Продължете към съдържанието

Бдение за посрещането на мощите на св. Три светители

Мощехранителницата с частици от св. Три светителиНа 29 януари, в навечерието на празника на св. Три светители, Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий оглави всенощното бдение (свързани вечерня с петохлебие и утреня) в столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“ (ул. „Георг Вашингтон“ № 47), чийто северен престол е посветен на св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. В съслужение с викария на Софийския митрополит бяха софийският протосингел ставрофорен иконом Ангел Ангелов, предстоятелят на храма-домакин ставрофорен иконом Александър Георгиев, свещеници от храмовото духовенство, предстоятели и свещенослужители от други храмове на Софийска епархия, както и дякон Петър Кудузки. 

Богослужбата продължи от 18 до 22 часа, като песнопенията бяха изпълнявани антифонно от възпитаници на Школата за източноцърковно пеене към храма. На дясната певница певците бяха водени от свещеник Любомир Янъков – ръководител на школата, подпомаган активно от иконом Кирил Дидов (духовен надзорник на Софийска епархия) и йеромонах Пимен Зографски (игумен на Германския манастир). На лявата певница бяха предимно жени от същата школа, водени от друг преподавател – г-н Живко Желязков.
Частиците от нетленните мощи на тримата велики вселенски учители бяха подарени от монаси от светогорска келия в Керасия, със съдействието на Балканското атонско сдружение и ще останат в храм „Св. св. Кирил и Методий“ за вечно съхранение, молитвено поклонение, духовно укрепление и спасение на вярващите.
В края на утренята Браницки епископ Григорий помаза с благословен елей всички присъстващи в храма, а отец Захарий Димитров раздаде благословен хляб от извършеното преди това последование на петохлебието. В края на дългата богослужба Негово Преосвещенство се обърна към пълната църква с кратко слово за празника, като припомни причината за това съборно празнуване на тримата велики йерарси и светители. Растящият възторг на вярващите християни още от 5. век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през 11. век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити". Наложила се благодатната намеса на самите "трима стълбове на Православието", които посветили целия си живот на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски. И от вечността великите светители проявили любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от смущения поради неразумната любов към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия да бъде обявен един календарен ден за общото им честване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога. За такъв ден през 1076 г. бил обявен 30 януари. В по-ново време този ден е също така и празник на православните богословски факултети и духовни академии. 
"Това са тримата, които имат може би най-голяма заслуга за това, да бъде богословски обяснена тайната на Светата Троица. Да бъдат написани светите богослужби – двама от тях са написали св. Божествена Литургия. Да бъде създаден църковният ред – устав, който да се спазва и до наши дни. Да може правилно да се славослови нашият Господ Иисус Христос. Да бъде победено лъжеучението на Арий. Така, че и тримата имат огромни заслуги, които трябва да оценим, заслуги, които трябва да ни обединят в прослава на Тримата светители", каза още в проповедта си Браницки епископ Григорий и преподаде архипастирския благослов на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.

 
Текст и снимки: Мартин Митов
 
{joomplucat:62 limit=40|columns=3}

Visits: 0

Skip to content