Свети Георги Софийски Най-нови е български светец, чийто гроб се намира до олтара на столичния храм-ротонда "Св. Георги Победоносец". Трима от софийските светии носят името Георги – известни са още християнските мъченици свети Георги Софийски Стари (1407- 1437) и свети Георги Софийски Нови (1497- 1515).
Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се роди в София от знатни родители – българи Иван и Мария през 1505 г. Той бил дълго чакано дете и родителите му се сдобили с него след дълги молитви към Господа Иисуса Христа и по застъпничеството на св. Георги Победоносец. Когато се родил младенецът родителите му го кръстили с името Георги. Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание. Като добри християни родителите му го възпитали в ревност към християнската вяра и Господа.
Когато бил 25 годишен баща му починал. Тъй като момъкът се славел с необикновена красота и добредетелност, турците, както обикновено постъпвали в такива случаи, пожелали да го привлекат към мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мохамеданин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал, с думите:
Не подобава на нас, християните, да подражаваме на вашите нечестиви обичаи и да носим на главите си чалми. Не ни подобава на нас да се отричаме от Христа, истинния Бог, Твореца на небето и земята, и да се лишаваме от плодовете на светото Кръщение. Кажете ми: мога ли аз да вярвам на Мохамед, който не е бил изпратен нито от Бога, нито от Божиите пророци, нито пък от Божиите апостоли, а е бил само един военачалник, и то военачалник на сатанинския полк, който издига знамената на дявола? Ето, дори и вие самите не знаете в какво вярвате. Самите вие сте отстъпили от истинския път.*
Тогава озлобената мохамеданска тълпа го предала на кадията. Нито съблазнителните обащания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения не могли да сломят непоклатимата твърдост на неговата християнска вяра. Съдията запвядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни.
Последвала окончателната присъда на съдията – Георги да бъде обесен на главната стъгда (площад) в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още – тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Изтощен от дотогавашните страдания, светията умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това, те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата. В момента на смъртта на светията в София били видени множество знамения.
Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив – по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика, по които избивали малки благоуханни капчици течност като роса. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 г. (по други данни 1534 г). Случилото се смутило турските власти и тялото било погребано до северната стена на олтарната част на старинен храм „Св. Георги Победоносец” – Ротондата. Погребението било извършено от тогавашния софийски митрополит Йеремия.
Майката на мъчения починала на 40-ия ден от смъртта на светията и била пограбана до нозете на сина си.
Тези събития се случват по време на управлението на султан Сюлейман І Кануни (Законодателя) известен също като Сюлейман Великолепни. Този „Златен век” за османската империя е време на нечувани жестокости спрямо християните на територията на империята и много трудни времена за българския народ. Управлението на Сюлейман І и неговия баща Селим І е време на мракобесие и тежки гонения спрямо християнското население, време, през което са просияли множество християнски новомъченици имали доблестта да отстояват своята вяра.
Залавянето, съдът и измъчването на свети Георги Софийски Най-нови са станали край тогавашната София. Мястото днес се намира в двора на Александровска болница. В градинката до сградата на ІІ Хирургична клиника е съществувал каменен кръст, който е указвал мястото и историята на мъченическата смърт на светията, а днес е построен храм в чест на светеца.
Тропар, глас 4
С душа, ранена от любов към Бога ти, премъдри Георги славни, на неблагочестивите Христа Бога проповядваше и кривоверието турско с нозе потъпка; когато пък се украси с венеца мъченически, ти възлезе при небесните множества: моли Христа Бога да запази родината ти, този град и народа, който винаги се прекланя пред твоите подвизи.
СВЕТИ МЪЧЕНИЧЕ ГЕОРГИЕ СОФИЙСКИ НОВЕЙШИ, МОЛИ БОГА ЗА НАС!
* – Откъс от житието на светеца в Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, София, 1974
Източник: svgeorgi-rotonda.com
Св. мчк Георги Софийски Най-нови е под №38 в Именника на българските светии. С този номер на картата по-долу са отбелязани места за поклонение, свързани със светеца (за Легенда – натиснете бутона горе вляво на картата).
Views: 54
