„Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар… Щом веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума си … защото, излизайки заради Бога от света… да се стремим към лежащия пред нас подвиг…“
Така св. Йоан Рилски ни съветва в своя Завет.
Братя и сестри,
Днес Църквата чества най-големият празник на св. Йоан Рилски Чудотворец.
На повечето светии Успението се тачи като най-значим празник, но не е така при Рилския светец. Неговото успението е на 18 август, но на днешния ден ние отбелязваме най-тържествено неговата памет. Това е така, защото на 19 октомври, Прославяйки Бога, монасите пренесли с почести нетленните мощи на светеца в София. Така била благословена цялата българска земя и всички хора им се поклонили.
Ние наричаме св. Иоан Рилски преподобен, защото неговият подвиг е осъществен чрез монашеско подвижничество и е образец за почитание.
А какъв е пътят на подвижника?
Този път е съвсем различен. Целият живот на монаха е подвиг в търсене на святост, единение с Христа, причастност към Божеството, принадлежност към вечния живот.
И преподобните отци избират тъкмо него. И дори нещо повече. Не те избират този път. Те знаят, че Пътят не е нещо. Истината не е нещо. Животът не е нещо, а Някой. Някой, Който ни търси много преди да сме започнали ние да го търсим. Животът приема да слезе при смъртта, за да може да ни даде живот. Ние виждаме това безпределно ясно на Кръста и на иконата на Възкресението. Затова веднъж разбрал какво изобразяват те, човек вече не може да остане да живее в света. Не просто, защото светът е зъл и чувства, че трябва да избяга от него. А защото е познал любовта на Небесния Отец. Именно тя – любовта е желанието на преподобните да излязат от света. Любовта на Бога и любовта към Бога. И светът или по-точно князът на този свят, разбирайки, че ги изпуска, започва голяма борба срещу тях.
Отиването в планината или в пустинята, всъщност е отиване при голямата любов. При любовта на живота ни, при самия ни живот. При Онзи, Който е Любов. И затова започват да текат сълзите… Човек вижда в себе си повредата. Вижда греха в себе си и как той го отделя от Даващия любовта – Добрия Бог. И заедно с това изпитва неописуем възторг от благоволението на Разпъналия се за нас Христос, Който очиства нечистота от душите на каещите се.
Затова ние виждаме преподобните да извършват дивни подвизи. Например св. Йоан Рилски престоял седем години и четири месеца в молитва на един камък. Бесовете воювали против него, но той удържал победа над тях. Веднъж те го блъснали от скалата, но той макар и окървавен се върнал обратно и продължил молитвения подвиг, който го приближавал към Възлюбения и Възлюбил го Бог. Защото любовта е по-силна от всичко. Този подвиг е прекрасно описан от свети Серафим Соболев в Акатиста на св. Йоан Рилски, който чуваме всеки петък в нашия храм:
„Радвай се, отче Йоане, защото нищо не е могло да те разлъчи от Христа; радвай се, защото си бил затова възлюбен от Него…"
В такава любов не остава място за любимата на съвременния човек суета. Ние виждаме, че св. Йоан Рилски, който е откриван и прославян от хора, непрекъснато бяга от тях и от техните похвали. Бяга, бяга…, докато накрая, ограден от учениците си се затваря в една тъмна пещера, където изкарва последните си земни дни.
Братя и сестри,
И тъй, как можем ние да подражаваме на този Божий приятел – св. Йоан Рилски?
Като излезем от света, от неговите принципи, от неговата суета. Особено от неговата суета и егоизъм. Да не се страхуваме, че светът ще се опита да ни върне назад.
Нека не забравяме, че ако искаме да подражаваме на чествания днес светец, в себе си трябва да носим думите на апостола „Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас”.
А да се изобрази Христос в нас означава всеки един от нас да се роди отново, да стане новият – обожен човек в Христа. Както казват светите отци – нека да изпълним „желанието на Бога да намери Себе Си в нас”.
Нека, когато отправяме гореща молитва към Св. Йоан Рилски да си припомняме с радост в сърцата неговото дело. Неговата несломена от нищо твърдост и вяра в Иисуса Христа, нашият Спасител. Амин.
Изготвил: Росен Ефтимов от XII клас 19.10.2016
Views: 2
