НОВИНИ

ПОКЛОНЕНИЯ

КАРТА НА ЕПАРХИЯТА

Предстоящо

Извънредни съобщения

Престави се в Господа иконом Дамян Делов

Софийска света митрополия с прискърбие съобщава че след боледуване от коронавирусна инфекция на 60 години се престави в Господа Негово Високоблагоговейнство иконом Дамян Делов, предстоятел на храм „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Костинброд.

Иконом Дамян Йосифов Делов е роден със светско име Дечо на 26 май 1961 г. в с. Стрелча, общ. Пазарджик, от православни родители Йосиф Делов Йосифов и Мария Желязкова Йосифова.

Завършва своето основно образование в Пловдив, средно образование в ТТ „Ст. Халачева“ – Пловдив, а висшето си образование в Духовната Академия „Св. Климент Охридски“ в София.

Задомява се с Александра Славеева Кадиева – Делова, от която има един син – Михаил.

Преди да поеме по пътя на свещенството работи като общ работник във „Верко“ ООД.

Ръкоположен е за дякон на 17 март 1996 г., от Траянополски епископ Иларион, а на 24 март 1996 г., също от епископ Иларион е ръкоположен за свещеник.

Прочети още...

храм Св. апостоли Петър и Павел на едноименния манастир под с. ЛозенДевически манастир "Св. апостоли Петър и Павел"

1151 с. Долни Лозен

тел. 02 967 02 29; 088 9211 833

lozenskimanastir.org

Игумения: монахиня Марина

Ефимерий: свещеник Захарий Димитров

 

Лозенският манастир „Свети апостоли Петър и Павел” се намира на изток от София, под магистрала Тракия, в близост до разклона за гара Верила. Манастирът се намира в землището на Долни Лозен и винаги е бил духовно свързан с християните от селото, както и с другия лозенски манастир „Възнесение Господне”. Съществувал е още през Х-ХІ век, но тогава той е бил мъжки с по-голямo братство – около четиридесет монаси. Предполага се, че в манастира е имало два храма – единият посветен на апостолите Петър и Павел,  а другият – на празника Петдесетница – Света Троица. В края на ХІV век, когато България е нападната от османските войски, той процъфтявал в духовно и материално отношение. Местността по това време е била покрита с гъста гора и тя е скривала обителта от всички страни. Минаващите по пътя от Константинопол за тогавашна София (там, където сега минава магистрала Тракия) османски войски не виждали обителта и това я запазило за известно време. Но веднъж, когато братята биели клепалото и камбаните за вечерната богослужба, в близост минавали турци и чули звъна. Манастира бил нападнат и разрушен, а всички монаси били избити без изключение. Единственият свидетел на случилото се било едно малко момче от селото, което пасяло наблизо стадото си и при нападението се скрило. В последствие то разказало за станалото. Християните от с. Лозен решили да запазят паметта за манастирските празници, като част от тях поели за свое духовно задължение организиранието на празника в памет на светите апостоли Петър и Павел, а друга – на втория манастирски празник, който бил в деня на Петдесетница. На тези дни те идвали в манастира, но поради турците било невъзможно да се извършва богослужение, затова те приготвяли благословена храна, която раздавали в памет на празнуваните светии. Така в течение на повече от 500 години празникът на светите апостоли бил помнен и почитан от поколение след поколение. Хората помнели коя е земята, принадлежаща на манастира и никога не я ползвали за земеделие, а тези, които пасяли стадата не само я заобикаляли с животните си, но от благоговение дори не смеели да почиват там, където преди била обителта. В кадастъра на София от края на ХІХ век той е обозначен неправилно като „Света Троица” по името на един от манастирските  храмове. 
В началото на ХХ век на мястото, което се помнело че е била църквата, бил построен малък параклис. По-късно през 30-те години един възрастен човек от село Лозен – дядо Будин – получил откровение насън, че трябва да напусне семейството си - той имал жена и деца - и да дойде да живее в манастира, а също така да не яде месо и да не подстригва косата си. Той възприел казаното му със страх и се посветил на служба Богу. Грижел се за храма, палел кандилата и чистел, посрещал желаещите да дойдат да се помолят. Цар Борис ІІІ често се разхождал на кон из околността и обичал да се отбива в храма за молитва. В манастира все още се пази камъка с халката, на която той завързвал коня си. Разказват, че той оставял средства за поддръжка на храма, а ако дядо Будин отсъствал, слагал парите под един камък пред църквата. Семейството на дядо Будо, както го наричали в селото, и до днес помага усърдно на манастира. 
При трагични обстоятелства по време на Втората световна война на 28 август 1943 г. цар Борис ІІІ починал. На 40-ия ден след смъртта му хората от село Лозен заедно с децата от училището и предвождани от свещениците се събрали и с литийно шествие дошли в обителта и отслужили панихида в негова памет. 
По време на атеистичния период хората помнели празниците, но в тогавашния параклис не можело да се служи св. Литургия, затова извършвали водосвет и молебен. По-късно една благочестива жена купила строителни материали за възстановяване на манастира, но комунистите не разрешили и иззели материалите. 
През 1988-1989 година с усилията на отец Иван Динков и на много усърдни християни от селото по основите на стария параклис е  посторена малка църква, в която да се служи Св. Литургия. По време на тези служби участва и сегашния Пловдивски митрополит Николай, който тогава е студент в Богословския факултет в София. От тогава и до сега той е духовен наставник на манастира. В началото на 1993 г. по благословението на патриарх Максим в манастира идва на послушание монахиня Вероника (Колева). Тогава в манастира няма никакви други сгради освен църквата. 
През 1994-1995 г. е  построена първата жилищна сграда с дарения от много частни лица и фирми и най-вече с безвъзмездния труд на християните от село Долни Лозен. На втория етаж в сградата има параклис, посветен на свети Йоан Кръстител. В края на 90-те години със средства на Софийска св. митрополия е изградена още една жилищна сграда за поклонници, в която има библиотека и трапезария. 
Сегашната църква, посветена на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, е построена по благословението и под ръководството на Пловдивския митрополит Николай, който от 2001 до 2007 г. е викарий на Софийския митрополит. Храмът е осветен на Петровден 2005 година от Българския патриарх Максим.