Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
20
Статии
792
Брой прегледи на статиите
576378
Литията с Иверската икона на Светли петък, 2017. Снимка: митрополия на Лангада, Лити и РентинаСветлата седмица на Света Гора Атон преминава в непрекъснато празнуване на Светлото Христово Възкресение и с много тържествени процесии (литии с чудотворни икони или „кръстни походи“).
Всички те са свързани непосредствено с Божията Майка – игуменка на Света Гора Атон. Начело на литийните шествия са най-почитаните Богородични икони, често съпътствани и от мощи на свети угодници. Така например в Иверския манастир (Ивирон) литията е възглавена от чудотворната икона „Портаитиса“, във Ватопед – от „Виматариса“, считана за най-старата в обителта, в манастира Филотей – от чудотоврната икона „Гликофилуса“ („Сладко целувание“), в манастира Кутлумуш – от иконата „Фовера Простасия“ („Страшно застъпничество“), в Руския манастир – от икона на Успение Богородично. Според светогорското предание всички тези шествия символизират обхождане на Небесната Царица на своя земен дял. 
По традиция над чудотворните икони се носи специален чадър, за да ги предпазва от дъжд или слънце. Но лошото време през тази година осуети много от литиите.
В Светли понеделник из светогорската столица Карея и нейните околности традиционно се провежда литийно шествие с чудотворната икона на Пресвета Богородица „Достойно ест“. Празнуването започва със св. Литургия в главния съборен храм на Атон – Протата. По традиция в богослужението участват само свещенослужители-келиоти от Карея. Тази година богослужението беше оглавено от Салонския епископ Антоний (Аврамиотис).
След края на св. Литургия се прави водосвет и се чете Канон на Пресвета Богородица, след което се оформя процесия, оглавявана от протоепистаса (тази година това е старецът Варнава Ватопедски), заедно с членовете на св. Епистасия (тази година това са отците Филотей Кутлумушки, Иосиф Каракалски и Филимон Ставроникитски), манастирските представители (антипросопи), монаси-келиоти, следвани от много поклонници. Литийното шествие обиколи Карея, близките келии, скит Св. Андрей, но заради проливния дъжд тазгодишната обиколка беше прекъсната преждевременно и не стигна, както е по традиция, до манастирите Кутлумуш и Ивирон.

Иконата се нарича „Достойно ест“ (Αξιον Εστί) – по името на чудото с песнопението ("Достойно ест, яко воистину блажити тя, Богородицу, Присноблаженную и Пренепорочную, и Матер Бога нашего"), случило се пред тази икона на Богородица, в (тогава) българския параклис „Пение“, близо до столицата на монашеската република Карея, в 982 г. Днес самата келия също се нарича „Достойно ест“. Чудотворната икона се съхранява в Протата.
 
На Светли вторник по традиция в манастира Ивирон се отбелязва чудното идване на чудотворната икона на Пресвета Богородица „Портаитиса“ („Вратарница“). По Устав на третия ден на Възкресение Христово се прави лития с нея, но сега, заради лошите атмосферни условия, беше отложена за Светли петък. Все пак чудотворната икона беше изнесена от нейния параклис до главния вход на св. обител (откъдето излиза само 3 пъти в годината) и беше пренесена в съборния храм. Празничната св. Литургия бе възглавена от митрополита на Лангада, Литис и Редина Негово Високопреосвещенство Иоан. Тази година на празника присъства и посланикът на Грузия в Гърция, г-н Йосиф Нанобашвили (Ивирон е основан от грузинци и името му означава в превод точно това – „Грузински“, макар отдавна да е населен основно с гръкоговорящи монаси и послушници). Все пак на Светли петък литията беше осъществена и на сaмия ден на Живоносния източник стигна до чудотворния извор, бликнал на мястото, на което по предание е стъпила Пресвета Богородица. 
 
Още за иконата „Портаитиса“ вижте в отделен материал на нашия сайт.
 
Сайтът на Софийска епархия ще продължи да представя и други светогорски светини, както и празници и други богослужения, особено от българската св. обител на Св. Гора – Зографския манастир.
 
Текстът подготви Мартин Митов.
Използвани са материали от Руский Афон, Amen.gr, Галерия Митов, Митрополия на Лангада и др.