Архиерейски богослужения

На 25 март Православната църква чества празника Благовещение на Пресвета Богородица, когато Архангел Гавриил донася благата вест на Дева Мария, че ще зачене безсеменно от Дух Свети и ще роди отдавна очаквания Спасител за човешкия род.

По случай големия Богородичен празник днес бе извършено пълно освещаване на новопостроения храм „Свето Благовещение“ в столичния квартал „Дружба 2“.

На 25 март, когато Православната църква чества празника Благовещение на Пресвета Богородица, в столичната църква "Св. София - Премъдрост Божия", бе отслужена тържествена архиерейска св. Литургия. Тайнството Евхаристия бе възглавено от Негово Преосвещенство Мелнишкия епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод, а в съслужение с него бяха ставр. ик. Ангел Ангелов, ик. Йоан Карамихалев, прот. Сава Кокудев, прот. Васил Танев и дякон Любомир Тасев.

На 24 март, в навечерието на Богородичния празник Благовещение, в старинния столичен храм „Св. София – Премъдрост Божия“ бе отслужена тържествена архиерейска вечерня.

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит вечерната служба бе предстоявана от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Евтимий, ставрофорен иконом Ангел Ангелов, предстоятел на храма и духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Йоан Карамихалев, протойерей Сава Кокудев, протойерей Васил Танев, протойерей Костадин Тренев, протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп и дякон Любомир Тасев.

Първата неделя от Великия пост светата Църква нарича Православна, защото на този ден се почита и паметта на всички борци за Тържеството на Православието. В тази неделя се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържа през първите три века над външни врагове - езичници-гонители, а през четвърти, пети, шести, седми и осми ­- над вътрешни врагове ­на Православието - над еретици, изопачаващи Христовото учение, и над разколници, които се домогваха да разделят Църквата, да я отслабят и унищожат. Този празник е учреден през 842 г., след окончателната победа над еретиците-иконоборци на Седмия вселенски събор през 787 г. в град Никея, и на Цариградския поместен събор през 840 година.

В първата събота на Великия пост св. Църква е определила да се чества паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. Той е един сред най-почитаните от българите светци войни, а денят се нарича Тодорова събота.
На 20 март, в митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя“ по традиция бе отслужена първоначално ранна св. Литургия, която бе предстоявана от архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, а по-късно на централния св. Престол бе отслужена и архиерейска литургия.

На 19 март, петъчната вечер на първата седмица на Великия пост, в митрополитската катедрала „Св. Неделя” бе отслужено Малко повечерие с Молебен канон към Пресвета Богородица, с първа част на Богородичния акатист. Според църковното установление последованията в този ред се изпълняват по време на Великия пост.

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит първото последование бе отслужено от Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Светия Синод, заедно със свещеник Петър Славов и дякон Лука Младенов.

Молитвено участие взеха Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, храмовото духовенство на столичната катедрала во главе с председателя ставрофорен иконом Николай Георгиев, както и столични свещеници.

На 19 март в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“ бе отслужено опело на Ангел Ангелов, доскорошен генерален консул на Република България в Истанбул, утвърден експерт в отношенията между България и Турция. Пълномощният министър се упокои на 17 март, след тежко и продължително боледуване.

„Той остави своя характерна следа като дипломат и ръководител на важна мисия. С неговата кончина българската дипломатическа служба губи истински радетел за развитието на българо-турските отношения, оставил най-добри чувства и спомени сред всички, с които е работил“ – се казва в обявлението за неговата кончина от Министерството на външните работи.

На 19 март, Негово Преосвещенство Белоградчишкят епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, отслужи в древния столичен храм „Св. София“ втората за този Велик пост Преждеосвещена св. Литургия.

Във великопостното богослужение взеха участие архимандрит Евтимий, ставрофорен иконом Ангел Ангелов, предстоятел на храма, протойерей д-р Сава Кокудев от храмовото духовенство, протойерей Костадин Тренев, йеродякон Поликарп и дякон Любомир Тасев.

  На 18 март в столичния храм „Св. вмчк Георги“ на бул. „Св. Патриарх Евтимий“ бе отслужено Велико повечерие с четвъртата, последна статия на Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Последованието бе изпълнено от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ангел Ангелов, духовен надзорник на Софийска епархия, в съслужение с иконом Симеон Минчев от храмовото духовенство и йеродякон Поликарп.

На 17 март вечерта, в столичния храм „Св. Параскева“ на ул. „Раковски“ бе отслужено Велико повечерие с третата статия на Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Съгласно програмата на Софийска митрополия за богослужбите по време на Великия пост тя бе отслужена от Негово Високопреподобие архимандрит Василий, протосингел на Софийска света митрополия, в съслужение с иконом Христо Попов от храмовото духовенство.

На покайното богослужение молитвено присъстваха Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, предстоятели на храмове и множество столичани. В просторния столичен храм верният Божи народ наведе благоговейно глава пред словата на св. Андрей Критски от третата част на Великия покаен канон.

Песнопенията на канона, както и вдъхновяващите химни на Великото повечерие бяха изпълнени отново от Свещеническия хор, ръководен от ставрофорен иконом Кирил Попов.

На 17 март, първата сряда от Великия пост, в митрополитската кетедрала „Св. Неделя“ бе отслужена първата за тази година св. Литургията на Преждеосвещените Дарове. Според църковния типик тя се полага да бъде отслужвана в дните сряда и петък по време на Великия пост. Това е особено чинопоследование, което включва великопостни часове, Изобразителни, Вечерня и Литургия на верните, но без най-важните ѝ части - освещаване на Даровете, затова не се изпълняват молитви и песнопения, свързани със светите Дарове.