Неделя Месопустна и „Страшният съд“: Типология на влиянията

Д-р Татяна Иванова,

хоноруван преподавател по „Християнско изкуство“ в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

“Страшният съд” е композицията, която преминава най-дълъг период на развие в християнското изкуство. През XI-XII в. се оформя нейната “класическа иконография” (вж. илюстрации 1 и 2), базирана върху една изработена в предходните векове византийска схема, която представя в отделни регистри учението на Православната църква за Божието домостроителство, за Частния съд и за Всеобщия Христов съд[1]. Още с появата си този иконографски вариант се разпространява както чрез икони (в по-малка степен), така и в монументалната живопис (където намира по-широко приложение). Навлизането на сюжета на “Страшния съд” в иконописта поставя два важни въпроса – за какви нужди и с каква цел се случва това. За разлика от стенописа, който освен догматически и литургически аспект, може да съдържа нравствено-поучителни или исторически сюжети, иконата е по-особен вид произведение на изкуството, чрез което се отдава чест и поклонение на първообраза[2]. Но пък византийската иконографска схема на "Страшния съд" няма характера на обект за поклонение. Представянето на ангели и дяволи, праведници и грешници, разделени отдясно и отляво на Иисус Христос, въздейства преди всичко нравствено-поучително и не се нарежда на православния иконостас през XI-XII в., където достойно място заемат икони на Иисус Христос, св. Богородица, светии и празници.

Отговор на въпроса защо подобна композиция се разпространява в иконописта ще потърся в нуждите на богослужебните ритуали.

В съвременния православен календар празникът, който възпоменава Второто Христово Пришествие, е Неделя Месопустна[3], или още Неделя на Страшния съд – третата неделя от триседмичния подготвителен период преди св. Четиридесетница[4]. През този период богослужението постепенно започва да включва песнопения от Триода – книга, която съдържа службите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика събота. Цикълът от четири недели, в който влиза – Неделя на митаря и фарисея, Неделя на блудния син, Неделя Месопустна, Неделя Сиропустна, цели с химнографията си да подготви християните за предстоящия пост[5]. Празникът е предшестван от Събота Месопустна, когато се възпоменават починалите (или още събота на възкресението на мъртвите; Задушница). Евангелското четиво на Неделята на Страшния съд е от Матея (25:31-46), което е извор на алегоричния (редуциран) иконографски вариант на Второто Христово Пришествие (вж. ил. 8). Днес в българските църкви на Неделя Месопусна се поставя за поклонение аналойна икона на Страшния съд. Тази практика в България е резултат от силното руско влияние от началото на XX в.

Откъде водят началото си химнографията и иконографията на Неделя Месопустна и в кой момент се свързват?

За основен текст, послужил при оформянето на “класическата византийска композиция” на Страшния съд, се определя Словото на св. Ефрем Сириец (†373) за Страшния съд[6]. В научните изследвания от и след средата на XX в. вече се говори за “Ефрем Сирийски” и “Ефрем Гръцки” – т.е. съчинения за Страшния съд на сирийски и гръцки език, приписвани на св. Ефрем Сириец, като автентичността на гръцките текстове спорадично е поставяна под съмнение[7]. Единственият със сигурност оригинален ръкопис за Второто Пришествие, излязъл изпод перото на св. Ефрем Сириец, е на сирийски език, текстът е кратък по съдържание, а основните елементи на композицията липсват[8]. Според Джон-Пол Химка обаче, оригиналният “Ефрем Сирийски” лежи в основата на химнографията на св. Роман Сладкопевец (†556) за Неделя Месопустна[9]. Както отбелязва Лазар Миркович: “ако е истина, че този кондак е на Роман Сладкопевец, значи, че с такова възпоменаване Неделя Месопустна се е чествала още през VI в.[10]. Ясно е, че химнографското описание, което съдържа подробно идеята за Второто Христово Пришествие, се развива по-рано от иконографията. Химните на Неделя Месопустна се сдобиват с нов вид през IX в. в оформилата се в Студийския манастир “Св. Йоан Предтеча” първа редакция на Постния триод[11].

Предполага се, че от Константинополските литургични практики (VIII-IX в.) води произхода си навлезлият в руските служебници през XVII в. “Чин на Страшния съд”[12]. Описан накратко, Чинът се състои в следното[13]: на Неделя Месопустна в епископските центрове на Московска Русия се извършвал Чинът на Страшния съд. Той се отслужвал в Москва, Новгород и Вологда. В Москва бил оглавяван от самия патриарх, често в присъствието на царя. Последованието на Страшния съд се извършвало основно в олтара (например в “Успенския събор” в Москва и в Новгород в църквата “Йоаким и Анна”), а понякога в Москва – в наоса на храма. Два дни преди това (т.е. преди Неделя Месопустна) свещеници или монаси, завеждащи църковното имущество (нар. “ключари”), подготвяли дървена основа (т.е. ракла, ковчег, сандък за основата), а след това я увивали с червено сукно. На приготвеното място ключарите от Архангелския катедрален храм донасяли иконата на Страшния съд и поставяли пред нея светилник. В Новгород изнасяли иконата на видението на пророк Даниил за Страшния съд. След това донасяли и маса, покрита с платно, сребърна чаша за водосвета, свещници, голям аналой, покрит с паволка (скъпоценен вносен плат в древна Русия) за иконата на св. Богородица и Евангелието. Самият Чин на Страшния съд се състоял в пеене на стихири, четене на паримии, водоосвещение, четене на Апостол и Евангелие, потапяне на кръста във вода от патриарха, велики ектения и извършване на кръстен знак с предстоящия кръст. Център на последованието било четенето на Евангелие за Страшния съд (Мат. 25:31-46). То се четяло по два начина: 1. На четири страни – патриархът се обръщал с лице на изток, срещу него стоял протодякона с лице на запад, един дякон с лице на север, и друг – на юг; 2. Патриархът (с лице на изток), срещу него стоял протодякона (без останалите дякони).

Възможно е Чинът на Страшния съд да е повлиял на разглежданата иконография по няколко начина: първо – създават се огромното количество икони (а не стенописи) на Страшния съд в Русия за нуждите на описаното последование; второ – четивата от последованието – евангелски, пророчески, апостолски, са използвани в различните видове произведения с композицията на Страшния съд – живописни (икони и стенописи), графични (щампи), текстови (ерминии); трето – на чисто образно ниво, отделни действия от Чина са интерпретирани в иконографията. Последните два аспекта са валидни както за Чина на Страшния съд в Русия, така и за последованието на Неделя Месопустна въобще.

Описаният Чин на Страшния съд частично отговаря на въпроса защо единствено на територията на Русия и Украйна иконографията на Страшния съд се разпространява предимно чрез кавалетни образци и защо руските и русиянски (карпатски) художници предпочитат иконата пред фреската. Дълго отговорът на този въпрос е търсен основно в технико-технологичен аспект: характерни за региона са дървените църкви, които са уязвими на факторите на околната среда[14]. Днес тази теза е оборена от украинските изкуствоведи[15]. През XVII в. стените на църквите вече се изписват и се оказва, че подготовката им е много по-лесна в сравнение с тази на кавалетните произведения[16]. Хипотезата, която аргументира Джон-Пол Химка, е, че през XV в. художниците работят в собствените си селища и не са склонни да подписват договори за работа в църква, извън ателиетата си за година или две[17]. След завършването, иконите са пренасяни в църквата по предназначение. Друго предположение е, че иконите са по-удобни и по-подходящи в късно-средновековната катехизаторска дейност на Църквата. Според Фьодор Буслаев иконата на Страшния съд е “преносим проповедник” и средство за обръщане на езичниците към християнската вяра[18]. Доказателство за това е, че през XV-XVI в. на териториите на днешните Румъния, Полша, Украйна, Унгария, Словакия и Русия се появява и развива нов иконографски вариант на Страшния съд (ил. 3 и 4)[19]. Новите образци (почти всички – кавалетни) са много подробни и в сравнение с класическия византийски модел на Второто Пришествие внасят допълнителни иконографски разяснения за Божието домостроителство, за индивидуалната и универсална есхатология, доброто и злото и не е изключено те да са поръчвани и използвани за разяснение на Христовите истини на начинаещите във вярата.

Към казаното от Фьодор Буслаев бих добавила хипотезата, че създаването и разпространението на голямо количество икони е тясно свързано с нуждите на гореописания Чин на Страшния съд. Предположението ми се подкрепя от съвпадането на териториите на разпространение на Чина на Страшния съд и на кавалетните образци на Страшния съд. На Балканите, и по-конкретно в България, дори през Възраждането (XVIII-XIX в.), иконите на Второто Христово Пришествие са рядкост, докато в Русия и Украйна още от XV в. се разпространяват с огромен успех.

Освен като влияние върху вида на произведението – икона, богослужебното последование на Страшния съд навлиза и във вътрешната структура на иконографията. Четивата от Неделя Месопустна и от Чина на Страшния съд: евангелски, пророчески, апостолски, са използвани за текстуалните сигнатури в едноименните живописни и графични композиции и в ръководствата-наръчници, които използват зографите. Типични примери, имащи отношение към българското изкуство, са: Книга за зографското изкуство на поп Даниил от 1674 г.; Ерминия на Дионисий от Фурна (ок. 1730-1733)[20]; Първа и Втора ерминия на Дичо Зограф (Gr. 412, ЦСВП “Проф. Ив. Дуйчев” от 1835-1839 г.; № 1286, МИС от 1851 г.)[21]; щампи на Второто Пришествие: щампа от Константинопол, дело на братята Партениос и Йерасимос Каравиас (от Итака) от 1807 г.[22], щампа от 1820 г., дело на Партениус Закинтиус, Света Гора, манастир Симонопетра[23], щампа от 1840 г., дело на монах Кирил, Карея[24], руска щампа от Националния църковен историко-археологически музей при Св. Синод на БПЦ [НЦИАМ] (ил. 5 и 6)[25] и редица други. Често в някои от щампите и иконите на Страшния съд е изписвано цялото евангелско четиво на Неделя Месопустна (Мат. 25:31-46)[26]. В началото на описанието на Страшния съд в Първата ерминия на Дичо Зограф (Gr. 412, ЦСВП “Проф. Ив. Дуйчев”, вж. ил. 7) е изписано “маѳéа к҃е с҃тхь л҃а” [Мат. 25:31] и “зачáло р҃ѕ” [Зачало 106] (отляво и отдясно на заглавието), което съответства на Евангелското четиво на Неделя Месопустна[27]. Описанието на Второто Христово Пришествие в Ерминията на Дионисий от Фурна и Книга за зографското изкуство на поп Даниил от 1674 г. съдържат библейски цитати от същите старозаветни книги както в Чина на Страшния съд от руски служебници през XVII в.[28]. В някои случаи – съвпадат и отделните глави и стихове (вж. Табл. 1).

Табл. № 1

Паралели могат да се направят и между чисто визуалното възприятие на литургическото последование на Неделя Месопустна, Чина на Страшния съд и иконографията на Второто Пришествие. Така например изобразяването на Иисус Христос в архиерейски одежди във Второто Пришествие[33] е образ, който навлиза късно в балканското изкуство, а у нас – през Възраждането (чрез щампи) (ил. 9)[34]. Дичо Зограф описва в Първата си ерминия Христос като Велик Архиерей, държащ отворена книга с фрагмент от Евангелското четиво на Неделя Месопустна[35]. Този образ силно наподобява момента от Чина на Страшния съд, в който архиереят чете същия евангелски откъс.

Подобна картина откриваме и в литургичната практика “Сядане на епископския трон”, която има есхатологичен характер. Първите сведения за тази практика, явно свързана със символичното тълкуване на литургията, са от XI в.[36] Преди четенето на Евангелието епископът вече е седнал на трона си (символ на Христовото сядане на Небесния Си престол)[37]. В иконографията на Страшния съд Небесният трибунал (Иисус Христос Праведен Съдия с апостолите) представлява образ на седналия епископ на синтрона с клириците.

Химнографията на Неделя Месопустна оказва влияние върху терминологията на Второто Пришествие. Джон-Пол Химка отдава съществуващото в славянските езици определение “Страшен съд” на описанието в есхатологичния текст на св. Ефрем Сириец[38]. Впоследствие наименованието на Второто Христово Пришествие като “Страшен съд”, “Страшен ден”, “Страшно събитие” се установява трайно в: кондака на св. Роман Сладкопевец, канона на Неделя Месопустна от Постния триод след IX в., Чина на Страшния съд в Русия през XVII в.[39] или като второ наименование на Неделя Месопустна – “Неделя на Страшния съд”. Химнографската терминология рефлектира върху иконографската – сигнатурата “Второ Пришествие” в по-ранните паметници се превръща в “Страшния съд” в голяма част от образците, особено след XVI в.

Различни предположения могат да се изкажат и относно директната връзка между Неделя Месопустна и структурата на иконографията на Страшния съд.

През VI в. се оформят най-ранните, все още алегорични варианти на Страшния съд от типа: “Христос като Добрия Пастир, разделящ кози от овци”[40] (ил. 8). Епизодът се основава на Евангелие от Мат. 25:31-46, което е евангелското четиво на Неделя Месопустна. В случая не може да се твърди със сигурност за връзка с Неделя Месопустна. Като текст с есхатологично съдържание, най-категорично представящ бъдещото разделение на праведници от грешници, Мат. 25:31-46 намира място в химнографията и иконографията на Страшния съд. След XI в. композицията на Страшния съд се развива на принципа ляво-дясно точно като в Мат. 25:31-46 – праведниците са поставени от дясната страна, а грешниците – от лявата.

По-късно празникът Неделя Месопустна намира образен еквивалент в композицията на Страшния съд. Свидетелство за това е сцена от притвора на Печката патриаршия от 1561 г., илюстрираща Неделя Месопустна[41] (ил. 10). Тя изобразява съкратен вариант на поствизантийската композиция на Страшния съд, съдържаща характерния мотив със “сиромасите” – хора с шапки, дрипи и държащи бастуни, обърнати нагоре към Иисус Христос. За пръв път мотивът със сиромасите е интегриран в иконографията на Страшния съд от Теофановия живописен кръг в трапезарията на Великата лавра “Св. Атанасий” на Атон около 1535 г.[42] Повторението му след няколко десетилетия в Печката патриаршия свидетелства за устойчивостта на схемата и авторитета на Теофан (Батас) Критски като живописец. Сиромасите, които обикновено са представяни чрез две отделни групи, отляво и отдясно на Праведния Съдия, са интерпретирани от църковните изкуствоведи като милосърдните и немилосърдни братя от Мат. 25:31-46[43]. В последованието на Неделя Месопустна милосърдните и немилосърдни братя “се появяват” два пъти – веднъж в текста на Неделното Евангелие (Мат. 25:31-46) и втори път в канона от Постния Триод[44]. Следователно не е изключено образът им в поствизантийската иконография на Страшния съд да е инспириран от химнографията на празника.

Втори образец, който показва директна връзка между иконографията на Страшния съд и Неделя Месопустна, е диптих от Държавната Третяковска галерия[45]. От едната страна на диптиха е поместена сцената на Страшния съд, а от другата – четири изображения, посветени на подготвителните недели преди Великия пост: Неделя на митаря и фарисея, Неделя на блудния син, Неделя Сиропустна. На мястото на Неделя Месопустна е изобразен Страшният съд[46].

В заключение бих казала, че влиянието на богослужението в иконографията на Второто Пришествие е или често подценявана, или в други случаи доста надценявана. Някои изследователи разглеждат развитието на сцената на Страшния съд като конструирано чрез образи от неделите на годишния богослужебен цикъл – по-конкретно тези от Рождественския пост и подготвителните недели за Великия пост[47]. По мое мнение, празниците от църковния календар едва ли са оформили цялостната регистрова композиция на Второто Христово Пришествие, но Неделя Месопустна безспорно оказва влияние върху иконографията на Страшния съд. То се изразява в промяна на терминологично ниво – от “Второ Пришествие” на “Страшен съд”, в промяна на текстуалните сигнатури в композициите, в допълването с различни образи в отделни периоди от развитието на иконографията и не на последно място – в разпространението на икона на Страшния съд за нуждите на богослужебните ритуали.

Сподели във Facebook

Последвай ни по ел. поща

Views: 17