Манастир "Рождество Богородично" - "Седемте престола"

2291 с. Осеновлаг, Община Своге, Софийска област

игумен: йеромонах Севастиан, тел: 0876 862 404

Осеновлашкият манастир (7-те престола) е разположен в дефилето на р. Габровица, в северна Стара Планина, в полите на връх Измерец, на 7 км от с. Осеновлашко.
Манастира е отдалечен на 80 км от София по пътя за гр. Мездра през Искърския пролом и на 50 км от гр. Враца.

Легенда свързва основаването на Осеновлашкия манастир (7-те престола) с името на болярина Петър Делян и с въстанието против византийското владичество през 1040г. Има и друга легенда за създаването на манастира, свързана с името "Седемте престола". Според нея обителта е основана през 11в. от 7 боляра, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана заедно с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.

Въпреки това, най-ранните сведения за съществуването на Осеновлашкия манастир намираме в преписка от четириевангелие датираща от 1511г. и в един служебник от 1554г. През 1737г. султан Махмуд, нарежда разрушаването на много манастири и църкви, в това число и Осеновлашкия. След Руско-турската война през 1770г. и подписаното мирно споразумение, султан Абдул Меджит издава указ, с който се позволява на подчинените християни да строят църкви и манастири. Тогава Осеновлашкият манастир е реконструиран и върнат към живота от двамата братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен и с помощта на майстор Стоян от Троян.

В началото на 19в. Осеновлашкият манастир е бил обезлюден, манастирските сгради сринати, а територията му станала собственост на мюсюлманска фамилия от град Роман. С помощта на врачанина Димитраки Хаджитошев и митрополит Доситея, през 1824г. започва възстановяването на манастира. Те откупили земите на манастира, а настанения тук монах Паисий от Ловеч изградил жилищна сграда. Комплексът бил предоставен за метох на Черепишкия манастир. През 1848г. отец Христофор основава в манастира килийно училище, като един от учителите става самия той, а през 1851г. за¬почнало изграждането на нова голяма триетажна сграда.

В епохата на национално-освободителните борби на българския народ Осеновлашкият манастир неведнъж е бил убежище на революционери. Тук са намирали закрила Вълчан воевода, Мартин войвода, Софроний Врачански и Апостола Васил Левски.

Понастоящем Осеновлашкият манастир е функциониращ и посреща гости. Манастирът е ограден от висок каменен зид, а в средата на вътрешния двор е разположена църквата. Комплекса включва също камбанария и две жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители. Дворът впечатлява със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя.

Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799г. и 1940г.) с дървено и метално клепала – последното е взето от останките на Римска крепост, намираща се в близост до манастира. Манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руската императрица Екатерина.

Манастирската църква датира от 11-12в., но от многократните преправяния през изминалите столетия, е загубила напълно автентичната си архитектура. През 1770г. троянския майстор Стоян ремонтирал основно църквата и тогава основният й корпус е получил днешния си ранновъзрожденски архитектурен вид. Тя била частично опожарена, но отново възстановена през 1815г. През 1868г. към църквата била пристроена откритата нартика. Уникалното в нея са седемте олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата, а последният 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец. Стенописите в църквата са на повече от сто години.
Иконостасите в централното храмово помещение, както и в страничните ниши, са неполихромирани, с опростена резба и датират от 18в. Иконите по тях са от 17 до 19в., като сред тях се откроява голямата многофигурна икона "Страшният съд". Едно от най-интересните резбарски произведение в манастира, е големия дървен полилей "хоро" (датиращ от 1815г.), съставен от петнадесет части с оцветени дърворезбени сцени.

Двете жилищни сгради в Осеновлашкия манастир са издигнати в средата на 19в. В едната 4-етажана сграда се е помещавало основното манастирско училище на йеромонах Христофор, а фасадите й били изписани с религиозни и битови сцени. Втората сграда, над входа към манастира, е била манастирската гостоприемница. Днес Осеновлашкият манастир е почти напълно реставриран.

Снимки: Пламен Михайлов