Днес се провеждат избори за църковни настоятелства. Припомняме уставните положения за правата и задълженията на църковния орган и уславията на които трябва да отговарят кандитатите.
Църквата е обединение на православните християни от една или повече енории, където се намира храмът.
Църквата се управлява от църковно настоятелство, което се състои от 4-6 души и се представлява пред компетентните органи от енорийския свещеник, който е председател на църковното настоятелство. Член на църквата като юридическо лице е всеки православен християнин, който живее в енорията, където се намира съответният храм, и е вписан в списъка на църквата срещу лични данни, адрес и подпис. Кръщелното свидетелство е удостоверение за лицето, че е православен християнин. Списъкът на членовете на църквата се проверява и актуализира редовно на всеки четиригодишен период преди провеждане на избирателното събрание за избор на църковни настоятели и при необходимост – в края на всяка календарна църковна година.
Председател на църковното настоятелство по право е енорийският свещеник.
За член на църковното настоятелство може да бъде избран всеки български гражданин, който отговаря на следните условия:
1. да е кръстен православен християнин;
2. да е член на съответната енория;
3. да е навършил 30 години;
4. да не е осъждан за престъпления от общ характер или за църковни провинения и простъпки – от църковен съд;
5. да е запознат с основните истини на православната вяра;
6. да е познат по своя благочестив и честен живот.
Кандидатът за член на църковното настоятелство подава заявление и декларация до председателя по образци, утвърдени от Светия Синод.
Не може да бъде член на църковното настоятелство лице, което е:
1. съпруг или роднина по права линия без ограничения в степените, по съребрена линия или по сватовство до трета степен с председателя, с друг член на църковното настоятелство, с касиера, свещопродавачите или лице, назначено на щатна длъжност в църквата;
било обявено в несъстоятелност или е било член на управителен орган на търговско дружество, прекратено поради несъстоятелност.
Светият Синод всяка четвърта година приканва епархийските митрополити да се разпоредят за провеждането на избори за църковни настоятелства в определен неделен ден през месец ноември.
Когато избори не бъдат проведени в определения ден, епархийският митрополит определя друг неделен ден за провеждането им.
Когато изборите не се проведат и във втората определена неделя, епархийският митрополит назначава настоятелство от четирима енориаши, имащи качества за избираеми за църковни настоятели.
Едновременно с избирането на църковното настоятелство се избира и проверителна комисия от 3 до 5 членове, имащи качествата за църковни настоятели.
След утвърждаването на новоизбраните настоятели, проверителната комисия проверява сметките по приходо-разхода на църквата за времето, през което е служило старото църковно настоятелство. Протоколът се подписва от комисията, от старото и новото църковно настоятелство и се изпраща в митрополията. Епархийският съвет разглежда протокола и с постановление се произнася за освобождаването от отговорност на старото църковно настоятелство.
Служебният период на църковните настоятелства е четиригодишен. Когато през периода от настоятелството се премести, бъде отчислен или почине, за негов заместник до изтичането на четирите години се прогласява следващият, избран по броя получени гласове.
Избиратели могат да бъдат всички български граждани, православни християни, членове на църквата в съответната енория, навършили 18 години. Записването в списъка с имената на избирателите трябва да приключи до вечерната служба преди деня на избора.
Събранието за избиране на църковно настоятелство се открива след света Литургия в определения от епархийския митрополит ден и продължава до 14 часa. Събранието се ръководи от бюро от четирима енориаши, избрани с явно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите. Председателят на църковното настоятелство е председател и на бюрото и ръководи събранието. В съставни енории, където се избират повече от едно църковно настоятелство, енорийският свещеник председателства избора в центъра на енорията, а в другите села упълномощава за свой заместник по един грамотен енориаш, имащ право на избираем за църковен настоятел. Името на заместника се отбелязва в избирателния протокол, а за даденото пълномощно енорийският свещеник съобщава на епархийския си митрополит.
Събранието се открива след усърдна към Бога молитва, когато присъстват поне 2/3 от записаните в избирателните списъци енориаши. Когато в определения час няма изискуемия кворум, събранието се отлага с 30 минути, след което се открива при кворум повече от половината от енориашите, вписани в избирателните списъци. Когато не се събере и този кворум, събранието се отлага за следващата света неделя и се провежда при същите условия и ред.
По предложение на бюрото се изготвя листа с имената на кандидатите за църковни настоятели, подали заявление и декларация до председателя на църковното настоятелство най-късно седем дни преди датата за провеждане на избора.
Бюлетината с имената на кандидатите се представя на избирателите, след което се пристъпва към тайно гласоподаване.
Църковните настоятели се избират с мнозинство на повече от половината от присъстващите избиратели.
За проведения избор на църковно настоятелство и проверителна комисия се съставя протокол, подписан от членовете на бюрото и подпечатан с църковния печат, а където няма църква – с печата на председателстващия свещеник. Протоколът и изборните книжа се изпращат на епархийския митрополит.
Жалби по редовността на избора могат да се подават до епархийския митрополит в седемдневен срок от деня на избора.
Епархийският митрополит утвърждава произведения избор, когато Епархийският съвет е разгледал изборните книжа и е установил, че са редовни. Когато се установи, че изборът е нередовен, епархийският митрополит разпорежда провеждането на нов избор.
Към енорията принадлежат лицата от православно вероизповедание, които живеят в границите на енорията и запазват и поддържат жива връзка с енорийския храм, клир и живот.
Енориашите, членове на църквата, имат всички общи църковни права и задължения, както и предвидените в настоящия Устав.
Православните християни енориаши, членове на църквата като местно поделение на Българската православна църква – Българска Патриаршия са длъжни:
1. точно, твърдо и неизменно да изповядват православната вяра;
2. да посещават богослужението, да се изповядват, да се подготвят с пост и молитва и причастяват редовно;
3. да съдействат за благосъстоянието на енорията в религиозно-нравствено отношение;
4. да участват в религиозния живот на енорията;
5. да се грижат по издръжката на църквата и клира;
6. да спазват правилата на Православната църква.
Християните са длъжни да спазват правилата за единство и неделимост на Светото Православие, на Българската православна църква – Българска Патриаршия и на нейните местни поделения.
Views: 24
