Печат

Първите монаси в Европа са живели в България. Най-старият манастир в Европа се намира у нас. Изследователи доказват, че през 344 година  самият св. Атанасий Велики основава манастир до днешното село Златна ливада, близо до Чирпан. Там и сега има действащ манастир. От онези времена преди близо 17 века е останала само постницата в скалите.
През 2004 г.  научна експедиция, ръководена от  историка  д-р Росен Милев прави сравнителен анализ на научни открития, битови легенди и научна историческа литература за доказване на този исторически факт.   Като източник се ползват  и жития на св. Атанасий Велики. Проучвания по темата във ватиканските архиви прави  монсеньор Георги Елдъров и откритията му в старите документи създават  възможност манастирът  при Златна ливада да бъде поставен в общата историография на Европа като предхождащ с 10-15 години манастирите във Франция, Англия, Испания.

Светата православна Църква почита  св. Атанасий Велики, архиепископ  на Александрия  два пъти в годината – на 18 януари, когато той се завръща в родната Александрия след 15-годишно изгнание и на 2 май, когато през 373 г. се представя пред Господа. Св. Атанасий се е родил през 293 г. в столицата на Египет Александрия. Родителите му са бедни християни, а негов духовен отец е  Александрийският архиепископ св. Александър. По това време в Александрия се разпространяват  еретическите възгледи  на местния свещеник Арий (280-336). Той учел, че Иисус Христос и като човек, и като Син Божи не е равнопоставен на Отца и е Негово творение – Синът е създадено от Бога същество, което е по-нисше от Отца. Ереста се разпространявала и  намирала добър прием сред християните. Това наложило да се свикат поместни епископски събори за нейното изкореняване  - през 323 г. в Александрия, през 323 г. в  Антиохия  и през 325 г.  бил свикан и Първият вселенски събор в Никея, на  който присъствал и императора св. Константин Велики. И на трите събора Арий бил решително осъден и отлъчен от Църквата.  Но арианите отговорили със свои събори и  св. Атанасий понесъл много жертви за православието.
На Никейския събор (325 г.) св. Атанасий придружавал св. Александър и помогнал за осъждането на Арий. След смъртта на св. Александър той бил избран за александрийски архиепископ на 8 юли 326 г., но Арий и неговите привърженици с интриги и клевети успели да подлъжат император Константин Велики и неговия син Константин ІІ и заради това св. Атанасий  няколко пъти е осъждан и заточван. От всичките 47 години на своето епископско служение 15 години той прекарва в изгнание. Написал  е много книги, слова и писма. На него  Църквата дължи развенчаването на опасната арианска ерес. Той е сред участниците в създаването на Никео-Цариградския Символ на вярата.
На Римския събор в 340 г. папа Юлий І (337-352) оправдал св. Атанасий г., а в 343 г. това решение било потвърдено от Сердикийския събор  в днешната българска столица София.  
Преданието разказва, че св. Атанасий, считан за приносител на монашеството от Египет на Европейския континент, се връща по стария римски път от Сердика  към Константинопол за Александрия. В ония времена на всеки изминати около 30 км конете се сменяли, а пътниците почивали. Станало така, че светията спрял да нощува   в стара римска крепост край Златна ливада. Тогава разбрал, че населението от околните селища е заплашено от епидемия и останал по-дълго време на това място. Лекувал хората и  проповядвал християнството, защото по онова  време в областта на Верея (днешна Стара Загора) непризнаващите Христос еретици-ариани  подлагали на сериозен натиск живеещите в района  готи и други племена.  За пост и молитва светията се уединявал в скална пещера на около 300 метра от крепостта. И в близост до  лековития извор, пръскащ живителни струи и днес.Тази пещера е наречена Постница и сега се пощава от много поклоници.  Свети Атанасий обявил на местното население, че за да ги избави Господ от епидемията, трябва да построят църква. Археолози доказват, че храмът  е издигнат срещу пещерата.  И епидемията отминала местното население, а  това засилва вярата в Бога, разказва преданието. Истинността на твърдението, че  самият св. Атанасий е основател на манастира е доказана безусловно от щателно проучване на неговите жития и на архиви,  съхранени във Ватикана.  
За 17 века храмът е все на това място, независимо че десетки пъти е разрушаван. По време на турското робство е направен  от дърво. Сегашният храм е от  1961 г.
През годините на комунизма, подобно на много министри в България, светата обител е била превърната в овчарник на местното ТКЗС.
Местните хора разказват, че при вземане на важни решения обикновено св. Атанасий ги спохожда на сън, бди над тях и манастира и молитвено се обръща към Бога за Неговото благоволение. Една от тези истории разказва как св.  Атанасий се явил в съня на партийния секретар  на ТКЗС-то и го заплашил, че ако не освободят манастира от овцете, ще му вземе детето. и
Някогашната игумения на манастира Евдокия разказвала на децата, че точно в полунощ св. Атанасий се появява на дъното на манастирски кладенец и който мълчи и не вдига шум по пътя до там може да го види.  И така, през нощите, убедени, че всички спят, децата  се промъквали  на пръсти до кладенеца, вдигали  капака и включвали  джобното фенерче, носено специално за целта – да освети лика на свети Атанасий.
Отдавна покойната баба Иванка от Чирпан обичала да разказва  друга чудновата  история,  случила на храмовия празник на манастира през 1939 година. Пред очите на всички се сгънала постницата на Свети Атанасий и приклещила момчето, което откраднало парите, оставени на скалата. Пуснало момчето откраднатото и скалата се разгънала…
Легендите разказват, че в светата обител подслон са намирали Апостола  Васил Левски и други комити от освободителната борба. СКривалището им е в една от килиите на старото манастирско крило, строено през 1840 г. Новото крило е правено през 1979 г. по поръка на Людмила Живкова.
Манастирът се намира в  красива местност, оградена от хълмове. Стара река дели пещерата постница и обителта. От манастира се разкрива гледка към Тракийската равнина на юг. Наоколо има вековни гори.  Стотици поклонници идват, привлечени и от лековитата вода в манастирското аязмо, намиращо се  под пещерата. Още от стари времена  хората в този край знаят, че лекува кожни заболявания, подобрява зрението, действа очистително на вътрешните органи. Лекува дори и туморни заболявания. Твърди се, че  лечебната сила на водата е била позната още на траките.
Най-старият манастир в Европа има и своите реликви. През 2003 г. светата обител край Златна ливада е посетена от 115-тия Александрийски патриарх Петрос. Той  идва да се поклони на свети Атанасий по свое желание и подарява икона на св.  Атанасий, рисувана в Александрия.
Сред светините в храма са икона на покровителя му, подарена от атонски монаси и препис от Реймското евангелие, над което повече от 200 години във вярност към Бога и народа са се клели френските крале.То е първото копие в България и е дело на екип на български художници. Оригиналът се пази в библиотеката на Реймс.
В църквата  има и икона на света Петка като българска светица. Тя е исторически свързана с манастира – при едно от многобройните му възкресявания през турско е издигнат и неин параклис – по-късно също разрушен.
Не е известно дали  през 80-те години на миналия век при проучването по идея на Людмила Живкова на това духовно средище   е бил отчетен фактът, че на това място е имало манастир, основан от св. Атанасий, но е възможно още тогава  да са били открити ценни реликви. И още тогава да е било известно,  че това е първият християнски манастир по българските земи и сега е най-старият в Европа, следван от "Кандида каса” в Шотландия от 360 г. и два манастира във Франция, основани от св. Мартин през 373 и 375 г. Но  и да не е така, какво ни пречи да го вярваме и да отправяме молитви за застъпничеството на св. Атанасий.

Подготви: Монахиня Павла  (Борисова)