Митрополити на епархията

Сердикийски епископи:

• Св. свмчк Климент Римски – пръв епископ на Сердика (до ок. 101 г.)^[1]
• Протоген (споменат през 325 и 343 – 344 г.)^[3]
• Бонос (Боноз, Боносий, последната четвърт на IV век)^[4]
• Юлиан (споменат през 424 и 431 г.)^[5]
• Зосим (споменат през 458 г.)^[6]
• Домнион (споменат през 515 г.)^[7]
• Василиск (споменат през 551 г.)^[8]
• Тевпрепий (VI век)^[9]
• Феликс (споменат през 594 г.)^[10]

Софийски митрополити:

• Михаил (споменат ок. 1070 – 1080 г.)^[11]
• Никита (печати от ок. 1100 г.)
• Йоан (споменат в 1329 г.)^[12]
• Леонтий (споменат в 1360 г.)^[13]
• местоблюстител Даниил Видински^[14]
• Силоаний (1455 – 1469)^[15]
• Силвестър (споменат в 1469 г.)^[16]
• Калист (споменат през май 1484 г.)^[17]
• Калевит (споменат в 1493[3] и 1497^[18] г., починал през 1503 г.^[19])
• Панкратий (споменат през февруари 1515 г.)^[20]
• Йеремия (споменат в 1513 г.,^[21] от 31.12.1522 г.^[22] – цариградски патриарх^[23])
• Нифонт Грък (споменат през юли 1528 г.^[24] и през февруари 1534 г.^[25])
• Панкратий (споменат на 26.05.1534 г.)^[26]
• Яков (споменат на 17.08.1555 г.)^[27]
• Диомидий (споменава се в 1564 и 1565 г.)^[28]
• Партений (споменава се през март 1579,^[29] януари 1580 и в 1586 г. ^[30])
• Григорий (споменат през април 1580 г.^[31] и на 6 януари 1587 г.,^[32] починал в 1601 г.^[33])
• Йоасаф (избран през юни 1601, но отказва да поеме епархията)^[34]
• Неофит (избран на 18.03.1603 г.)^[35]
• Йеремия (споменат в 1614^[36], 1617^[37] и 1618^[38], остранен през 1628 г. ^[39])
• Мелетий (избран на 23.06.1628, отстранен през февруари 1631 г.)^[40]
• Игнатий (избран през май 1631, временно отстранен през 1639, починал в 1650 г.)^[41]
• Езекил (избран на 30.11.1639^[42], 1640 – 1645 г.^[43])
• местоблюстител Николай (1647 – 1650)^[44]
• Даниил (избран през декември 1650, подал оставка в 1670 г.)^[45]
• Мелетий (получил ферман на 01.06.1670 г.)^[46]
• Авксентий (1674 – 1676)^[47]
• Даниил, бивш видински митрополит (избран през май 1676, отстранен в 1678 г.)^[48]
• Авксентий (избран в 1678, отстранен през 1680 г.)^[49]
• Кирил, бивш филипополски митрополит (избран на 28.07.1680 г.)^[50]
• Теоклит (споменат през 1682^[51] и 1692^[52] г.)
• Григорий (споменат през 1694^[53] и 1700, подал оставка в 1701 г.)^[54]
• Анастасий (избран на 23.05.1701, починал в 1743 г.)^[55]
• Антим (избран през май 1743, подал оставка в 1754 г.)^[56]
• Еремия (избран на 14.04.1754, починал в 1783 г.)^[57]
• Йероним (1783)^[58]
• Теофан (избран през септември 1783, починал в 1822 г.)^[59]
• Йоаким (избран на 24.11.1822, преместен през 1830 г.)^[60]
• Паисий (избран през юни 1830, заел престола през септември 1830, преместен на 1 април 1837, преизбран на 7.10.1847, преместен на 14 юли 1853 г.)^[61][62]
• Мелетий (избран през април 1837, оттеглил се през 1847 г.),^[63] в 1839 година с негова благословия и материална подкрепа е открито софийското българско училище,^[64] в 1845 година обаче Захарий Круша е изгонен от училището и преподаването в него започва да се извършва само на гръцки език^[65]
• Гедеон, титулярен лампсакски епископ до 1841, от август 1841 до 14 юли 1853 година е мраморноостровен митрополит,^[66] избран за софийски през юли 1853, подал оставка в 1861 г.,^[67] от 19 април 1861 до смъртта си на 12 януари 1877 година отново е мраморноостровен митрополит^[68]
• Доротей (Спасов) (19 април 1861^[68] – октомври 1872)
• Мелетий (Андонов) (15 октомври 1872 – 11 февруари 1883)
• Партений (Иванов) (12 февруари 1892 – 20 юни 1918)
• Екзарх Стефан (Шоков) (1922 – 1948)
• Патриарх Кирил (1953 – 1971)
• Патриарх Максим (1971 – 2012)
• Патриарх Неофит (2013 – 2024)
• Патриарх Даниил (2024 – …)

Бележки:
1. Каравълчев, В. “Св. Климент, папа Римски – пръв епископ на Сердика”, статия в сп. “Християнство и култура”, бр. 67
2. Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. – Исторически преглед, 62, 2006, кн. 5 – 6, 164.
3. Лачев, 164.
4. Вачкова, Веселина. Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации. София, „Златен змей“, 2013. ISBN 978-954-776-026-4. с. 263.
5. Лачев, 164.
6. Лачев, 164 – 165.
7. Лачев, 165.
8. Лачев, 165.
9. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 121.
10. Лачев, 165.
11. Лачев, 165.
12. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 43
13. Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
14. Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 420.
15. Тютюнджиев, Ив., Мутафова, Кр. История на българския народ през XV-XVII в. в таблици, схеми, карти, и тестове. Велико Търново, 1994, 38; Лачев, 166 – 167.
16. Христова, Караджова, Узунова, № 128
17. Αποστολόπουλος, Δ. Ο ” Ιερός κώδιξ” του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 136.
18. Христова, Караджова, Узунова, № 138
19. Тютюнджиев, Мутафова, 38.
20. Богдановић, Д. Житије Георгија Кратовца. — Зборник историје књижевности, 10, 1976, 259.
21. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
22. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 166
23. Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α´ Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004; Tsakiris, V. Die ersten drei Amtsjahre Jeremias I. von Konstantinopel nach dem Codex Ann Arbor 215. – Orientalia Christiana Periodica, 77, 2011, 213 – 236.
24. Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α’ Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως, 294.
25. Ковачев, М. Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и неговите старини. С., 1940, 17, 190, табл. ХХ.
26. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
27. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
28. Христова, Караджова, Узунова, №№ 188, 190
29. Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 554
30. Γερμανός, σ. 167; Лачев, 167.
31. Παπαδημητρίου-Δούκας, Ν. Οἱ ὁριακές διαφορές μέσα στό Ἃγιο Ὄρος κατά τήν πρώμη μεταβυζαντινή ἐποχή. – Βυζαντιακά, 22, 2002, 289.
32. Тютюнджиев, Мутафова, 38.
33. Γερμανός, σ. 167
34. Γερμανός, σ. 167
35. Γερμανός, σ. 167
36. Мутафчиев, П. Избрани произведения. Т.2. С., 1973, 145.
37. Лачев, 168.
38. Христова, Караджова, Узунова, № 267
39. Γερμανός, σ. 167
40. Γερμανός, σ. 167; Лачев, 168.
41. Γερμανός, σ. 167 – 168; Лачев, 168.
42. Γερμανός, σ. 167
43. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 168.
44. Лачев, 169.
45. Лачев, 169.
46. Лачев, 170.
47. Лачев, 170.
48. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 170.
49. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 170. Срв. Inscripțiile medievale ale României. T.1. București, 1965. №№ 454, 1179.
50. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 170 – 171.
51. Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 60.
52. Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. T. 1 – 6, II изд. Београд, 1982 – 1988, № 1964; Лачев, 171.
53. Христова, Караджова, Узунова, № 335
54. Γερμανός, σ. 168
55. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 171 – 172.
56. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 172.
57. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 172.
58. Лачев, 172 – 173.
59. Γερμανός, σ. 168 – 169; Лачев, 173.
60. Γερμανός, σ. 169; Лачев, 173.
61. Γερμανός, σ. 169; Лачев, 173 – 174.
62. Καλλιανός, Κωνσταντίνος Ν.. Συμβολή στήν ιστορία των Μητροπόλεων Έφέσοθ και Νύσσης κατά τον 19ο αιώνα. // „Μακεδονικά“, XXXV: 225 – 240, 2005 – 06, 233 – 235. Посетен на 24 ноември 2013 г. (на гръцки)
63. Γερμανός, σ. 169; Лачев, 174.
64. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 57.
65. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 63.
66. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 72. Посетен на 14 август 2014.
67. Γερμανός, σ. 169; Лачев, 174.
68. Γερμανός, σ. 169