На 30 октомври Православната църква отбелязва празника, посветен на св. крал Стефан Урош II Милутин. Денят на сръбския крал светец - един от колосите на Православието, които са имали светска власт и сила, издигнал множество св. обители и църкви - се чества като втори храмов празник в митрополитската катедрала „Св. Неделя“, тъй като мощите му от столетия се покоят в нея. По традиция на 29 октомври след светата Литургия се отслужва специален чин, по време на който се извършва преобличане мощите на св. Крал. Тази година, за да почетат празника на сръбския светец и да вземат молитвено участие в последованието, в катедралния храм бяха дошли множество монаси, монахини и миряни от Сръбската православна църква. Златоустовата Литургия възглави Негово Преосвещенство Браницки еп.

Григорий, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него съслужиха голямо множество столични духовници и представители на Сръбската православна църква сред които бяха йеромонах Серафим, игумен на Суковския манастир и йеромонах Мардарий, икумен на Погановския манастир. След Литургията започна чинът на тържествено преобличане на мощите. Застанали край раката с мощите на св. Крал, духовенството пееше канона на светеца. Раката с мощите бе отворена и след като свещенството благоговейно ги целуна, те бяха внесени тържествено в светия олтар, а църковното изпълнение пееше: „Свети боговенчани кралю Стефане, моли Бога за нас!”- припева на акатиста на светеца, който се чете в храма всеки вторник през цялата година. Внасяйки ги в олтара, мощите бяха поставени върху светия престол, за да се извърши преобличането и почистването им.

След като бе сложена нова риза и одежди, духовенството благоговейно се поклони пред светия мъж.
Издигнати високо над главите светите мощи бяха отново пренесени и поставени от свещенството в дърворезбената рака. Това е единственият ден в годината, когато мощите се оставят отворени и могат да бъдат целунати от вярващия народ непосредствено, а не през стъкления похлупак. Тържествено, вълнуващо и духовно ободряващо бе изпълнението на чина на преобличането на светите мощи. Народът плачеше и се молеше на светия крал Стефан с надежда за неговото застъпничество и ходатайство пред Бога.
След края на службата храмовите духовници раздоха нафора и по парченце от свалената риза от нетленното тяло на св. крал Стефан, която всяка година след преобличането се нарязва и се раздава на вярващите за радост и духовна утеха.

Текст и снимки: Весела Игнатова

Снимки от светия олтар: Здравко Кънев