в столицата на Атон - Карея. Иконописците бяха йером. Филарет, йером. Амфилохий и м. Еяникий. Заради многото кражби в Бухово през 2000-2001 г. реших да върна иконата на Св. Гора, но йером. Филарет ме попита с недоумение: „Кой ти разреши да връщаш иконата, след като тя вече пръсна своята благодат върху България и българите, за които е изписана...?“ Разбира се, аз веднага върнах у нас чудотворния образ... Надявам се, че в храм „Св. св. Кирил и Методий“ той ще бъде добре съхраняван и съм спокоен. Моля се да отхвърлим завистта и злобата, да имаме здраве и да пазим Православието, защото то е най-ценното ни съкровище!“
 
Текст: Десислава Панайотова 
Снимки: Живко Жеков
 
Още снимки можете да видите на сайта на Св. Синод на БПЦ-БП