Хиляди богомолци от цяла България и тази година се включиха в литийното шествие с Чудотворната икона на Бачковската св. обител, което  традиционно се извършва на втория ден от славното Христово Възкресение. Единствено тази лития има своята над тристагодишна историяв страната ни и е известна със своята продължителност и начин на изпълнение.

На втория ден на Великден иконата светиня на Бачковския манастир  се изнася от обителта на ръце и се носи до местността Клувията, където тя била открита през 1604 г. от две овчарчета.

От стародавни времена литията започва след характерно пасхално  начало на утренята, което съгласно традицията се извършва от игумена в съборната манастирска църква. Оттук богослужението започва да тече паралелно на две места. Един от йеромонасите остава в манастирския храм, продължавайки утринното богослужение, а игуменът, с братството и многобройните поклонници, в пасхално шествие, следващо Чудотворната икона, се отправя към Бачковския скит „Св. Архангели”, наричан „Клувията”.

 

Манастирската история разказва, че  Бачковската Чудотворна икона е донесена от Грузия през XIV в., откъдето са и основателите на манастира - братята Григорий и Абасий Бакуриани. Почита се като чудотворна, тъй като се смята, че с нея е дошло и благоденствието за района. При нашествието на турците манастирът е бил ограбен и опожарен, но иконата е била изнесена и скрита. През 1604 г. тя е намерена в скала, в местността Клувията от две овчарчета и е тържествено пренесена  в светата обител. По неузнаваем начин още през нощта тя напуснала манастира и била намерена отново на мястото, където била открита. Манастирските братя започнали да правят всенощно бдение, за да измолят Богородичното благословение. И тъй като това се случило в дните около Пасха, в чест на това събитие на втория ден от Възкресение Христово установили и лития с Чудотворната икона до местността Клувията.

Пасхалната утреня се отслужва при самия вървеж на литията, като се правят няколко спирки  на определени места, където богослужението преминава в следващата си част. Шествието е тържествено и величаво. Псалти в стройно пение го предвождат, редом с монах, биещ дървено клепало, и иподякони, носещи хоругви, лампади и рипиди. (Такава картина още преди столетия стои запечатана от изкусен зограф на южната вътрешна стена в манастирския двор. Разликата между стария стенопис и съвременните шествия е само в одеянието на богомолния народ.) Богомолният народ, воден от  игумена и манастирските братя, изминава двукилометровото разстояние пеша, като по пътя вярващите за благословение се редуват да носят иконата на Божията Майка.

Пасхалната утреня приключва в храм „Св. Архангели” и там започва светата Литургия.

Въпреки дъждовния ден на 2 май, към светата обител и тази година се стече многоброен богомолен народ, който с ревност и дръзновение се включи в литийното шествие. Архимандрит Симон, игумен на Бачковския манастир, даде начало на възкресната утринна, а манастирските духовници поеха иконата.

За пети пореден път литията до параклиса в местността Клувията се прави с копие на Чудотворната икона, тъй като оригиналът е след реставрация и за да се запази във времето, е затворен в специална дървена кутия. Според реставраторите светинята не трябва да се мести от там пет години, когато ще се разбере дали процесът на разлагане е спрял. След което обковът, който сега е само прикрепен, ще бъде окончателно затворен.

По време на литията игуменът произнася пастирско слово. Застанал на „игуменския камък”, архимандрит Симон се обърна към стотиците последвали го вярващи и каза: „И днес ставаме съпричастни към едно велико и  чудно събитие, станало преди повече от 300 г., в което по чудесен начин се е открил образът на Божията Майка, за да блесне в цялата си сила, с цялата си слава като Небесна царица, и да стане отново покровителка  на Бачковската обител, да посреща хилядите вярващи дошли да търсят нейния покров и застъпничество пред Бога”.

С наставнически думи за духовно смирение бяха следващите думи на игумена. Той благослови множеството и литийното шествие продължи да се изкачва в планината. Много вярващи очакваха поклонниците вече край параклиса „Св. Архангели”. Светинята бе тържествено внесена в храма и започна литургията. Един по един те чинно се приближаваха и отправяха своите прошения, покланяйки се на иконата.

В сумрачния храм, където няма електричество, духовенство и миряни в духовно единение и молитвеност станаха съпричастни към св. Евхаристия.

След литургията, по традиция бе отслужен пасхален водосвет в близкото аязмо. Християни намерили утеха и упование в Майката Божия бяха поръсени със светена вода и подкрепени с вкусно ястие.

След двучасова почивка, към 16,00 ч. шествието пое по обратния път към светата обител, където се беше стекъл отново многоброен народ, очаквайки с надежда да се докоснат до светинята. Поради твърде големия им брой те бяха наредени в редица, така че да могат да минат под иконата, която носачите издигаха високо над главите.

Текст и снимки: Весела Игнатова