Светейшият Български Патриарх Неофит отслужи литургия в Покровския ставропигиален манастир в гр. Москва. След завършване на ботгослужението, Предстиятелят на Руската църква се обърна към събралите се със слово:

Ваше Светейшество, Светейший Патриарх Неофит! Ваше Височество, Царю Български Симеон! Скъпи владици, отци братя и сестри,
Сърдечно поздравявам всички вас, особено матушка Теофания и сестрите от тази свята обител, с великия празник, който ние днес тържествено отбелязваме. Ние днес извършихме канонизацията на светител Серафим – смирения угодник Божий, йерарха, който прекара голяма част от своето служение в изгнание, далеч зад пределите на нашето Отечество. Но ако сравним жизнения път с живота на другите изгнаници, може да се каже, че в известен смисъл Господ се е смилил над него, защото неговото служение е преминало в единоверна и еднокръвна България, сред братя, едини по вяра и близки по дух. Забележително е, че днес заедно със Светейшия Патриарх Неофит в този храм на прославлението на архиепископ Серафим присъства Българският цар Симеон, син на цар Борис, в годините на царуването на когото е служил светителят. Ето така на едно място и в една точка се съединяват времената, народите и историята на двата наши братски единоверни народи.
И наверно, неслучайно ние в Руската Църква прославяме светител Серафим, в присъствието на високи гости и на нашите братя от България, именно в този ден в главния храм на обителта, в който почиват мощите на светата блажена старица Матрона Московска. Има нещо общо между светител Серафим и блажена Матрона. Те били много близко до хората, и след смъртта на единия и на другата, народът не преставал да почита техните свети имена и местата, където са погребани. Към гроба на светата праведна Матрона се устремявали московчани и хора пристигащи отдалеч, възнасяйки към нея молитви, а чрез нея – към Господ. И още не била прославена блажената старица Матрона, а хиляди и хиляди хора се обръщали към нея като към светица. Същото се случвало и в криптата на Руската църква в София, където е погребан свети Серафим: той още не бил прославен, но също множество хора идвали на неговия гроб и се молили. И тази почит, която се отобразявалав духовния опит на хиляди и хиляди хора, е явно свидетелство за това, че и блажена Матрона, и светител Серафим са били прославени пред лицето на Бога още преди да ги канонизира Църквата. Ето защо аз приех като най-правилно общоцърковното праславление на светител Серафим да се състои именно тук в деня на паметта на блажена Матрона Московска.
Всеки път, при посещаването на тази светата обител, мисълта неволно се обръща към жизнения подвиг на Матронушка. Тя била незряща по рождение. Но нима единствено само тя е била сляпа по рождение? Защо именно тя е станала светица? Защо, още докато е била жива, при нея са идвали хора, просили молитви и получавали измоленото, а освен това, получавали и вразумление? Но трудната съдба на сляпородения от само себе си не е залог за неговата святост.
Сляпороденият човек е с много ограничени възможности за общуване със света. Личността се оформя преди всичко в общуване с другите хора, чрез това общуване ние получаваме и радост, и скръб, и вдъхновение, и разочарование. И ако препрочетем Божиите заповеди, ще видим, че те свързват светостта на човека със способността правилно да изгражда отношенията си с хората. Именно опита на общуване с другите се формира вътрешният мир на човека, така че хората стават или светци, или грешници. При сляпородената Матрона този опит бил абсолютно ограничен – тя не е можела да участва в общуването с хората така, както това предполагат Божиите заповеди. Защо Матрона е станала светица? Има само един отговор: защото родена незряща, тя придобила способността да преживее този кръст и това страдание в съответствие с Божията заповед и с Божия закон, по примера на Самия Господ и Спасител. Слепотата не е озлобила Матрона, не е поставила граница в нейните отношения с хората, но напротив – станала е източник на святост. Защото може би най-страшното страдание, което може да сполети съдбата на човека – да не види от рождението си света, да не види хората – тя е претворила във вътрешния мир на своята душа, в радост за общуване с Бога.
И затова Матрона, към която ние се обръщаме с молитви за изцеление на нашите недъзи, е не само светица, обладаваща особена сила на предстателство пред Господа за всички нас. Тя е пример за това, как ние трябва да посрещаме трудностите, които се появяват по нашия жизнен път, които допуска Господ.
Нима може да се сравнят страданията на всички нас, даже на тези, които със скръбта си идват на гроба на святата праведна Матрона, с нейните страдания? Но ние плачем, ние роптаем срещу Бога, често се възмущаваме, като се сравняваме с по-здравите, с по-благополучните, с по-щастливите. А Матрона никога и с никого не се е срявнявала – тя живеела пред лицето на Бога, тя чувствала Неговата благодат и с тази благодат ставала силна до такава степен, че сътворявала чудеса.
Нейният пример трябва да вдъхновява всеки от нас за преодоляване на всякакви трудности в нашия живот. И ако ние не сме здрави, ако ни се струва, че ние, за разлика от живущите редом с нас хора, сме самотни и нещастни – ние никога не трябва да допускаме в своето сърце страст, завист и още повече роптаене срещу Бога. Ние трябва с благодарност да приемаме всичко, което ни дава Господ, и да помним, че даже, когато ни превежда през скръб и страдания, Той ни дава шанс да спасим своята душа – както Той е дал този шанс на сляпородената Матрона, и тя напълно го е оползотворила и е станала велика чудотворца, към която ние, здравите и силните, но уязвени от сложните обстоятелства в нашия живот, се притичваме да търсим помощ. И ще се молим на света Матрона не само да изцели нашите недъзи или недъзите на ближните, но и на всички ни да даде способност и сила спасително да преминем през изпитанията, които се изпречват на нашия жизнен път.
Поздравявам сърдечно всички вас с този забележителен празник – не само московски, но и вселенски, защото светата Матронушка я почитат в целия православен свят.
Ваше Светейшество! Бих искал да изразя особени слова на благодарност за това, че Вие пристигнахте в Москва. Вие ще бъдете удостоен с наградата на Международния фонд за единство на православните народи за Вашия много важен принос в запазването и укрепването на всеправославното единство. Вие и оглавяваната от Вас Църква, въпреки твърде сложните исторически обстоятелства на нашето общо битие, оставате верен на Светото Православие, на неговия каноничен строй. Вие и Българската Църква внасяте особен принос за съхранението на всеправославното единство, строго основано върху каноните на Светата Православна Църква. И всеки път, когато ние заедно с Вас участваме във всеправославни срещи от различен род, аз, както и цялата наша Църква, виждаме в лицето на Вашата Църква истинската сестра – единомислена, способна да внесе много важен принос в съхранението на всеправославното единство и на каноничния строй на всеправославното битие.
Ние Ви помним в течение на десетилетия като човек, не само получил образование в Московската духовна академия и прекрасно владеещ руски език. Във Ваше лице ние виждаме човек, който с ум и сърце разбира Светата Рус. Ние Ви молим да възнасяте своите молитви пред светините на Българската Църква и за нашето Отечество, за цялата историческа Рус, която днес преминава през най-тежките изпитания на междуособна битка. Помолете се, Господ да запази в единство нашата Църква, както и да запази в единство цялото вселенско Православие. Със сърдечна любов приветствам Вас, както и съпровождащите Ви йерарси и Вас, Ваше Величество – живия свидетел на забележителната историческа традиция на българския народ.
Пресслужба на Московския и на цяла Русия Патриарх