Архивни статии

Слова и послания

Предстоящи събития

Вход

За регистрация се обърнете към администратор в раздел "контакти". За момента регистрацията е само за свещенослужители.

Статистика

Потребители: Потребители
21
Статии
886
Брой прегледи на статиите
677230

Протопрезвитер Николаос ЛУДОВИКОС е академичен преподавател, ерудиран учен и изследовател в областта на православното богословие и психологията. Той е сред най-популярните и обичани съвременни православни духовници изследователи в областта и на психиатрията. Известен е не само в родната си Гърция, но и в целия православен свят. Определят го като “един от най-големите християнски проповедници на нашето съвремие”.

По един завладяващ начин той успява да предаде на модерния човек разбирането за вярата ­ като за отговор на човека на великото доверие, което Бог му оказва. Отговорът към Неговата вяра, че човек е достоен да живее вечно и да бъде едно божествено по благодат създание.

Основавайки се на евангелските думи, отец Николаос чрез оригинален изказ и по непосредствен, вълнуващ начин анализира психологическите проблеми и духовни терзания на съвременния човек, като нарцисизъм и себелюбие, грях и вина, любов и страх.

Той е роден през 1959 г. в град Волос, Гърция. Завършил е психология и педагогика в Атинския университет, богословие ­ в Солунския университет и в Католическия институт в Париж, философия ­ в Сорбоната, Париж, и в Кеймбриджкия университет, Великобритания.

Днес отец Николаос Лудовикос е преподавател по догматика и философия в Солунската духовна академия. Изнася лекции в Православния институт на Кеймбриджкия университет, в университета в Дърам и в други висши училища и изследователски центрове в Европа. Автор е на десетки книги и на множество студии и статии, посветени на въпросите на пастирското богословие, догматиката, християнството и психотерапията и др.

Българските читатели го познават чрез трите му книги, преведени на български език и издадени от издателство “Омофор”.

За първи път той посещава България през април 2011 г., като взема активно участие в Международната конференция “Православното богословие и науките” в Оряховица.

Второто му посещение е през есента на 2013 г. за участие в Четвъртия международен симпозиум по догматическо богословие, който се проведе в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

­ Как открихте православното богословие?

­ Следвах психология и философия във Франция. В един момент неочаквано за мен открих богословието. Преди това нямах никакво отношение към богословието, нямах никаква лична връзка с Църквата. Днес съвременните поколения поначало нямат връзка с Църквата.

Във всеки случай аз промених посоката на своите занимания, след като се срещнах в Света Гора с редица свети хора ­ светци, значими съвременни отци от различни светогорски манастири. Тогава изведнъж пред мен се разтвори едно друго измерение, настроението ми се промени и започнах да следвам и богословие. Оттам нататък продължих като приех духовен сан ­ свещенство. Продължих да се занимавам и с академична работа във Франция, специализирах в Англия. Сега преподавам повече от 12 г. в Кеймбридж, преподавах и в Уелския университет. Към момента преподавам в Кеймбридж и в Уинчестърския университет, Южен Лондон. Там създадохме един магистърски център за православни изследвания.

Същевременно работя и във Висшата църковна (духовна) академия (University Ecclesiastical Academy), откакто тя е създадена от приснопаметния архиепископ Христодулос. Той имаше желанието да създаде такива школи, които да са и за богословие, и за църковни изкуства, реставрация и консервация, църковна музика, дърворезба и други най-различни приложни изкуства. Дипломите са държавни, като държавата подсигурява финансирането, а Църквата управлява тези академии и носи отговорността за програмите. Тоест Духовната академия е държавен университет, обучаващ по програма на Църквата.

В Гърция има четири такива академии ­ в Атина, Солун, Йоанина и Ираклио (о. Крит).

Междувременно продължавам научните си занимания, участвам в конференции, различни интердисциплинарни диалози и др.

­ Какво е научното Ви предизвикателство в православното богословие? Върху какво работите през последните години?

­ Заниманията ми са в сферата на догматиката. Работил съм върху много теми ­ антропология, еклесиология, триадология. Една от последните ми книги е върху творенията на св. Григорий Палама и Тома Аквински.

­ Какво трябва първо да разбере човек, насочил се да изучава богословие?

­ Богословието е живот, не е само идея. Един начин, чрез който да опознаем света, себе си и другите. Но това всъщност не се случва само чрез нашата мисъл, а нещо, в което ние участваме цялостно, така както и се кръщаваме целите. Затова и най-възвишеното богословие е св. Божествена литургия. Тоест истинското богословие е служението на Бога. Това, към което Бог ни води и тайно ни поверява, когато ние Го почитаме. Това е нещо, което е много повече от която и да е човешка философия. Това е Бог в човека и човекът в Бога. Едва след това може човек да се замисли върху човешката култура, човешките науки.

Трябва да ви кажа, че съм разделил труда си на две части ­ едната е чисто богословие, а другата ­ разсъждение върху съвременния стохазъм. Писал съм книги върху психология, философия от богословска гледна точка, а сега подготвям книга за естествените науки.

­ Какво липсва на съвременния човек, за да стане православно вярващ?

­ Разбира се, това е много лично за всеки. На повечето им липсва информация, а други просто не искат. Вярвам, че хората, които търсят със страст и желание, тоест тези, за които Истината е въпрос на живот и смърт, те ще срещнат Православието в някой момент от своя живот. Но дори и да не го срещнат, за Бога ще е като да са го срещнали.

­ Какво бихте казали на човек, който се е срещнал с вярата, но има съмнение дали Православието е истинската вяра?

­ Той трябва да доближи Христос с цялото си същество, без задръжки, и да поиска от Него да му се открие. Но оттам нататък да прави онова, което Христос желае от него.

­ Чрез молитва ли трябва да го поиска?

­ Когато някой реши да направи това, то от само себе си се осъществява. Понякога се случва някой дълги години да се моли само и само за да успее поне един път в живота си да каже правилно “Господи помилуй”.

­ Как гледа обществото в глобален мащаб спрямо Православието? Има ли шанс човечеството да стане православно?

­ Казвал съм, че дори и цялото човечество да не стане православно... (Защо? ­ Защото ние, православните, не можем да сме негови достойни учители.) Тогава от това, което е всеки един, човек ще съумее да разбере дълбината на нещата дотолкова, доколкото Бог му позволи и един ден Бог ще го изяви като сякаш да е православен.

­ Към какво днешният православен трябва да насочи цялата си енергия, сила, знание, за да може да помогне на човечеството да достигне до православната вяра?

­ Православието днес е в един много съществен, значителен момент, защото през последните няколко десетилетия то преоткри своите извори, светоотеческите текстове, които векове наред стояха непознати. Например, много говорим за св. Максим Изповедник. Eдна от книгите ми е “Евхаристийна онтология”, с подзаглавие “Есхатологичната онтология на св. Максим Изповедник за битието като сотирологичен отклик”. Това означава, че погледнато през очите на св. Максим към съвременната философска феноменология, към понятието подсъзнание на съвременната дълбинна психология, понятието общество в социологията, ние имаме какво ново да предоставим. Това и направих на тази конференция ­ една критика на съвременната американска психотерапия от чисто православна гледна точка. Ако православните богослови разберат колко е важно това, аз смирено мисля, че Православието ще бъде духовен връх на човечеството.

­ Ние го знаем, важно е другите да го разберат...

­ Не. Проблемът е ние да го разберем ­ богословите. За съжаление, не са много богословите, които знаят каква сила държат в ръцете си.

­ Откъде идва това ­ от липсата на духовен живот, от скромни богословски познания или...?

­ Вижте, и да четете св. Максим Изповедник или св. Григорий Палама, за да ги разберете, за да почувствате техния огън, който те носят, трябва и вие да се запалите. Както за да разбереш Платон, трябва първо да разбереш неговата страст към духовните неща, напр. платоничния ерос. В книгата си “Богословска история на древната гръцка философия” се опитвам да обясня защо древните гърци са станали християни.

Ще ви дам пример с Платон, който е много голям богослов поради една причина. В труда “Симпозиум” той описва степените на човешката любов. И казва, че първа е любовта към едно тяло, втора ­ любовта към много тела, после, наситил се на това, търси да открие красотата на душата, четвърта ­ към науките, забравяйки останалите (Платон е бил голям аскет!), а на петата съзерцава Единия ­ Светлината. Платон пише изумителната фраза: “Единият (Бог) е абсолютно невъзможно да се смеси, да влезе в съчетание с човека”. И тук той престанал да се занимава с метафизика, обърнал се към политическата философия и създал първия тоталитаризъм с труда “Държавата”. Той е голям богослов, защото не е създал някакъв мит, чрез който да преодолее отчаянието си, а ни е казал истината: Не е възможно да се съчетаем психосоматично с Бога.

Когато учениците на Платон се срещнали с богословието на боговъплъщението, те разбрали, че инициативата е в Бога, Идващ да даде отговора. Това е един от примерите, показващ защо тези толкова мъдри хора са станали християни. И същото може да се повтори с много от съвременните хора на мисълта.

Така например, участвах в международна конференция по психология, на която присъстваха повече от 1500 психоаналитици от цял свят. Там за първи път бе поканен свещеник, който да им говори за вината. Това са хора търсещи, но досега не са открили никой, който да се съгласи да им каже и една дума по темата. Затова казвам, че най-добрите ми събеседвания са с атеисти, които обаче са търсещи.

Защото има два вида атеизъм ­ на деня и на нощта. Този на деня е оптимистичен; такъв бе атеизмът на Русо и Ленин. Тоест това е вярването, че ако Бог липсва, ние всички ще сме щастливи. Само че след толкова милиони избити по времето на комунизма и национализма (фашизма), ние всички знаем, че този атеизъм съвсем не е невинен.

 Но има атеизъм и на нощта, какъвто е при тези, които страстно търсят Бога, но не искат да приемат един Бог с “недостойна божественост”. Често пъти Бог, по начина, по който се проповядва в църквите, остава един неразбираем и нереален за тях Бог. Но когато открият Бога, Който винаги жадно са очаквали да срещнат, тогава те стават по-добри във вярата си дори от християните, които винаги са били в нея.

­ Какви са параметрите на психологията като наука за душата? В България ние черпим опит единствено от творенията на светите отци, тъй като съвременните ни учени са далече от вярата?

­ Вие имате оправдание. Били сте в атеистичен режим, през който ви е било трудно, нямали сте свободата да пътувате, да търсите, да изследвате... Докато аз цял живот съм на път. Така преминаха най-добрите ми години и това ми е помагало да следя научните постижения в своята област.

­ Как трябва да звучат съвременните термини свързани едновременно с църковността и психологията?

­ Нека го кажем по-простичко. Имаме нужда от хора, които много добре да познават патристичното богословие и много дълбоко ­ съвременната психология. В противен случай ще създадем чудовища.

Например нарцисизмът е основният проблем на психологията и знам колко е трудно да го разреши. Съответно предлагам решение, идващо от богословието. Тук трябва особено да се внимава, защото има църковни хора, които не познават богословието и като се срещнат с психологията, се омагьосват и започват да си мислят, че тя е всичко. Но съществува и обратното, има хора, които поназнайват по нещичко от богословието, но в същото време нямат достатъчно познания, не са наясно какво се случва навън от дома им. Тук има нужда от личности, които да имат опит и в двете (теология и психология) и да могат да направят подходящите връзки, подходящия синтез.

­ Смятате ли, че днешните психолози и психиатри биха приели радушно светоотеческия опит, разбира се, представен по подходящ начин?

­ Моят опит показва, че има такива, които живо се интересуват. Имам приятели, които непрекъснато ми пишат и аз им изпращам литература. Не ме оставят да ги забравя... (смее се искрено). Опитът ми показва, че не съм срещал хора, които добре да владеят своя си език (т.е. богословския начин на говорене, бел. ред.) и да имат нещо обновително, с което да допринесат и да добавят нещо автентично, ново и силно от страна на богословието (за съвременната катехизация, бел. ред.).

А хората (извън Църквата) не се променят лесно, защото не срещат от страна на Църквата такива, които да говорят на “техния” език. Тоест, всеки един си знае неговата... И хората, за да разберат какво им говори един богослов, би трябвало да познават теологията в дълбочина, което няма как да бъде...

В една от книгите ми, излязла на сръбски и руски ­ “Психоанализа на православното богословие”, с подзаглавие: “За желанието, вселенността и есхатологията”, показвам, че понятието “желание” е централно както за психоанализата, така и за теологията, като се сравняват Кант и св. Максим Изповедник, понятието “вселенност” също е общо понятие и за двамата, когато трябва да се възстанови човекът психосоматично. Също показвам, че е невъзможно психоанализата да бъде разбрана без есхатологичното богословие. Книгата оказа голямо въздействие върху много хора и подтикна психолози да започнат да изучават богословие.

В книгата ми за американската психоанализа, чиито психологии наричам “психологии на митичното персонализиране”, богословски се обяснява какво им е митичното.

­ Кой от св. отци и кои от светоотеческите творения може да се нарекат богословска основа на съвременната психоанализа?

­ Основно творенията на св. Максим Изповедник, св. Симеон Нови Богослов и св. Григорий Палама. Но е нужно ­ и това е най-важното ­ да се познават нещата в дълбочина. Аз се опитвам да създам ученици, които да работят в тази насока. Един мой американски ученик пише докторска работа на тема “Св. Максим Изповедник и Имануел Кант”, за да покаже каква нова светлина може да внесе православното богословие по темата за етиката, такава каквато я познава Западът.

Ще ви разкажа нещо шеговито. На една конференция един ме напада с въпроса: “Не мога да разбера какъв си ти? Западняк ли си, или си антизападняк?” И му отговарям: “Не съм нито едното, нито другото. Просто съм си западен. Тоест аз съм такъв, на който цялото му образование е западно и съм видял Православието с очите на един западен човек, въпреки че съм роден на Изток. Произходът ми е от Цариград, но цялото ми образование си е чисто западно ­ философия, психоанализа и т. н. По този начин аз гледах Православието с изненадата, с която може да го гледа само един западен човек, но се надявам, че с почитта на един източен човек.

­ От колко години сте свещеник? И имате ли благословение да сте изповедник?

­ От над двадесет. Да, имам такова, изповядвам, не но толкова, колкото искам и колкото други, защото нямам това време.

­ Човешкото устроение е неизменно. Променя ли се изповедта на съвременния християнин? Често духовници споделят, че при тайнството днешният вярващ изповядва повече чужди грехове, отколкото свои. Какво мислите за това?

­ Аз се заемам само с много трудни случаи, защото не разполагам с време за всички. Но мога да кажа, че съвременният човек е благословен и в същото време е проклет, осъден. Той е проклет, защото е направил всички възможни грехове; а е благословен, защото на него не му е останала вече никаква друга надежда. Това, с което винаги се срещам, е много дълбоко отчаяние и предълбока любов към онова, което още не познаваме, но го очакваме с цялото си същество.

Тоест, това е една много странна, учудваща епоха, може да кажем още откровеническа, апокалиптична.

­ Служението Ви при светия олтар спомага ли на научните Ви занимания?

­ Аз лично не мога да си представя богословие без свещенство. И не мисля за случайно, че повечето св. отци са били клирици, хора на Църквата. Но при всички случаи това, което ни прави вярващи християни и богослови, е нашето стремление. Християнството е и храна, и питие. И ако някой каже, че вече се е пренаситил, означава, че нищо не е разбрал.

­ Искрено вярващият човек винаги има в живота си чудеса. Бихте ли споделили някое от Вашия живот?

­ Преди много години срещнах стареца Порфирий. Първия път, когато го срещнах, изведнъж той се обърна към мене по име, което не бях му споменал, и ми каза: “Искаш да повярваш, ама не можеш. Така ли е?” Аз казах: “Да”. “Ела утре при мене сам”.

На следващия ден ме хвана за ръката и ме поведе в гората, и ми каза: “Сега ще ти покажа Бога. В този момент ме просветлява Светият Дух и виждам целия ти живот от самото ти начало до сега” ­ каза той и започна да ми разказва целия ми живот. За моментите, в които бях в опасност, като ще ви споделя и следното. Щом ми разказа това, аз като млад психолог, какъвто бях тогава, си помислих, че ей сега ще намери начин да ми прочете и мислите. Старецът разбра това чрез Духа Светаго и рече: “Първо ще ти кажа нещо, което не знаеш за себе си. В момента на раждането си ти щеше да умреш от задушаване и беше спасен само заради отчаяните молитви на бащата ти към Бога, Който чу виковете... Сега отиди и се обади на майка си, и тя да ти го каже”.

Когато попитах майка ми, тя щеше да припадне, защото никога на никого не беше го казвала. Срещата ни продължи и старецът ми разказваше цели истории от моя живот, дори и за болестите ми. Старецът имаше тази харизма ­ хващаше те за ръката и виждаше всичките ти болести. И когато свърши, а аз бях дълбоко смаян, той започна да ми рецитира стиховете, които пишех тогава. Аз го питам: “Откъде знаете тези стихове, отче?” “Не, момче, не аз ги знам, Бог ги знае” ­ каза той...

Видяхте ли, че православното богословие е и преживяване, и размишление! И то много дълбок живот и много усилен размисъл. Тоест то ни държи винаги така, че да не можем никога да потънем и да се удавим.

­ На какво ни учи православното богословие? 

­ Това, на което ни учи православното богословие, е, че целият свят е една поема. Написана поне от двама поети едновременно. Единият е Бог, а другият сме ние. И от тази гледна точка, то е въведение в едно независимо (от нищо) любовно изумление.

Интервюто взе: Весела ИГНАТОВА