Продължете към съдържанието

ИНТЕРВЮ: ЗА ПАТРИАРХ ВАРТОЛОМЕЙ I И БЪЛГАРИЯ

† ЙОСИФ, митрополит на САЩ, Канада и Австралия

­-България в географско положение се намира особено близо до духовния символ на Вселенската патриаршия за святост и подвижничество ­ Света Гора Атон. В нея именно Вселенската патриаршия (в лицето на патриарх Атинагор) изиграва основна роля за запазване статута на Зографския манастир като български. Какво бихте споделили по отношение на тази линия (за запазване на българското) на Вселенската патриаршия?
­-Ако направим точна преценка на миналото на духовния символ на Цариградската патриаршия за святост и подвижничество ­ Света Гора Атон, без затруднение можем да помислим и в перспектива, с надежда, че статуквото на миналото и традицията, в това число и на Зографския манастир като български, ще се запази. Такова е и убеждението на управлението на Света Гора Атон ­ националността на всички манастири да не се променя. Светогорските монаси се страхуват, че ако всички манастири се национализират от страната, на  чиято територия се намират, може да настъпи нежелана ситуация за светото Православие.
Поради това считам, че Цариградската патриаршия, под чието духовно попечителство е Света Гора Атон, понастоящем прави всичко възможно не само в Зографския манастир да се запази българското, но и във всички останали манастири да не се загуби националното. Цариградският патриарх Вартоломей е строг последовател и поддръжник на вековния ред, дисциплината и подвижническия живот на Светата  планина. Сам строг монах по живот, той е убеден, че Света Гора особено сега е нужна за светото Православие. По негова инициатива Цариградската патриаршия наскоро канонизира атонския старец Паисий и геронда Порфирий Кавсокаливит за преподобни светци и духовни учители на милиони православни християни по света. Техните подвизи свидетелстват, че светото Православие има още твърде много да допринесе за днешния свят. Защото Православието притежава не само правилната вяра в истинския Бог,  но и правилното разбиране за човека като образ Божи, както и за света и творението. (Патриарх Вартоломей)
Цариградският патриарх Вартоломей осъществява като продължение линията на своите предшественици ­ патриарх Димитрий, а преди него и патриарх Атинагор, Св. Гора Атон да продължи да бъде Градината на Пресвета Богородица, където важи принципът: “Ако умреш преди да умреш; като умреш, няма да умреш!”

­-Патриарх Вартоломей е единственият духовен лидер, посетил нашите медици в Либия. В защита на тяхното освобождаване и завръщане в България се е срещнал лично с Кадафи, както и с френския президент. Подкрепяше напълно България за влизането ѝ в Европейския съюз, което стана факт от 2007 г. Как гледате на тези негови инициативи, свързани с България?
­-Вие споменавате само две от неговите инициативи, свързани с България, а те са много повече. И как другояче мога да гледам на тях, освен като един изпълнен с радост и задоволство български духовник,  който се чувства щастлив, че може да спомене пред досточтимите читатели на “Църковен вестник”  и други прояви на патриарх Вартоломей в полза на България и на БПЦ. 
В началото на 2005 г. по решение на Св. Синод и със съдействието на покойния митрополит Натанаил (Бог да го прости!) и адвокат д-р Мария Кьосева, Негово Светейшество Цариградският патриарх Вартоломей по време на европейската си обиколка лобира в полза на БПЦ и българската държава, срещу която беше заведена жалба пред Европейския съд по правата на човека. Патриарх Вартоломей също подписа изготвен от двамата наши делегати в Истанбул документ за каноническото разрешение и признаване на Българския патриарх и приключването на разкола с канонически средства. Важно по същество бе той да подпише и кратък текст, който българската държава и БПЦ отделно представиха по европейското дело.
Споменавам това, защото в онзи момент патриарх Вартоломей зае позиция и се ангажира с подписа си върху документите, които подготвиха нашите представители. Единият ­ за министър-председателя на България в полза на държавата пред Европейския съд, другият ­ за патриарх Максим, в полза на БПЦ за пред съда. Двата документа бяха заверени в консулството в Истанбул.
Това бе достойна заслуга в полза на българската държава за защитата ѝ пред Европейския съд и заслужен мотив за награждаването на патриарх Вартоломей с български орден.
Наскоро излезе от печат книга с хубавото заглавие „Патриарх Вартоломей I и България”, която е пълна с български разкази за приятелското му отношение, което той неведнъж е проявявал към българите в Турция, към Отечеството ни България и към БПЦ.
Той е първият Цариградски патриарх, който през 2010 г. посещава България по покана на Българския патриарх и Св. Синод, благославя храма „Св. Власий”, дарява го със св. мощи на светеца, връчва най-високото отличие на Цариградската патриаршия  ­ ордена „Св. Андрей Първозвани”, на български ктитори, взема участие в официално тържество, посветено на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в България и признава първенството на българския народ при създаването и разпространяването на кирилицата, както и на първенствуващата българска роля в разпространението на светото Православие в Източна Европа.
„Гордея се с България!” ­ възкликва патриарх Вартоломей пред в. „Труд” на 18 май 2010 г. и продължава: „Всеки път се връщам в България с голяма радост!”
Той е един от първите, които даряват значителни средства за възстановяването на Голямата базилика в Плиска.
Както казва Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний: „Жестовете на Вселенския патриарх утвърждават авторитета на БПЦ”. Когато ги знаем, ние придобиваме „представа както за голямата личност на Вартоломей I и неговото приятелско отношение към нашето Отечество, така и за историческите връзки между Цариградската и Българската патриаршия”.

­-Разколът в БПЦ бе преодолян благодарение на неговата лична намеса на Всеправославния събор в София, 30 септ. ­ 1 окт. 1998 г., проведен в ПКСХП „Св. Александър Невски”, на който бяха помилвани разколниците, а техните епископи след покаяние бяха приети отново сред братския архиерейски събор на Православната църква. (В политическо отношение заслугата е на тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски, който осигурява свикването на Събора в София, но в църковно-правно (каноническо) тя е на Вселенския патриарх, б.р.) Как бихте коментирали този църковно-каноничен факт?
­-Бях участник в този Събор и свидетел на всичко, което се постигна ­ най-вече, че се премахна разколът и се възстанови единството на духа чрез връзките на мира в БПЦ. Заслуга имат всички предстоятели и делегати на сестрите Поместни православни църкви, но най-вече ­ председателстващият събора Цариградски патриарх Вартоломей. Наистина, в началото на заседанията имаше малко смущение, когато председателят на събора публично каза на нашия патриарх Максим (Царство му небесно!): “Ваше Светейшество, ако съм на Ваше място, бих си дал оставката!” Покойният ни Патриарх отговори: „Хубаво е, че не сте на моето място, защото аз няма да си дам оставката. Ние Ви помолихме и поканихме да дойдете да помогнете на Българската църква и на Българския патриарх, а не да ни уволнявате!” ­ думи, които трогнаха всички участници в събора и които задължиха всички присъстващи да се заемат със сериозната работа. Това даде повод на светейшия Цариградски патриарх Вартоломей, след изслушването на директора на дирекцията по вероизповеданията, който бе уволнил патриарх Максим и Св. Синод, да подчертае дебело: „Изслушахме политиците. Сега да се заемем с нашата работа, за която сме дошли!”
И действително, Всеправославният събор во главе с Цариградския патриарх Вартоломей премахна разкола и обяви пред цял свят кой е каноническият Български патриарх и законният Св. Синод на БПЦ.
Това е моят коментар на този църковно-каноничен акт, който няма да забравя, докато съм жив. Ще помня до гроб и думите на дядо Игнатий, Антиохийския патриарх, по време на заседаниято, който ми подшушна: “Дядо Йосифе, Църквата ви е в разруха!” Нещо, което вече 17 години се стараем да надмогваме с Божията помощ.

­ -Вселенският патриарх се ползва с каноничния статут на първи сред равни (Primus Inter Pares). Как в съвременната ситуация на взаимоотношения между Православните църкви това реално се проявява? Има ли право първият да съветва равните?
­-Наистина Цариградският патриарх се ползва с каноничния статут “пръв сред равни”.  Това е добре известно от векове на всички Поместни православни църкви, които не оспорват тази негова привилегия, най-вече при съборни богослужения, както и при подреждането по време на всеправославните събрания. Тогава всички Предстоятели или представители на Поместните православни църкви заемат местата си според сегашния ред на диптисите, т.е. на признатия от Цариградската патриаршия по време статут на  автокефалност  или  автономия.
Цариградският патриарх следи за благоприятното съгласие, взаимно общение и каноническия ред в тялото на светата Православна църква, така че завинаги да останат и пребъдат, за да стане безпрепятствено управлението и процъфтяването на църковните дела поотделно и общо, а взаимоотношенията между Църквите и добрите плодове в Господа на православното изпълнение да бъдат, както подобава, по-големи и възрастващи.
Цариградският патриаршески престол също поддържа духовното и каноническо единство с всички православни Поместни църкви и изпълнява дълга си всякога да известява останалите сестри-църкви за избора на Патриарха. Не съветва, а напомня за пазенето на православната вяра и благочестие, както и всичко, което повеляват свещените канони и ред на светата Православна църква.
Цариградският патриарх е в постоянна кореспонденция с всички Православни църкви по общи църковни въпроси, които се нуждаят от всеправославно обсъждане и изследване, търси и приема мнението и схващането на останалите сестри-Църкви.
Нагледен пример за взаимоотношенията между Цариградския патриарх и останалите Поместни православни църкви е свикването и провеждането на Всеправославния събор през октомври 1998 г. в София, както и организирането на срещата на Предстоятелите на Православните църкви през януари 2016 г. и на Великия събор на Петдесетница догодина в Истанбул.

­-Неговото посещение разбуни множество духове, използвайки като повод паметника на Екзарх Антим I в Одрин. Бихте ли разяснили каноничното положение по този въпрос?
­-Много съм доволен,  че официозът на БПЦ ­ БП “Църковен вестник”  предоставя възможността накратко да се разясни каноническото положение на поставянето на паметника на Екзарх Антим I в Одрин и искането на Цариградския патриарх за премахването му от църковния двор в църквата “Св. св. Константин и Елена”.
Ето как стоят нещата според канона. По наша молба Цариградската патриаршия вдигна схизмата на 22 февруари 1945 г., издаде Томос по този повод и възстанови каноническите отношения между нашите две Църкви и останалите Поместни православни църкви при следните условия, съгласно подписан на 19 февруари 1945 г. протокол от комисията на Цариградската патриаршия ­ Халкидонски Максим, Сардикийски Германос и Лаодикийски Доротеос, както и от делегатите на Българската църква ­ Неврокопски Борис, Търновски Софроний и Велички Андрей.
Точка Д от този протокол гласи: „На Българската православна община в Цариград, както и на всяка друга такава в пределите на Турската република, находяща се след възстановяване на каноническите отношения с Българската църква, съгласно условията на настоящата спогодба и оттеглянето на българските църковни власти от Цариград, да се даде вътрешно църковно самоуправление винаги в рамките на свещените канони, а българските общини могат да посочват на Вселенския патриарх свой енорийски клир (църковните предстоятели в свещен сан, свещениците и дяконите) за одобряване, за назначаване или за негово ръкополагане, доколкото, разбира се, посочваните за целта притежават надлежните канонически цензове. Горепоменатото ще бъде в сила и за гръцките общини в България и за техния клир, доколкото ще съществуват такива”.
Така че, „след оттеглянето на българските църковни власти от Цариград” българските църкви в Цариград и Одрин ­ Турция, „съгласно условията на настоящата спогодба” не са под юрисдикцията на БПЦ ­ БП, а на църковните власти в Цариград и всяко тяхно действие подлежи на одобряване от Цариградската патриаршия.
Поставянето на паметника на екзарх Антим I в двора на българския храм „Св. св. Константин и Елена” в Одрин е станало без знанието, одобрението и благословението на Цариградския патриарх. Това личи от писмото на г-н Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България, който пише на Негово Светейшество Цариградския патриарх Вартоломей: “…Паметникът бе изграден и поставен там по идея и със спомоществователството на нашия Съюз. При осъществяването на тази инициатива от страна на предишното му ръководство очевидно са допуснати непреднамерени процедурни нарушения… а ние искрено държим на православното единство и разбирателство в духа на постигнатото през 1945 г. помирение между Българската църква и Вселенската патриаршия с акта за вдигането на схизмата между тях. Ето защо вярваме, че мъдростта и далновидността, които винаги сте притежавали при приемането на важни решения, ще надделеят и ще се стигне до изход, приемлив и за двете страни.” Тоест кои са тези две страни? ­ Съюзът на тракийските дружества в България и Цариградската патриаршия.
Понеже Негово Светейшество Цариградският патриарх Вартоломей при последното си официално посещение в България помоли Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и Св. Синод на БПЦ ­ БП да му съдействаме при премахването на паметника, ние изпратихме копие от писмото на г-н председателя Премянов до Цариград и очакваме „процедурните нарушения”, които са допуснати, да се изправят. Защото всичко в светата Църква става с благословение, а не със самоуправство, от което е страдала, страда  и ще страда не друг, а родната ни Православна църква.
Проф. Божидар Димитров споменава за неофициален разговор с архиерей на Фенер, който му казал: „Трябва да ни разберете ­ поставянето на паметник на Антим I в двора на църквата в Одрин, която е под диоцеза на патриарх Вартоломей, без да се иска неговото съгласие, е същото като гърци да поставят бюст на гръцки митрополит в двора на българска църква, без да се изиска позволението на патриарх Неофит или на съответния владика” (Патриарх Вартоломей I и България, стр. 120).
А резолюцията на патриарх Вартоломей по този казус е: „Ако не премахнете паметника на Антим I от двора на църквата „Св. св. Константин и Елена” в Одрин, и аз няма да дам благословение на български владика да служи в Одрин по Великден. Ако го преместите ­ и аз ще давам моето благословение!”

­-В България има, макар и малка, но съществува, една по-фанатична зилотстваща общност, според която Вселенският патриарх Вартоломей е обявяван или за проводник на американска политика, или за духовен лидер, ограничен от правителствената политика на Анкара, или пък директно е обявяван за масон. Какво е Вашето отношение към тези коментари?
­-Познавам Негово Светейшество патриарх Вартоломей още като митрополит на Халкидон. Свидетел съм на негови изяви не само у нас, но и като представител на Българската патриаршия в САЩ, Канада и Австралия, където съм бил канен при всички негови посещение. Придружавах Негово Светейшество Българския патриарх Неофит по време на неговото официално посещение в Турция преди две години, както и при визитата на патриарх Вартоломей у нас преди месец. Като член на изпълнителния комитет на Православната асамблея на каноничните правословни епископи в САЩ през м. юни 2015 г. в Истанбул взех участие с патриарх Вартоломей в разговорите по въпросите на диаспората и участието ѝ в работата на Великия  събор на Петдесетница 2016 г. Слушал съм го винаги внимателно, разговарял съм с него на английски език по най-различни теми, възхищавал съм се на хубавия му глас, както и на енциклопедичните му познания и богата обща култура. Така че, независимо от обвиненията, които споменавате по-горе, Негово Светейшество патриарх Вартоломей  си гледа и върши добре Божията работа. Добре е да знаем, че той се старае да изпълнява преди всичко волята Божия. А каквото търпи Всесилният, това трябва да търпи и безсилният.
В заключение ще цитирам дядо Атанасий, митрополит на Лимасол, който пише: “Човекът е получил такава свобода от Бога, че той може да постави под съмнение дори Самия Бог. Може да Му каже: “Не искам да имам нищо общо с Тебе. Не Ти вярвам, не Те приемам! Не искам никаква връзка с Тебе! Не Те обичам!” и т.н. Това е елемент от свободата на човека, и то трагичен елемент. Защото много злини в света се дължат именно на злоупотребата със свободата.

­-От 1968 г. БПЦ не бе канонизирала светци. Наскоро това се случи с канонизацията на Баташките и на Новоселските мъченици. А и едните, и другите са приели св. Кръщение в диоцеза на Вселенската патриаршия. Тези мистични връзки как биха могли да бъдат продължени според Вас?
­-Да, мистичните връзки между Поместните православни църкви по отношение на канонизирането на светци непременно ще продължат и занапред. Не само защото са „мистични”, както хубаво ги категоризирате, но защото са здрава опора за всички ни да пребъдваме в благочестие и святост. Виждате как Сатаната след 20 века всячески се старае не вече да прогони светата Църква от света, а обратно, с подменена стратегия и политика да вкара света на секуларизацията в Църквата Христова. Чрез канонизирането на светци пък, Църквата намира опора и добър залог в тях, та до свършека на света светото Православие да остане нейно скъпо достояние. Светите им икони, светите им мощи, богослужебната им прослава и великолепните им храмове са достойни доказателства, че всички Поместни църкви, по молитвите на канонизираните от тях светии, ще продължат усърдно да бъдат верни пазителки и вестителки на светото Православие, което е истинската, съборна, вселенска, апостолска, светоотеческа вяра и Църква Христова.
Искате доказателства? Вижте какво става по света и у нас. БПЦ канонизира Баташките и Новоселските мъченици, приели св. Кръщение в диоцеза на Цариградската патриаршия, но цялото свето Православие ги признава, почита празниците им, целува светите им икони и мощи и търси молитвената им подмога в затруднения и беди. И още: св. Александър (Алексий) Невски е руски светец, а ние православните българи сме го избрали за патрон на патриаршеската ни катедрала; св. Йоан Рилски е български светец, а се тачи и има св. мощи по целия свят; св. великомъченик Димитрий е от Солун, а се признава от всички православни християни; св. Димитър Басарбовски е българин, а се почита като покровител на Букурещ; св. Петка Българска е от Епиват, а светите ѝ мощи са в Яш; св. крал Стефан Милутин е сърбин, а светите му мощи почиват в София; св. Герман Аляскински е руснак, а е покровител на Америка; св. Серафим Серовски се подвизавал в Русия, а го облажава и величае целият свят; св. Нектарий Егински е грък, но го почитаме всички православни и пеем съставеното от него песнопение „Радвай се, Невесто неневестна!” на всички езици по света; св. Паисий Атонски и св. Порфирий Байрактар са гърци, но от творенията им се учим и млади, и стари по света; владика Серафим (Соболев) е архиерей на Руската православна църква, но почива в София и благославя всеки, който търси неговата молитва пред Бога, в очакване, че скоро ще бъде канонизиран и прославен съвместно от Руската и Българската православна църква.
И защо, мислите, е така? Защото ни учат на святост, която е наш дълг като православни християни, на съвършество, което се постига чрез непрестанни усилия; на постоянна борба с греха, която се съпътства с много изпитания; на благодатен напредък, който се постига чрез общение с Бога; на увереност, че макар да сме на земята, щом Бог живее в нас ­ ние ще получаваме сила от Него и ще надмогваме себе си по нелекия друм на спасението, по молитвите и на всички новоканонизирани светци, включени в православния календар на всяка Поместна православна църква след прославлението и уведомлението от Поместната православна църква, извършила надлежния каноничен акт.
16.12.2015 г.
Интервюто взе: Анула ХРИСТОВА
ЦВ, бр.23/2015

Visits: 25

Skip to content