От 3 до 5 ноември т.г. в старопрестолния град Търново се проведе Седмият Международен научен семинар по систематическо богословие и християнска философия.
Той се организира от Богословския факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“, по инициатива на Центъра по систематическо богословие към Православния богословски факултет, а домакин е Православен център „Проф. Тотьо Коев”.
Форумът, който се провежда за седма поредна година, е единствен по рода си в България и събира на дискусионна среща православни богослови и философи, работещи в областта на систематическото и догматическото богословие.
Тази година специализираният богословски форум се радва на голям интерес. В него взеха участие представители на университетите на Велико Търново, София, Белград, Скопие, Атина и Париж. Те представиха 20 научни доклада, свързани с темата за Божието творение.
Темата „Богословие на творението” се поставя за първи път и предизвика интересни дискусии свързани с нея. (В предишните издания темите са били свързани с християнското разбиране за Църквата и човека.)
Международният форум бе открит от декана на Богословския факултет – доц. Евгений Русанов Николов (иконограф), и приветстван от основния организатор на събитието – доц. д-р Свилен Тутеков.
Според програмата всяка сесия в продължение на трите дни имаше свой модератор, който стриктно и коректно ръководеше пораждащите се дискусии, провеждани непосредствено след представянето на докладите.
През първия ден докторант Дарко Стоянович ни запозна с изследванията си по „Екзистенциално-онтологичното измерение на творението”, а докторант Неделко Ристанович говори за „Релационното измерение на творението”. Използвайки съвременната технология, докторант Дионисий Склирис се включи чрез скайп връзка и представи доклада си „Човешкият принцип в богословието на св. Максим Изповедник”.
Първият ден завърши с доклади на двама великотърновски богослови – гл. ас. д-р Смилен Марков с „Επικράτεια – като елемент на Божия образ (развития във византийската антропология през IX в.)” и доц. д-р Свилен Тутеков с „Тайната на човека в перспективата на сътворението и на новата твар в Христос (пролегомена към христоцентричната антропология на възглавяването)”.
През втория ден бяха разгледани темите: „Душата между тварното и нетварното. Една богословска ambigua”, подготвена от доц. д-р Александър Джаковац, „Сътворяването от нищо и поетичната структура на творението според св. Григорий Нисийски”, представена от ас. свещ. Вукашин Миличевич, и „Познанието като поезия на творението” на д-р Невена Димитрова. Семинарът продължи с изложението на докторант Боян Божкович върху „Човешката свобода и произходът на смъртта” и на ас. свещ. Кире Траянов, който говори за „Възгледът на св. Йоан Златоуст по проблема за теодицеята”.
В следобедните часове аудиторията, която и през трите дни не намаляваше, бе запозната от Сречко Петрович с „Библейският Бог Творец и сътворението: поглед към т. нар. библейски креационизъм” и ас. д-р Златко Матич, който разсъждава върху „Богословие на творението в мисълта на Йозеф Ратцингер (Папа Бенедикт XVI)”.
Наситеният с вълнуващи дискусии ден завърши с представителите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“: доц. д-р Светослав Риболов с „Богословие на творението в българската богословска мисъл на ХХ в.”, проф. дфн Калин Янакиев с „Адам, Новият Адам и Църквата като ново човечество” и гл. ас. д-р свещ. Сава (Щони) Кокудев – „Преобразяване на творението в Евхаристията: опит за богословска рефлексия”.
В последния, трети ден проф. дфн Георги Каприев особено систематично проследи „Политическа теология/философия във Византия”, проф. Ристо Солунчев въодушевено говори за „Християнството и антиполитическият анархизъм”, а доц. Милан Джорджевич представи работата си върху „Концептът за отечеството между идеологията и предвкусването на новата твар”.
Множество дискусии се породиха през трите дни на форума. Богословите и философите не спираха да питат, да изясняват и уточняват, и не на последно място да разсъждават, базирайки се на споделения опит на светите отци на Църквата. Дискусиите, понякога много оживени, се пренасяха и извън заседателната зала. От емоционални разсъждения преминаваха към спокойни разговори, които в не редки случаи уточняваха и формираха актуални богословски термини.
Работещи в областта на систематическото богословие се радваха на академичния форум и на възможността да споделят своя опит.
***
Съвременни будители
Попитах доц. д-р Свилен Тутеков и доц. д-р Мариян Стоядинов, които са главните организатори на събитието, за това как е възникнал Международният научен семинар по систематическо богословие.
Доц. д-р Свилен Тутеков: Идеята за форума възникна спонтанно, като замисълът беше да намерим начин да се запознаем всички, които работим в областта на систематическото и догматическото богословие. Форумът е изключително балкански, като заложихме на това да общуваме без езикова бариера. С провеждането на семинара се зароди и необходимостта да сформираме Център по систематическо богословие. Той съществува вече пета година и има свое издание – „Годишник на Центъра по систематическо богословие“. В него основната част доклади са тези от проведения семинар. Той вече е част от признатите издания в съседните православни страни и се разпространява в богословските им школи.
– Върху какви теми сте разисквали досега?
– Досега сме работили върху теми за богопознанието, „Тайната на личността в църковното Предание”, „Църквата и времето”, „Църквата – място на спасението” и др., но за първи път поставяме темата за творението. В заключителната сесия всички заедно обсъждаме предстоящата тема и след разискване я приемаме.
Доц. д-р Мариян Стоядинов: Започнахме като кръжок по систематическо богословие, обявявахме тема и няколко човека се подготвяха за нея, след което дискутирахме. В началото се събирахме преподаватели от Търново и София в студентска аудитория и разсъждавахме по актуални за нас теми. Така се оформи желанието да направим Национално сдружение на хората, които се занимават със Систематическо богословие.
Семинарът заработи като среща на богослови от София и Търново, с постоянна география – ПБФ на Великотърновския факултет. На следващата година привлякохме наши приятели от Белград и Скопие, които познаваме като работещи в тази богословска насока и така се оформи едно основно ядро. Този форум е от малкото места, където можем да си говорим без преводач.
– Защо е необходим все пак този семинар? Каква е неговата цел?
– Като хора, занимаващи се с богословска наука, ние имаме нужда от една постоянна актуализация на богословските си диалози, мислене и четене, ведно с хората, които живеят и работят редом с нас и с които имаме общ език. Оказва се, че имаме много неща за споделяне именно с тях, отколкото с други, с които се виждаме всеки ден.
Това е основната цел – един постоянен богословски дебат. Диалог, който да надхвърля границите на нашия град, на нашия университет, на нашата поместна църковна действителност. Да бъде една постоянна проверка за нас, за нашите усилия – дали вървим в правилната посока и дали не трябва да претърпим някаква корекция. Ако в богословските ни занимания няма критично слушане и критично четене, критичен разговор – диакриас, те са безплодни. В своята монологичност ние сме безплодни. Може да имаме приноси само тогава, когато това е съгласувано, обсъдено. Всичко това е възможно на Балканите заради близките разстояния и не коства много средства.
– Как привлякохте чуждестранните богослови ?
– Ние сме в непрекъсната връзка с хората, които работят в сферата. Познаваме ги като автори и така се намерихме. Няма нищо по-хубаво от това да общуваш с живия автор. Така имаш индикатор и възможност за корекция. Имаш възможност да чуеш, да се промениш и да се поправиш. Никой не бива да остава в кръга на самодостатъчното. Срещата с другия, когото ти четеш и този, който те чете, е най-важното за академичността и църковността. Знаем принципа на съборността, която поражда необходимостта от общуване и общение, същото важи и за богословието като артикулация на този църковен живот.
– Българинът има ли нужда от богословие днес?
– Има, дори когато не го съзнава. Това го разбираме по реакцията на студентите, които не са подготвени за богословие и богословски дискусии. Оказва се, че днес в университет постъпват хора, които не са фокусирали докрай своя интерес. Научните им желания се пренареждат едва в процеса на следването. И това важи за всеки университет и за всяка специалност. При нас този момент особено се вижда в специалността „Църковни изкуства“.
Повечето от младежите идват от училища по изкуствата и за първи път се срещат с теория от подобен род (от богословски характер, б.р.). Съответно преподавателите виждат стимул в това да ги ограмотяват и насочват в посока, която излиза извън строго научните познания. Оказа се, че българинът като цяло изпитва нужда от богословие едва тогава, когато то му се предаде или, по-скоро, му се покаже на език, който той разбира. В този смисъл, богословското снизхождане от езика на академичния семинар на езика на съвременния тийнейджър и съвременния млад човек е жизнено важно, за да може да се предава живо слово, което го няма записано в Евангелието с бележки под линия (нещо, което е задължително за всеки научен текст). Живо слово, което да достига до всички – богати и бедни, малки и големи, до иудеи и елини, до мъжа и жената. То (живото слово) няма граници и ограничения. Българите не бива да бъдем разделени. Имаме нужда от прямото живо слово. То трябва да може да достига до всеки и дано не му пречим ние.
– Има ли желаещи младежи да изучават богословската наука? Защо те трябва да се насочват към Великотърновския богословски факултет?
– Има. Но не са толкова, колкото бихме желали. Това е от нещата, които ние не можем да променим. Това, което правим и можем да направим, е нищожен процент в сравнение с факторите, които не зависят от нас. В крайна сметка – Господ има. Той е Този, Който призовава и избира.
Преди време имах лекции във философския факултет на университета. Някои от тях ми споделиха, че са избрали да учат философия, за да намерят себе си… Ако човек наистина иска да намери себе си, не просто трябва да изучава психология, философия, социология, а да потърси богословието. Няма по-добра наука и по-всеобхватна, която да даде всички измерения на психологическо, философско и психосхематическо ниво на това, което наричаме хуманитаристика. Не мога да кажа, че ние сме най-доброто място, където това може да се случва, но сме екип, който се стреми да бъде на възможното най-доброто и адекватно ниво. Имаме ясно съзнание за това, което трябва и работим в тази посока.
– Разбрах, че Православният богословски факултет на ВТУ е единственият сред университетите ни, в който има най-много докторанти; давате им възможност да се развиват в научното поприще…
– И не само. Ние имаме най-много докторанти-клирици от различни епархии, а вече и от други Поместни църкви. Ние имаме толкова докторанти-клирици, колкото всички останали факултети и катедри взети заедно. Наистина имаме като цяло толкова много докторанти, защото гледаме на това като на процес: ако някой има опит, трябва да го сподели с другите.
Подготви и интервюира: Весела Игнатова
{joomplucat:182 limit=30|columns=3}
Views: 0
