Утре 19 Април 2015 г. Осеновлашкият манастир – седемте престола чества своя втори празник.
Осеновлашкият манастир (7-те престола) е разположен в дефилето на р. Габровица, в северна Стара Планина, в полите на връх Измерец, на 7 км от с. Осеновлашко.
Има две легенди за създаването на Осеновлашкия манастир (7-те престола). Едната от тях свързва основаването му с името на болярина Петър Делян и с въстанието против византийското владичество през 1040 г. Има и друга легенда за създаването на манастира, свързана с името “Седемте престола”. Според нея обителта е основана през 11 в. от 7 боляра, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана заедно с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.
Въпреки това, най-ранните сведения за съществуването на Осеновлашкия манастир намираме в преписка от четириевангелие датираща от 1511 г. и в един служебник от 1554 г. През 1737 г. султан Махмуд, нарежда разрушаването на много манастири и църкви, в това число и Осеновлашкия. След Руско-турската война през 1770 г. и подписаното мирно споразумение, султан Абдул Меджит издава указ, с който се позволява на подчинените християни да строят църкви и манастири. Тогава Осеновлашкият манастир е реконструиран и върнат към живота от двамата братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен и с помощта на майстор Стоян от Троян.
В началото на 19 в. Осеновлашкият манастир е бил обезлюден, манастирските сгради сринати, а територията му станала собственост на мюсюлманска фамилия от град Роман. С помощта на врачанина Димитраки Хаджитошев и митрополит Доситея, през 1824 г. започва възстановяването на манастира. Те откупили земите на манастира, а настанения тук монах Паисий от Ловеч изградил жилищна сграда. Комплексът бил предоставен за метох на Черепишкия манастир. През 1848 г. отец Христофор основава в манастира килийно училище, като един от учителите става самия той, а през 1851 г. започнало изграждането на нова голяма триетажна сграда.
В епохата на национално-освободителните борби на българския народ Осеновлашкият манастир неведнъж е бил убежище на революционери. Тук са намирали закрила Вълчан воевода, Мартин войвода, Софроний Врачански и Апостола Васил Левски.
Манастирската църква „Рождество на Пресвета Богородица“ датира от XI–XII век и има особена историческа и архитектурна стойност. В нея под един покрив са вградени седем по-малки параклиса (с престоли), откъдето е произлязло и названието „Седемте престола“.
Всеки престол представлява отделен параклис със собствени иконостас и е посветен на български светец.
Манастирският празник е на Рождество Богородично (8 септември), но има и друг празник, който се почита от местните християни и тържествено се празнува на Томина неделя.
Празникът е установен след като в деня на св. ап. Тома (закрилник на болните и страдащите) много болни направили дарения на манастира, като така се дарили на Бога и по този начин получили изцеление. Всяка година те се връщат на този ден за да измолят опрощение и благословение. По традиция носят дарове – яйца специално боядисани за повода, козунаци и погачи.
Приканваме всички вярващи християни, които имат възможност, да споделят радостта от празника заедно с местните жители и обитателите на манастира в молитвено общение.
{gallery}manastiri/osenovlak{/gallery}
Views: 0
