Продължете към съдържанието

Първо българско царство (681-1018 г.)

Икона на св. цар Петър Български

Благочестието, милосърдието и короната – духовното наследство св. цар Петър I Български

На 30 януари Православната Църква празнува паметта на Св. цар Петър I Български. Един български владетел, надминал своя бляскав баща не с военни победи и културен разцвет, а с христолюбие, благочестие и милосърдие към народа. През ΙΧ и първата половина на X в. българската държава се издига като една от могъщите европейски сили, претендент за хегемония в Източна и Югоизточна Европа и способна да отстоява интересите си пред Византийската и Франкската империя. Тези външнополитически успехи се дължат до голяма степен на

Прочетете повече »
Икона на св. Климент Охридски от храма „Св. Богородица Перивлепта“ („Св. Климент“) в Охрид, края на XIV в.

Акатист на светия наш отец Климент, архиепископ Охридски (25.XI, 27.VI)

Кондак 1. Всепобедният военачалник на светлите безплътни сили те проводи, светителю отче Клименте, да прогониш бесовския мрак от българската земя. Затова ние, твоите чеда, просветени чрез словото ти, празнуваме твоята пресветла памет, възпявайки те с тая песен: Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ! Икос 1. Ти си ангелът на Охридската църква, светителю отче Клименте, получил ангелската просвета от първоучителите на славянския род. Сам ти просвети и нашите сърца, за да ти пеем достойно тази

Прочетете повече »
Стенопис на св. Наум Охридски от Зографския манастир, Света Гора. Снимка: Мартин Митов

Св. Наум Охридски – чудотворният просветител на Българската църква

Всяка година на 27 юли православната църква празнува паметта на Светите Седмочисленици  – двамата братя Кирил и Методий и учениците им  Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава (Ангеларий).  Почитта към тях се крие, както в подвига им на подвижници на благочестието, така и особената им роля за създаване и разпространение на славянската писменост. Признателността към делото на светите седмочисленици е засвидетелствана още от древността. Св. архиепископ Теофилакт Охридски ги изрежда в житието, което съставя на св. Климент (кр. на XI

Прочетете повече »
5720785 1 scaled

Похвално слово на св. Климент Охридски за светите братя Кирил и Методий

Похвално слово за нашите свети и преславни учители на славянския народ, които му създадоха писменост и преведоха Новия и Стария завет на техния език – за блажения Кирил и за Панонския архиерпископ Методий Кой ли наистина ще може да изрече достойна похвала на вас? Вие станахте равни на небето и като обходихте със своите стъпки цялата поднебесна земя, просветихте света. Благословен е вашият език, чрез който посяхте духовните слова за спасение на многолюден народ. Вие двамата получихте от Бога боговдъхновен

Прочетете повече »
11 05 kiril i metodij

Почитта към светите братя Кирил и Методий

Учители благи, закриляйте всички, които с любов просвещават и правят по-добри човеците! Учители пресвещени, наставлявайте и днес славяните, та с духовно прозрение да бъдем чеда на светлината!Свети равноапостолни Кириле и Методие, осенете с благодатта на истината всички, които ви тачат като свои! Амин! С разгрома на Кирило-Методиевото дело в Моравия и Панония и със създаването на ново огнище на славянската просвета в България, започва многовековната история на почитта към Първоучителите по нашите земи. Личностите и делото на Солунските братя стават постоянна

Прочетете повече »
Boyan

Св. княз Боян-Енравота и навлизането на християнството сред българите

  "Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа! Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог." – думи св. мъченик Боян – Енравота, княз Български

Прочетете повече »
Съвременна стенопис от Троянския манастир (фрагмент), иконописец - Галин Ганчев

Св. благоверен цар Тервел-Тривелий (Теоктист) (3.IX) – сведения и карта

Заслугите на българския владетел надхвърлят границите на нашата държава, тъй като той спира арабското нашествие на Стария континент и е обявен за „спасител на Европа”, като му е дадена най високата християнска титла за държавен глава – кесар. Според думите на самия св. Паисий Хилендарски в неговата „История славянобългарска”, Тервел е не само християнин, но и първият български светец (и първи покръстител на българския народ – бел. ред.). Свети Тривелий Теоктист (Тервел богосъзидателен) е българският владетел кан Тервел от рода

Прочетете повече »
Икона на св. Наум Охридски и манастира в негова чест, където са и светите му мощи.

Св. преподобни Наум Преславско-Охридски (20.VI, 27.VII, 23.XII) – житие и карта

И ето, братя, да не остане без помен братът1 на този блажен Климент, и другар, и състрадалец [негов], с когото претърпя много беди и страдания от еретиците – презвитер Наум. Когато ръкоположиха епископ Климент, същият благоверен цар Симеон пусна Наум, другаря му, за учителство на негово място2. И той живееше, вършейки същите подвизи, за да бъде угоден на Бога: беше девствен от детинство, та до смъртта. Съгради манастир на оттока на Бялото езеро3 и църква на светите Архангели4. И прекара

Прочетете повече »
Снимка: arhangel.bg

Св. мъченик княз Боян-Енравота (28.III) – житие и карта

Българската държава била основана на Балканския полуостров в 681 г. от едно войнствено племе – прабългарите, макар че в нея местните славяни винаги са представлявали значима съставна част племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век. Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам. Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското влияние

Прочетете повече »
5630805 edited

Св. равноапостолен Константин-Кирил (14.II, 11.V, 27.VII) – живот, творчество и карта

Св. Константин-Кирил Философ произхожда от българските славяни в Солунска област. Бил най-малкото от седемте деца на знатните християни Лъв и Мария, но от малък проявява голямо влечение към учението. Обучава се в Магнаурската школа – за голямото си усърдие в богопознанието е ръкоположен за дякон, назначен е за преподавател в школата и получава прозвището „Философ“. Св. Константин е изпращан от византийския император да брани истинната вяра в редица богословски разговори – при иконобореца Йоан Граматик, при мюсюлманите сарацини, при юдеите

Прочетете повече »

Visits: 95

Skip to content