На 26 май Българската църква почита паметта на св. Георги Софийски Най-нови. По този повод в ротондата „Св. Георги“, в центъра на столицата, бе отслужена архиерейска св. Литургия, възглавена от Негово Преосвещенство Браницки еп. Григорий, викарий на Софийския митрополит. В съслужение с архиерея в богослужбата взеха участие храмовото духовенство и столични свещенослужители. Ротондата „Св. Георги“, която се счита за най-стария архитектурен паметник в София, е особено свързана с този празник, тъй като според свидетелства, в северната част до храма е бил погребан св. Георги Софийски Най-нови, след като бил обесен и три дни тялото му висяло на бесилото.
Историците се натъкнали на интересни сведения, които говорят, че по време на турското робство вярващите са били допускани от властта да се покланят на гроба на светия мъченик въпреки факта, че храмът бил превърнат в джамия.
В празничния ден множество софиянци дойдоха в древния храм да почетат св. Георги Софийски Най-нови. Боговдъхновената проповед на викарния епископ докосна сърцата на вярващите. За радостта на празника много допринесе и сладкогласното пение на хористите.
+++
Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се е родил през 1505 г. в София от знатни родители българи – Иван и Мария. Той бил дълго очаквано дете, изпросено от Бога с молитвите на родителите си и по застъпничеството на св. Георги Победоносец. Затова, когато се родил младенецът, родителите му го кръстили с името Георги. Юношата Георги отрано се научил да чете и пише и любимото му занимание било да чете Свещеното Писание. Като добри християни родителите му го възпитали в ревност към християнската вяра и живот.
Като 25-годишен младеж бил забелязан от турците заради необикновената му красота и добродетелност и те, както обикновено постъпвали в такива случаи, пожелали да го привлекат към мюсюлманската вяра. Многократно се опитвали и като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мюсюлманите чалма и го провъзгласили за мюсюлманин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.
Тогава озлобената иноверска тълпа го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения могли да сломят непоклатимата твърдост на неговата християнска вяра. Съдията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни.
Последвала окончателната присъда на съдията – Георги да бъде обесен на главната стъгда (площад) в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още – тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Изтощен от дотогавашните страдания, светията умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това, те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата. В момента на смъртта на светията в София били видени множество знамения.
Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив – по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика, по които избивали малки благоуханни капчици течност като роса. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 г. (по други данни 1534 г.). Случилото се смутило турските власти и тялото било погребано до северната стена на олтарната част на старинния храм ротонда „Св. Георги Победоносец”. Погребението било извършено от тогавашния софийски митрополит Йеремия.
Майката на мъченика починала на 40-ия ден от смъртта на светията и била погребана до нозете му.
Тези събития се случват по време на управлението на султан Сюлейман І Кануни (Законодателя), известен също като Сюлейман Великолепни. Този „Златен век” за Османската империя е време на нечувани жестокости спрямо християните на територията на империята и много трудни времена за българския народ.
Залавянето, съдът и мъчението на свети Георги Софийски Най-нови са станали в покрайнините на тогавашна София. Мястото днес се намира в двора на Александровска болница.
В градинката до сградата на ІІ Хирургична клиника е съществувал каменен кръст, който е указвал мястото и историята на мъченическата смърт на светията.
{joomplucat:213 limit=40|columns=3}
Views: 0
