На 3 февруари в „Нова конферентна зала“ на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе еднодневна конференция, посветена на живота и творчеството на св. Атанасий Александрийски и спецификите на света на Късната античност. Събитието бе организирано по случай 1690 години от заемането на Александрийската катедра от св. Атанасий Велики – един от най-значителните християнски мислители на всички времена.
Конференцията бе организирана от Богословски факултет на университета, Центъра за изследване на патристичното и византийско наследство към университета и Гражданско сдружение "Св. Атанасий Велики". Главен организатор на проявата беше доц. д-р Светослав Риболов – преподавател по патрология във факултета, подпомаган активно от г-жа Елена Николова и г-н Тодор Патриков.
Свои доклади в десетчасовото научно събитие изнесоха 19 учени, работещи в различни области на хуманитаристиката. Конференцията бе открита от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, който в своя доклад на тема „Св. Атанасий Велики – от Никея до Сердика“ говори за житието на светеца, обръщайки специално внимание на пребиваването му в Сердика (дн. София). Модератор на първата от шестте научни сесии, посветена на историческия контекст, беше г-жа Елена Николова. Следваше докладът на проф. д-р Александър Омарчевски – декан на Богословския факултет, който допълвайки предишния лектор, говори за преследванията против св. Атанасий и неговите заточения в Трир, Италия и Галия. Продължение и допълнение на неговото изложение беше докладът на доц. д-р Павел Павлов, който се спря по-подробно на връзката между Александрийския архиепископ и св. император Константин, на „срещата между два свят“, наричайки ги „новия Павел и новия Петър – или харизматичност и консервативност в Църквата“ – „в лицето на двамата Велики се срещат лицето на христианизиращата се империя и утвърждаващата вярата си пред света Църква“. Следваше доклад на д-р Димитър Илиев на тема „Александрия от IV в. в епиграмите на поета Паладас – между езичество и християнство“, в която младият филолог щрихира преводи на епиграмите на Паладас, осмиващи някои християни, но повече езичниците. В дискусията в края на сесията се включи проф. дбн Емил Трайчев, на чиито въпроси за събора в Тир и празничните послания на св. Атанасий даде разяснения проф. д-р Омарчевски.
Втората сесия на конференцията, модерирана от епископ Поликарп, беше на тема „Св. Атанасий и Библията“. Първият доклад прочете проф. д-р Иван Желев, който изясни двата празника на Великия александрийски архиепископ, връзката му със св. Антоний, употребата на коптския език от двамата и най-вече – доброто познаване и използване на Свещеното Писание, или както е според свидетелството на св. Григорий Богослов, св. Атанасий така „изучил всички книги на Стария и Новия Завет, както друг не е изучил и една“. Например в известната Беседа върху Мат. 11:27 светителят използва 135 новозаветни цитата и 56 старозаветни. Следваше докладът на проф. дфн Трайчев на тема „Канонът на Новия Завет и 39. Пасхално празнично послание на св. Атанасий Александрийски“, в който се подчертаваше, че именно този християнски учител дава най-старият запазен списък на новозаветните книги, че именно той за пръв път използва и терминът „канон“, воден от стиха от Второзаконие: „Изпълнявайте усърдно всичко, което ви заповядвам: не прибавяй нищо към него и не отнемай нищо от него“. Третата сесия бе слята с втората и последва докладът на г-жа Елена Николова на тема „Борбата на св. Атанасий с арианската ерес от Никея до Сердика“. Докладът на доц. д-р Димо Пенков бе на тема „Апологетичният метод в ‚Против елините‘ и ‚За въплъщението на Бог Слово‘ от св. Атанасий“. Проф. д-р Иван Христов се спря на темата за аристотеловите понятия в „Слова против арианите“, изяснявайки, че макар в нито един труд на св. Атанасий да не се споменава Аристотел, все пак често се използва неговият философски апарат за изясняване на понятията. Последва кратка дискусия, в която се включиха доц. Риболов, проф. Омарчевски, отец д-р Сава Кокудев, доц. Нушев и др.
След обедната почивка доц. д-р Светослав Риболов изнесе своя доклад за „Слова против арианите“ и интерпретациите на Библейските места, прочетени през „Посланието до евреите“. Последва четвъртата сесия, озаглавена „Археологически открития“, в която доклади изнесоха Иво Топалилов, който се спря на разкопките в древния Филипополис (дн. Пловдив), д-р Адриана Любенова с темата „Анализ на някои от изображенията в култовите сгради във Филипопол IV–VI в.“ и Тодор Патриков, който говори за топосите (в частност църкви и манастири) в памет на св. Атанасий Александрийски.
Петата сесия бе модерирана от проф. Желев и се състоеше изцяло от докторантски доклади. Ангел Петков говори за изследванията върху св. Атанасий в България в периода от Освобождението до наши дни. Янис Каминис направи изложение на изследванията за св. Атанасий в съвременното гръцко богословия. А Георги Гочев изнесе доклад на тема „Учението на св. Атанасий Велики за Светия Дух“.
Последната, шеста сесия, беше най-атрактивна. Проф. д-р Мария Йовчева говори за химнографията на св. Атанасий на гръцки и на славянски. Тя направи бърз, но изчерпателен преглед на седемте канона, известни от ръкописите (4 – на осми глас, 2 – на трети и 2 – на четвърти глас), на двата известни параклитични канона, спря се на някои от разликите и особеностите в преводите, като подчерта, че днес използваме много малка част от това химнографско творчество – много по-голямо е разнообразието на службите в ръкописите, отколкото при по-късните печатни издания. Любен Домозетски от НХА изнесе доклад за композицията „Служба на архиереите“, изписвана в олтарната абсида, като направи кратко описание на иконографските типове и по-специално на изобразяването на св. Атанасий. Последният доклад от конференцията беше на доц. д-р Екатерина Дамянова на тема „Освещаването на Гроба Господен в контекста на Събора в Тир (335)“. Преподавателката по Библейска археология от Богословския факултет направи обзор на изследванията, свързани със светите места в Иерусалим, историята на строежа на храма над Божия Гроб в съотвените етапи, всичко това подкрепено от много схеми и снимков материал. Спря се, разбира се, и на освещаването на храма на 13 септември 335 г., след събора в Тир, на който св. Атанасий е бил осъден от арианите.
Предстои да бъде издаден сборник с докладите от конференцията, а записи от представянето на участниците можете да видите на видеозаписите по-долу.
Текст и снимки: Мартин Митов
Видео: Соня Анкова
{joomplucat:25 limit=30|columns=4}
Views: 2
