† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Като изминем божествения път на непорочния пост, нека, чрез въздържание, всички се постараем да смирим плътта; чрез молитви и сълзи да потърсим спасяващия ни Господ, и, … да се помолим: Съгрешихме пред Тебе, Царю Христе, спаси ни… и ни направи, Добросърдечни, съобщници в Небесното царство!
(Стихира, гл. 2)
Ваши Преосвещенства,
Ваши Високопреподобия,
досточтими отци,
обични в Господа, братя и сестри,
Отново храмът ни събира заедно в тази единствена по рода си вечер от годината, когато укрепени от взаимното ни общение, в молитвата и любовта заедно полагаме началото на нашето четиридесетдневно великопостно пътуване към Възкръсналия Господ. Отново сме призовани в утехата от всеопрощението да потърсим прошка за прегрешенията си от нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Когото да срещнем в края на този път с крепка вяра и чисти сърца, в светлата дреха, с която достойно и непосрамени да прекрачим портите на Царството Божие и вечния живот в лоното на нашия любящ небесен Отец.
Всички ние добре знаем, че това наше пътуване през пустинята на поста има две основни измерения, два взаимно преплетени и взаимно допълващи се аспекта, всеки от които е еднакво необходим в делото на нашето спасение. За това ни подсеща светата Църква и в тазвечерното богослужебно последование, като още веднъж ни насърчава и към телесно въздържание и укротяване на плътта, към мирен дух, духовна чистота и незлобивост: двата неотделими един от друг аспекта на нашия християнски пост, които намират своя истински смисъл и значение не сами по себе си, а само в своето единство. Пост телесен и пост духовен – така, както и самият човек някога е бил сътворен от Бога в съвършената двусъставност на духа и плътта, и както в акта на своето непослушание е повредил едновременно и духовното, и телесното начало – по същия начин той ще се завърне към своята първозданна чистота, възраждайки едновременно и тялото, и духа. Само смирил плътта си и забравил злобата, само след като пръв е простил на всички и по този начин се е извисил до най-трудно достижимата духовна висота, той ще може и да застане достоен в своето покаяние пред Господа, като Го помоли за опрощение и на собствените си прегрешения, та, – очистен в огъня на божествената благодат, – да може да влезе и в неизказаната радост на Възкресението.
Този трънлив, но единствено спасителен път започва с покаянието и прошката: с даруването прошка на всички и с искреното и дълбоко наше покаяние за личните си грехове ние достигаме нашата в Христа Бога свобода, която е свобода от злото и греха, от всеки нечист помисъл и от непосилния товар на нашите прегрешения, който товар, уви, ние с всеки изминал ден увеличаваме, но който – с нашите лични усилия и с Божията помощ – можем и трябва да отхвърлим. И кога друг път, ако не в изпитанието на Великия пост ние ще намерим по-благоприятно време за нашето очистване от наслояванията на нашите прегрешения? В кое друго време от годината, ако не сега, ще можем да намерим по-добър повод за равносметка на нашия живот и на нашите дела – накъде ни водят те: дали по широкия път на погибелта или по тесния път на спасението и вечния живот? Това време е пред нас сега. Днес е денят, в който всеки от нас, – възползвайки се от даруваната в Църквата благодатна Божия помощ, – може отново да положи началото на своето спасение.
Това начало, както вече казахме, започва с нашето взаимно всеопрощение. „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец…” – така учеше в дните на Своя земен живот нашият Господ и Спасител (Мат. 6:14). Така и днес продължава да учи светата Църква, и постоянно да призовава всички свои чеда и целия свят към прошка и покаяние, към свобода от греха и от всичко онова, което препятства нашето възхождане към вечния живот и влизането ни в Царството Божие – там, където „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9).
„Постното време светло да започнем!” – така ни призовава днес светата Църква, с което ни припомня, че в края на скръбното ни пътуване през светата Четиридесетница ни очаква светлината на Възкресението, че „нощта се превали, а денят се приближи” и затова трябва „да отхвърлим… делата на мрака и да наденем оръжието на светлината” (Рим. 13:12). Напомня ни, че крайната цел на Великия пост е да можем с чисто сърце да влезем в радостта на цялата Божия Църква: радостта от Христовото Възкресение, което е залог и за нашето лично възкресение. Напомня ни, че само надмогнали и забравили гордостта, само в сърдечно смирение и съкрушение, ще бъдем възнаградени от Христа Бога и с Неговия мир, и с Неговата божествена милост и всеопрощение. За всички днес отново настъпва пролетта на поста – пролетта на нашето очистване и на духовното ни въздигане и усъвършенстване в Христовата любов и във всяка добродетел.
Възлюбени в Господа,
Велика, неповторима и несравнима е радостта от дадената и получената прошка. Господ Иисус Христос пръв е готов да ни прости. Бог винаги може да заличи нашите грехове, а това ни задължава и ние да простим прегрешенията на нашите ближни към нас. И не просто да простим и да забравим, а, както ни учат Отците на Църквата, да променим своя ум, да придобием ум Христов. Да не съдим по човешки, с нашите ограничени критерии за справедливост, а да погледнем на света и на всеки наш ближен през призмата на божествената справедливост и, като видим в него Божия образ, да отворим сърцето си за него, и вече да не осъждаме, но да простим, както и ние искаме да бъдем простени. Затова днес Църквата възпява: „Възсия Твоята благодат, Господи, възсия просвещение за нашите души. Ето време благоприятно, ето време за покаяние…” (Стихира, гл. 4).
Навлизайки в това време, аз се обръщам към всички вас, възлюбени, за да поискам прошка, както и аз ви прощавам и прося от Христа да прости на всички нас всяко волно и неволно прегрешение, като ни обгърне в Своята божествена любов и ни спаси, защото е благ и Човеколюбец!
Бог на мира и любовта и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!
Лек и спасителен пост!
Views: 1
