Продължете към съдържанието

Опело на Никола Стоянов Хаджиев

opeloНа 5 август в столичния храм „Рождество Богородично“ бе извършено опелото на Никола Хаджиев, дългогодишен директор на Църковния историко-археологически музей в София.

Мертвеното последование бе извършено от Негово Преосвещенство Тивериополски еп. Тихон, председател на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, а Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит взе молитвено участие в богослужбата.

В съслужение участваха архимандрит Герасим, гл. секретар на Св. Синод, архимандрит Симон, игумен на Бачковската св. обител и архимандрит Павел от манастирскато братство, архимандрит Флавиан, храмовото духовенство и столични свещенослужители.

Да изпратят с молитва упокоилия се, дойдоха множество колеги, приятели, ученици, които той е катехизирал през годините, роднини и близки на семейството. С кратко възпоменателно слово към присъстващите се обърнаха неговите син и дъщеря, като подчертаха думите, които през целия си живот непрекъснато им е повтарял: „Няма случайности, всичко е промисъл Божий“.

“Баща ни беше противоречива личност и това го знаем най-вече ние, неговите близки – каза развълнувана неговата дъщеря. – Но в сърцето му имаше едно нещо – дълбоко, винаги чисто, непоколебимо и неизменно, и това бе вярата му в Бога, а заедно с нея вървеше ръка за ръка привързаността и предаността му към Българската православна църква. След това идваше любовта му към България. И именно тези три ценности – вярата в Бога, привързаността към традициите на Православието и любовта към България, той съумя да предаде на нас, неговите деца, за което му благодарим!

Началото на земния път на нашия баща е свързан с две села – Голямо Крушево, откъдето произхожда неговият баща, и Стефан Караджово, където е родена неговата майка. Но има едно трето място, не по-малко значимо в живота му – Бачковският манастир. От Бачковската света обител започва духовният път на баща ни, който той неотменно следва през целия си живот според своите човешки възможности, въпреки превратностите на времето и съдбата. Не е случайно, че Стефан Караджово и Бачковският манастир бяха последните две места, които баща ни посети преди да се спомине. Без сам да предполага той затвори кръга на земния си път. Прибра се там, откъдето беше поел, у дома.

Неговата любима мъдрост бе, че в света на разумното битие няма случайности нито по същност, нито по време, и тя намери отново своето потвърждение. Затова аз вярвам, че смъртта му, колкото и неочаквано да дойде за всички нас и за самия него, не е просто нещастно стечение на обстоятелствата, а Божи промисъл. И може би, една част от този Божи промисъл се крие в това, че с приближаването на момента на раздяла отпада всяка суета, недоволство, гневът, обидата и остава единствено любовта. И тъй като вярвам, че ние не сме само плът и кръв и че отвъд нашия земен живот има и друго измерение, знам, че баща ни е сега някъде тук, сред нас. Затова на прощаване бих искала да му кажа: Татко, обичам те! Почивай в мир!”

С утешителни думи към опечаленото събрание се обърна еп. Тихон. Той изрази най-искрени съболезнования на семейството на починалия и благослови новопреставления по пътя към вечността.

Негово Светейшество се сбогува с дългогодишния църковнослужител и даде патриаршеския си благослов, като лично изказа съчувствие към семейството.

Многобройните присъстващи пристъпиха към ковчега и един по един се сбогуваха със своя приятел, колега, роднина и близък.

Текст и снимки: Весела Игнатова

Views: 0

СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

ВАЖНО

АРХИВ

ВРЪЗКИ

Skip to content