Курилски манастир „Св. Иван Рилски“

Адрес: 1281 гр. Нови Искър, кв. Курило

За контакт: тел. 0876/672 682, архимандрит Нектарий

Курилският манастир е разположен на брега на р. Искър на километър североизточно от кв. Курило на гр. Нови Искър и на 12 км от София.
На мястото на днешния Курилски манастир е имало манастир още през 1-то българско царство, но в началото на османското робство е разрушен. През 1593г. манастира е възстановен със средствата на жителите от околните села – Кумарица, Доброславци и Требич. Тогава е построена и сегашната църква, изписан през 1596г. от известния живописец Пимен Зографски.
В началото на 20в. в Курилският девически манастир е в разцвета си и бил обитаван 45 монахини. По това време тук е действала печатница, в която се е печатала християнска литература.
В днешно време в Курилския манастир няма монаси, но е действащ. В сегашния си вид манастира е възстановен през 1593г. От тогава датира манастирската църква, която представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с два притвора. През 1596г. манастирския храм е изписан от известния живописец Пимен Зографски, като от тогава са оцелели само няколко образа на светци и отделни сцени. Сравнително добре е запазена сцената “Успение Богородично”, а от светците в цъл ръст се различават образите на св. Панталеймон и св. св. Константин и Елена.
През 1816г. църквата в Курилския манастир е отново изписана по времето на игумен Викентий. За разлика от художествените качества на първата живопис, тази се характеризира с занаятчийски похват и несръчност. През 1830г. към църквата се пристроява вътрешно предверие, където е изписан образа на патрона – Св. Иван Рилски. Българския светец е включен към композицията Моление (Дейсис), редом с Исус Христос, Богородица и Йоан Кръстител. В изграденото през 1849г. външно предверие, интерес представляват сцените – “Изгонването от Рая” и “Възнесение на пророк Илия”.

В Курилския манастир се съхранявали и някои ценни реликви, като едно евангелие писано от отец Матей и печатано във Влашко през 16в. и един каменен свещник със старобългарски надписи от 1497г.(и двете сега са в Църковния историко-археологически музей в София).

На 21 юли 2019 г. е извършено обновление на светата обител с освещаване на новия престол. Службата възглавява Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.