Продължете към съдържанието

Велик покаен канон на св. Андрей Критски

(избрани тропари, както се изпълняват в Софийска епархия)

 

Понеделник (Част 1)Вторник (Част 2) • Сряда  (Част 3) • Четвъртък (Част 4)

 

Първа част

 

ПЕСЕН 1

Ирмос: Помощник и покровитель бысть мне во спасение, Сей мой Бог и прославлю Его; Бог отца моего и вознесу Его, славно бо прославися (Помощник и покровител Той ми бе за спасение – Той е Бог мой и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави).

 

Припев: Помилуй мя, Боже, помилуй мя!

 

Откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот? Какво начало да поставя, Иисусе Христе, на моето ридание сега? Но, като Милосърден, дай ми прошка на греховете!

Ела, окаяна душо! Застани с плътта си и се изповядай пред Създателя на всички твари! Откажи се най-сетне от досегашното си безразсъдство и поднеси Богу покайни сълзи!

С безумна радост извърших престъплението на Адам, но се видях поради греховете си отритнат от Бога, далеч от царството на вечната наслада.

Спасителю, Адам заслужено бе изгонен от Едем, понеже не спази една Твоя заповед; а аз какво ли заслужавам, когато винаги отхвърлям Твоите животворни думи?!

Слава:

Предвечна Троице, на Която се кланяме като на Единица, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден Бог дарувай ми сълзи на умиление!

И ныне:

Богородице, надеждо и застъпнице за тези, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Владичица Пречиста приеми мен, каещия се!

 

ПЕСЕН 2

Ирмос: Вонми небо и возглаголю и воспою Христа от Девы плотию пришедшаго! (Чуй, о небе, и аз ще заговоря и Христа ще възпея, дошъл в плът от Дева)

 

Внимавай, небе, – ще заговоря. Земьо, чуй гласа на този, който се кае пред Бога и Го възпява!

Погледни ме, Боже мой, Спасителю, с Твоето милостиво око и приеми моята топла изповед!

Съгреших повече от всички хора; едничък аз пред Тебе прегреших, но смили се като Бог над мене, Твоето създание!

Изкалях облеклото на моята плът, оскверних, Господи, Твоя образ и подобие! Помрачих душевната си красота със страстни удоволствия и направих целия си разум земен.

Раздрах първата си дреха, що ми изтъка Създателят, и затова лежа гол. Навлякох раздраната дреха, що ми изтъка змията със съвета си, и сега не мога да гледам от срам.

Слава:

Теб, Единия Бог на всичко, възпявам в Три Лица – Отец и Син и Дух Свети.

И ныне:

Пречиста Богородице Дево, едничка възпявана от всички, усърдно се моли да се спасим!

 

ПЕСЕН 3

Ирмос: На недвижимом, Христе, камени заповедей Твоих, утверди мое помишление! (Върху непоклатимия камък на Твоите заповеди, утвърди, Христе, моите мисли)

 

Божий огън някога Господ прати като дъжд и изгори Содомската земя. Спасявай се, душо, на планината като Лот и прибегни в Сигор.

Бягай, душо, от огъня, бягай от Содомския пожар; бягай от унищожението на божествения пламък.

Съгреших едничък аз пред Тебе, съгреших повече от всички, Спасителю Христе! Но Ти не ме презирай!

Ти си Добрият Пастир; потърси мен, изгубеното агне, и не пренебрегвай мене, заблудения!

Слава:

О, Троице, Единице, Боже! Спаси ни от примамки, от опасности и изкушения!

И ныне:

Радвай се, утробо, вместила Бога, радвай се, Господни престоле, радвай се Майко на нашия живот!

 

ПЕСЕН 4

Ирмос: Услыша пророк пришествие Твое, Господи, и убояся, яко хощеши от Девы родитися, и человеком явитися и глаголаше: услышах слух Твой, и убояхся, слава силе Твоей Господи! (Чу пророкът за Твоето идване, Господи, и се уплаши, че ще се родиш от Дева и на човеците ще се явиш, и казваше: „Чух вестта за Теб, и се уплаших”: слава на Твоето всемогъщество, Господи!)

 

Приближава, душо, краят приближава, а ти нехаеш и не се готвиш! Времето е кратко, стани! Съдията е вече при вратата! Времето на живота минава като сън, отлита като цвят. Защо ли се лутаме напразно?

Стресни се, о душо моя, размисли за делата, що си правила, взри се в тях и пророни сълзи! Кажи си открито делата и помислите на Христа, за да се оправдаеш!

Няма, Спасителю, на света грях ни деяние, ни зло, което аз да не съм сторил било с мисъл или дума, било нарочно или произволно. С мисъл и на дело съгреших, както никой никога.

Затова и съм осъден, затова мене, злочестия, ме бори съвестта, от която няма по-безпощадно нещо в света. Съдниче, Избавителю мой и Всеведче, пощади, избави и спаси мене, Своя раб!

Душо моя, стълбата, що видял някога великият патриарх, е образ на себеиздигането с дела, образ на възхождането нагоре с благочестиви размишления. Ако искаш да заживееш дейно, разумно и съзерцателно, обнови се!

Слава:

Изповядвам Те, Троично Едно Божество, неразделно по същност, несливаемо по Лица, едноцарствено и съпрестолно! Пея Ти великата песен, която се пее трикратно във висините!

И ныне:

И раждаш, и пак си Девица; и по естество пребъдваш Дева. Роденият Христос обновява природните закони – нераждаща утроба ражда. Бог където пожелае – побеждава се природният порядък – понеже действа Бог по Свойта воля!

 

ПЕСЕН 5

Ирмос: От нощи утреннююща, Человеколюбче, просвети, молюся, и настави и мене на повеления Твоя; и научи мя, Спасе, творити волю Твою! (Човеколюбче, моля Ти се, просвети ме, който от нощен час в молитва подранявам, и настави ме с повеленията Твои, и научи ме, Спасителю, да върша Твоята воля)

 

Целия си живот прекарах като нощ, защото в тъма и гъста мъгла се превърна за мене нощта на греха. Но, Спасителю, яви ме като син на деня!

Изповядвам Ти се, Христе Царю: съгреших, съгреших, както братята едно време, които продадоха Йосиф, плода на чистотата и целомъдрието.

Подражавай, окаяна и покварена душо, на праведния Йосиф, не се скверни в разпътство с твоите животински нагони и не престъпвай постоянно закона!

Слава:

Теб, Троице, славим, Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, несъставна Същност, вечно почитана Единица.

И ныне:

Нетленна, безмъжна Майко Дево! Бог, Който създаде вековете, у тебе се облече в моята природа и се съедини с човешкото естество.

 

ПЕСЕН 6

Ирмос: Возопих всем сердцем моим к щедрому Богу, и услыша мя от ада преисподняго, и возведе от тли живот мой (От все сърце извиках към щедрия Бог и Той ме чу от ада преизподен и от погибел живота ми изведе).

 

Спасителю, поднасям Ти сълзите на моите очи и въздишки от дъното на душата си, и сърцето ми вика към Тебе: Боже, съгреших Ти, очисти ме!

Душо, отклонила си се от Господа като Датан и Авирон, но от все сърце викни: „Пощади ме от ада преизподни”, да не би и тебе пропаст да погълне.

Душо, случаят с Моисеевата ръка нека ни увери, как Бог може и прокажен живот да измие и очисти. Не се отчайвай за себе си, макар да си прокажена!

Слава:

Троица съм несъставна, неразделна; разделена по Лица, по естество – Единица съединена! – говори Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне:

Твоята утроба на нас роди с наш образ Бога. Него, Създателя на всичко, ти, Богородице, моли, та с твоите молитви да бъдем оправдани!

 

КОНДАК: (хор или певец)

Четец:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш?! Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!

 

ПЕСЕН 7

Ирмос: Согрешихом, беззаконновахом, неправдовахом пред Тобою, ниже соблюдохом, ниже сотворихом, якоже заповедал еси нам: но не предажд нас до конца, отцев Боже! (Съгрешихме, беззакония и неправди вършихме пред Тебе: нито изпълнихме, нито сторихме това, което Ти ни беше заповядал: ала докрай не ни оставяй, Боже на отците ни)

 

На Тебе, Съдниче мой, изповядах тайните на сърцето си. Виж моето смирение, виж и скръбта ми, о, Боже на отците ни, и тогава ме съди и Сам ме помилвай като добросърдечен!

Някога Давид прибави беззаконие към беззаконието, присъедини убийство към прелюбодеянието, но прояви веднага двойно покаяние. А ти, душо, макар и да си сторила много по-тежки грехове, не се разкайваш пред Бога.

Давид някога съчини покайна песен, в която картинно разкрива греха, който бе извършил и каза: „Помилвай ме, понеже пред Тебе Едничкия Бог на всичко съгреших! Сам ме очисти!”

Слава:

Троице несъставна, неразделна и Единосъщна, едно естество, светлини и светлина, Три са свети и Един е свят! – така се възхвалява Бог Троица. Но възпей, прослави и ти, душо, Извора на живота, Бога на всичко!

И ныне:

Възпяваме те, благославяме те, кланяме ти се, Богородителко, задето си родила Едного от Неразделната Троица, Христа Бога, и си отворила небесните обители за нас.

 

ПЕСЕН 8

Ирмос: Егоже воинства небесная славят, и трепещут херувими и серафими, всяко дыхание и тварь пойте, благословите, и превозносите во вся веки! (Този, Когото небесните войнства прославят и пред Когото херувимите и серафимите треперят – всички същества и творения, възпявайте, благославяйте и превъзнасяйте във всички векове)

 

Съгреших, Спасителю, помилуй ме! Възбуди моя ум към обрат! Приеми ме, когато се кая и като викам – смили се. Съгреших – спаси ме! Беззакония върших – помилуй ме!

Илия седна на колесницата на добродетелите някога и се издигаше към небесата, високо над земното. Ето, за неговия възход мисли, душо моя!

Елисей взе Илиевия кожух и придоби двойна благодат от Бога. А ти, моя душо, не си се приобщила към тая благодат поради невъздържанието си.

Благославяме Отца, и Сина, и Светия Дух – Господа:

Безначални Отче, Събезначални Сине, Утешителю благий, Душе правий! Родителю на Словото Божие, Слово на Безначалния Отец, Душе живителни и съзидателни! Троице Единице, помилуй ме!

И ныне:

Като от пурпур мислената багреница – плътта Емануилова – се изтъка, Пречиста, в твоята утроба. Затова те и почитаме като истинска Богородица.

 

ПЕСЕН 9

Ирмос: Безсеменнаго зачатия рождество несказанное, Матере безмужныя нетленен плод, Божие бо рождение обновляет естества. Темже тя вси роди, яко богоневестную Матерь, православно величаем (Неизречимо е рождеството от безсеменно зачатие; нетленен е плодът на несъчетаната с мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството. Затова всички родове, като Богоневестна Майка, православно Те величаем).

 

Умът се израни и тялото се разболя, духът линее, словото отслабна, замря животът, краят дебне пред вратата. Когато дойде Съдията да изследва твоите дела, какво ще правиш, моя окаяна душа?

Предоставих ти, душо, Моисеевия разказ за сътворението на света, а после и цялото Писание на Стария Завет, което ти разказва за праведни и за неправедни. А ти, душо, пред Бога грешила, си подражавала не на праведниците, а на неправедниците.

Сега привеждам ти от Новото писание примери, душо, та да те настроят в умиление. Подражавай прочее, на праведните, а от грешните се отвращавай, и умилостиви Христа с молитви, пост и въздържание, и чистота.

Христос се въплъти и призова към покаяние разбойници и блудници: покай се, душо, дверите на Царството разтворени са вече и грабят го пред тебе каещи се митари и фарисеи, и прелюбодейци.

Слава:

Да прославим Отца, да превъзнесем Сина, да се поклоним истински на Божествения Дух – на неразделната Троица Единица по същество, като на светлина и светлини; на Бога, Който оживотворява и просвещава от край до край света!

И ныне:

Богородителко Пречиста, твоя град пази! Чрез тебе той владее, на тебе се крепи! С твойта помощ побеждава и всяко изкушение надвива, пленява враговете и в подчинение ги държи.

 

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога о нас!

Андрее честни, трижди преблажени отче, Критски пастирю, моли се непрестанно за онез, които те възпяват – да се избавим от безмерни прегрешения и скръб, от тление и гняв, почитащите вярно паметта ти!

горе

 

Втора част

 

ПЕСЕН 1

Ирмос: Помощник и покровитель бысть мне во спасение, Сей мой Бог и прославлю Его; Бог отца моего и вознесу Его, славно бо прославися (Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е Бог мой и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави).

 

Припев: Помилуй мя, Боже, помилуй мя!

 

Задминах Каиновото убийство, съзнателно убиец станах на съвестта в душата си, като предпочетох тялото; нахвърлих се срещу нея с лукавите си деяния.

Иисусе, не подражавах на праведността на Авел; никога приятен дар не Ти поднесох, ни деяние богоугодно, ни чиста жертва, нито непорочно житие.

Разкривам Ти, Спасителю, греховете що извърших! Ето раните на душата и тялото ми, които ми нанесоха моите убийствени помисли!

Макар и да съм съгрешил, Спасителю, но аз зная, че си Човеколюбец; наказваш милостиво и проявяваш топло милосърдие, съчувстваш на плачущия и се притичаш насреща като баща, прегръщайки блудния син!

Слава:

Предвечна Троице, на Която се покланяме и като на Единица, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден Бог дарувай ми сълзи на умиление!

И ныне:

Богородице, надеждо и застъпнице за тези, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Владичица Пречиста приеми мен, каещия се!

 

ПЕСЕН 2

Ирмос: Вонми небо, и возглаголю, и воспою Христа, от Девы плотию пришедшаго (Чуй, о небе, и аз ще заговоря и Христа ще възпея, дошъл в плът от Дева).

 

Провалих се в пропаст от страсти и се предадох на същинско разложение. От тогава до сега дяволът все ме терзае.

Спасителю, пред въздържанието предпочетох живот пристрастен към имане и блага. На гърба ми сега тежко бреме лежи!

Съгреших – викам и аз като блудницата; единствен аз съгреших пред Тебе! Спасителю, приеми като миро и моите покайни сълзи!

Очисти ме, очисти, Спасителю! – към Тебе викам като митаря, защото никой от потомците Адамови не бе грешил тъй, както аз пред Тебе съгреших!

Слава:

Теб, Единия Бог на всичко, възпявам в Три Лица – Отец и Син и Дух Свети.

И ныне:

Пречиста Богородице Дево, едничка възпявана от всички, усърдно се моли да се спасим.

 

ПЕСЕН 3

Ирмос: Утверди, Господи, на камени заповедей Твоих, подвигшееся сердце мое, яко един свят еси и Господ! (Върху непоклатимия камък на Твоите заповеди утвърди, Христе, моите мисли)

 

Извор на живота имах в Тебе – Ти, Който победи смъртта. От все сърце към Тебе викам преди кончината на земния ми път: очисти и спаси ме, Боже, защото съгреших!

Съгреших, Господи, съгреших пред Тебе, очисти ме! Няма човек по света, когото аз да не съм надминал по грехове!

Душо моя, бягай като Лот от пламъка на греха! Бягай от Содом и Гомора! Бягай от огъня на всяко безумно желание!

Господи, викам към Тебе: Помилуй, помилуй ме, когато дойдеш със Своите ангели да въздадеш на всички според техните дела.

Слава:

Троице несъставна, несъздадена, безначално естество! Троице възпявана в Три Лица, спаси ни нас, които с вяра се покланяме на Твойта власт!

И ныне:

Богородице, във времето родила си безмъжна Син, Който преди времето е от Отца! И дивно чудо! – кърмила си, а си останала Девица!

 

ПЕСЕН 4

Ирмос: Услыша пророк пришествие Твое, Господи, и убояся, яко хощеши от Деви родитися и человеком явитися и глаголаше: услышах слух Твой, и убояхся, слава силе Твоей Господи! (Чу пророкът за Твоето идване, Господи, и се уплаши, че ще се родиш от Дева и на човеците ще се явиш, и казваше: „Чух вестта за Теб, и се уплаших”: слава на Твоето всемогъщество, Господи!)

 

Бди, моя душо, и бъди мъжествена, както най-великия между патриарсите някога, за да спечелиш и ти съзерцателен живот; да станеш ум, що вижда Бога, и през мрака да проникнеш във видение и да се обогатиш!

Ти, душо, подражаваш, обаче, на омразния Исав; ти продаде на твоя притеснител, дявола, първенството си – първичната си красота – и се лиши от бащина благословия и дваж си паднала, горката – и с дело, и с ум! Но сега покай се!

Ти си чувала, душо моя, как Иов многострадалният бил оправдан, но не си подражавала на неговото мъжество, нито пък си проявила твърда воля във всичко, което си узнала и което си изпитала, а си се показала неустойчива.

Слава:

Изповядвам Те, Троично Едно Божество, Неразделно по същност, несливаемо по Лица, едноцарствено и съпрестолно! Пея Ти великата песен, която се пее трикратно във висините.

И ныне:

И раждаш, и пак си Девица; и по естество пребъдваш Дева. Роденият Христос обновява природните закони – нераждаща утроба ражда. Бог където пожелае – побеждава се природният порядък – понеже действа Бог по Своята воля!

 

ПЕСЕН 5

Ирмос: От нощи утреннююща, Человеколюбче, просвети молюся и настави и мене на повеления Твоя: и научи мя, Спасе, творити волю Твою! (Човеколюбче, моля Ти се, просвети ме, който от нощен час в молитва подранявам, и настави ме с повеленията Твои, и научи ме, Спасителю, да върша Твоята воля)

 

Чувала си, душо, за кошчето на Моисей, как било носено едно време по водите на Нил. И той запазен като в чертог, избягна последиците от лютите кроежи на фараона.

Великият Моисей се посели в пустинята. Прочее, ела, подражавай на неговия живот, душо, та да видиш и явяването на Бога в горящата къпина.

Аарон принасяше на Бога огън чист, без примес; но Офни и Финеес, като тебе, душо, принасяха Му нещо чуждо – осквернен живот.

Слава:

Теб, Троице, славим, Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, несъставна Същност, вечно почитана Единица.

И ныне:

Нетленна, безмъжна Майко Дево! Бог, Който създаде вековете, у тебе се облече в моята природа и се съедини с човешкото естество.

 

ПЕСЕН 6

Ирмос: Возопих всем сердцем моим к щедрому Богу, и услыша мя от ада преисподняго, и возведе от тли живот мой (От все сърце извиках към щедрия Бог и Той ме чу от ада преизподен, и живота ми изведе от погибел).

 

Спасителю, вълните на моите грехове се върнаха и внезапно ме покриха, както някога вълните на Червеното море покриха египтяните с конницата им.

Душо, неразумен избор си направила, подобен на избора у древния Израил: предпочела си неразумното пресищане със сладострастни грехове пред божествената манна.

Душо, ти предпочете кладенците на хананейските помисли пред извора в скалата, из който реката на премъдростта излива струи богословие.

Изпитвай, душо, както Иисус Навин, и виж какво е обетована земя, и заживей там праведен живот!

Слава:

Троица съм несъставна, неразделна; разделена по Лица, по естество – Единица съединена! говори Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне:

Твоята утроба на нас роди с наш образ Бога. Него, Създателя на всичко, ти Богородице, моли, та с твоите молитви да бъдем оправдани!

 

КОНДАК: (хор или певец)

Четец:

Душо, моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!

 

ПЕСЕН 7

Ирмос: Согрешихом, беззаконновахом, неправдовахом пред Тобою, ниже соблюдохом, ниже сотворихом, якоже заповедал еси нам: но не предажд нас до конца, отцев Боже! (Съгрешихме, беззакония и неправди вършихме пред Тебе: нито изпълнихме, нито сторихме това, което Ти ни беше заповядал: ала докрай не ни оставяй, Боже на отците ни)

 

Оза изпита Божия гняв, когато возеха на колесницата ковчега, задето само се докосна за да го изправи, че бил наклонен. Ти, душо, не смей да дръзваш като него, а почитай божествените неща благоговейно.

Ти, душо, покори на тялото си своето достойнство, което не за поробване е създадено, защото ти си намери друг Ахитофел – враг, и си навела уго за неговите зли съвети. Но тях Сам Христос осуети, за да те спаси.

Дивният и преизпълнен с благодатна мъдрост Соломон някога извърши зло пред Бога – отстъпи от Него. Ти, душо, с твоя проклет живот на него приличаш.

О, душо, пожела да подражаваш ти на Ровоам, съвета бащин непослушал, а също и на злия раб Иеровоам, отстъпник древен. Но бягай от такова подражание, викни към Бога: съгреших, смили се!

Слава:

Троице несъставна, неразделна и Единосъщна, едно естество, светлини и светлина, Три са святи и Един е свят! – така се възхвалява Бог Троица. Но възпей, прослави и ти, душо, Извора на живота, Бога на всичко!

И ныне:

Възпяваме те, благославяме те, кланяме ти се, Богородителко, задето си родила Едного от Неразделната Троица, Христа Бога, и си отворила небесните обители за нас.

 

ПЕСЕН 8

Ирмос: Егоже воинства небесная славят, и трепещут херувими и серафими, всяко дыхание и тварь пойте, благословите, и превозносите во вся веки! (Този, Когото небесните войнства прославят и пред Когото херувимите и серафимите треперят – всички същества и творения, възпявайте, благославяйте и превъзнасяйте във всички векове)

 

Чувала си, душо, как каели се ниневийците пред Бога във вретище и пепел. Ти на тях не подражаваш, а излизаш по-закоравяла грешница от всички, щот са грешили до закона и след него.

Чувала си, душо, за Иеремия, как в тинестата яма някога оплаквал с ридания и горки сълзи града Сионски. Подражавай на негови живот, изпълнен с плач, и ще се спасиш.

Чувала си, душо, за Даниил, хвърлен в ямата при лъвовете, как той затули пастта на зверовете; знаеш и за светите момци с Азария, как с вяра угасиха пламъка горящ в пещта. Подражавай и на тях, и ти ще се спасиш.

Душо, приведох ти всякакви примери от Ветхия завет. И тъй, подражавай на богоприятните деяния на праведните и избягвай греховете на лошите!

Благославяме Отца, и Сина, и Светия Дух – Господа:

Безначални Отче, Събезначални Сине, Утешителю благий, Душе правий! Родителю на Словото Божие, Слово на Безначалния Отец, Душе живителни и зиждителни! Троице, Единице, помилуй ме!

И ныне:

Пречиста, мислената багреница – плътта Емануилова – се изтъка вътре в твоята утроба като от пурпурно вещество. Заради това те и почитаме като истинска Богородица.

 

ПЕСЕН 9

Ирмос: Безсеменнаго зачатия рождество несказанное, Матере безмужныя нетленен плод, Божие бо рождение обновляет естества. Темже тя вси роди, яко богоневестную Матер, православно величаем (Неизречимо е рождеството от безсеменно зачатие; нетленен е плодът на несъчетаната с мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството. Затова всички родове, като Богоневестна Майка, православно Те величаем).

 

Христос бе изкушаван. Дяволът Го изкушаваше и сочеше камъните хлябове да станат. На планина възкачи Го да види всички царства на света в миг време. Бой се, душо, от такива примамки, бъди бодра и моли се винаги за Бога!

Предтечата на Божията благодат засели се в пустинята; цяла Иудея и Самария тичаха и изповядваха си греховете, като се кръщаваха усърдно. Ти не си подражавала на тях, душо!

Христос разслабения изцери, и той сам одъра си взе; възкреси и юноша умрял, вдовишка рожба, както и на стотника слугата; яви се на Самарянката и с това на тебе, душо, предписа духовно служение.

Господ излекува кръвоточивата жена с докосване до края на Неговата дреха, прокажени очисти, слепи просвети, изправи хроми, изцери с една дума глухи и неми, и прегърбена одве, та дано ти, окаяна душо, да се спасиш!

Слава:

Да прославим Отца, да превъзнесем Сина, да се поклоним истински на Божествения Дух – на неразделната Троица, Единица по същество, като на светлина и светлини; на Бога, Който оживотворява и просвещава от край до край света!

И ныне:

Богородителко Пречиста, твоя град пази! Чрез тебе той владее, на тебе се крепи! С твойта помощ побеждава и всяко изкушение надвива, пленява враговете и в подчинение ги държи.

 

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога о нас!

Андрее честни, трижди преблажени отче, Критски пастирю, моли се непрестанно за онез, които те възпяват – да се избавим от безмерни прегрешения и скръб, от тление и гняв, почитащите вярно паметта ти!

горе

 

Трета част

 

ПЕСЕН 1

 

Ирмос: Помощник и покровитель бысть мне во спасение, Сей мой Бог и прославлю Его; Бог отца моего и вознесу Его, славно бо прославися (Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е Бог мой и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави).

 

Припев: Помилуй мя, Боже, помилуй мя!

 

Христе, още от младини започнах да тъпча Твоите заповеди, увлечен от страсти и нехайство; минах живота си в безделие. Затова сега към Тебе викам: Спасителю, поне накрая ме спаси!

Прострян пред Твоите врати, Спасителю, Те моля: макар на старини, не ме отритвай в ада, без да ме чуеш. Но преди да дойде краят, дай ми като Човеколюбец опрощение за греховете!

Със своите греховни помисли съм аз като попадналия на разбойници; цял в рани съм от тях сега и не остана място ненаранено! Но Сам Ти, Христе Спасителю, яви се и ме изцери!

 

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Дай ми светозарна благодат, що иде свише от божествения Промисъл, за да отбягвам помрачението на страстите и да възпявам от сърце, Марийо, прекрасните подвизи на твоя живот!

 

Слава:

Предвечна Троице, на Която се покланяме и като на Единица, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден Бог дарувай ми сълзи на умиление!

И ныне:

Богородице, надеждо и застъпнице за тези, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Владичица Пречиста приеми мен, каещия се!

 

ПЕСЕН 2

Ирмос: Видите, видите, яко Аз есмь Бог, манну одождивый и воду из камене источивый древле в пустини людем Моим, десницею единою и крепостию Моею (Вижте, вижте, че Аз съм Бог, Който в древност като дъжд излях манната и в пустинята източих за Моя народ вода от камъка чрез едничката десница и сила Моя).

 

Вижте, вижте, Аз съм Бог! – Внимавай, душо моя, що вика Господ! Отдалечи се от досегашните си грехове и бой се от Бога, понеже е Неподкупен съдия.

На кого да те уподобя, многогрешна душо, ако не на някогашния Каин и на Ламех. Ти жестоко порази тялото със злодейства и уби ума с животински стремежи.

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

След като се отвърна от грешния път, ти се затече към Христа от все сърце с любов, живя в непроходими пустини и изпълняваше непорочно божествените Му заповеди.

Слава:

Безначална, несъздадена Троице, неразделна Единице, кая се, приеми ме! Съгреших, спаси ме! Аз съм Твое създание. Не ме отхвърляй, а пощади и избави ме от осъждане и вечен огън!

И ныне:

Пречиста Владичице, Богородителко, надеждо на онези, които прибягват към тебе, и пристанище за връхлетените от буря! Умилостиви за мене с твоите молитви Милостивия Създател, твоя Син!

 

ПЕСЕН 3

Ирмос: Утверди Господи на камени заповедей Твоих, подвигшееся сердце мое, яко един свят еси и Господ! (Утвърди, Господи, колебаещото се мое сърце върху камъка на Твоите заповеди, защото Ти единствен си Свят и Господ)

 

Душо моя, излез от греха, както Авраам от Харан, и върви в земята, където тече вечно живот и нетление, което Авраам наследи!

Слушала ли си за Авраам, душо моя, как някога оставил бащина земя и станал пришелец. Подражавай на неговата решителност!

Окаяна моя душо, като знаеш как Исаак тайнствено се принася в нова жертва всесъжение на Господа, подражавай на неговата решителност!

 

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Буря ме връхлита. Вълните на греха ме заливат. О, майко, спаси ме и ме отведи до пристанището на божественото покаяние!

Преподобна майко, принеси и сега с твоите молитви моята рабска молба пред многомилостивата Богородица, та да ми се отворят божествените двери!

 

Слава:

Троице несъставна, несъздадена, безначално естество! Троице, възпявана в Три Лица, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт!

И ныне:

Богородице, във времето родила си безмъжна Син, Който преди времето е от Отца! И – дивно чудо! – кърмила си, а си останала Девица!

 

ПЕСЕН 4

Ирмос: Услыша пророк пришествие Твое, Господи, и убояся, яко хощеши от Деви родитися и человеком явитися и глаголаше: услышах слух Твой, и убояхся, слава силе Твоей Господи! (Чу пророкът за Твоето идване, Господи, и се уплаши, че ще се родиш от Дева и на човеците ще се явиш, и казваше: „Чух вестта за Теб, и се уплаших”: слава на Твоето всемогъщество, Господи!)

 

Тялото си оскверних, душата си окалях, цял съм в рани. Но, Христе, Ти като Лекар лекувай ги чрез мойто разкаяние. Измий ме! Очисти ме! Направи ме, мой Спасителю, по-чист и от снега!

Когато Те разпъваха, о, Слове, Ти за всички ни отдаде тялото Си и кръвта Си; тялото – за да ме обновиш, а кръвта – да ме умиеш. Духа Си пък предаде, о, Христе, за да ме заведеш Ти при Отца.

Кръвта от ребрата Ти нека ми бъде къпалня, а заедно с това и питие, което струи прощение на греховете, та да се очистя двояко – като се мия и пия! О, Слове, Твоите живоструйни слова са и помазание и питие!

Спасителю наш, Църквата има животворните Ти ребра като чаша, от която текат две струи: едната – струя на прощението, а другата – на просвещението, които изразяват Стария и Новия Завет.

Слава:

Изповядвам Те, Троично Едно Божество, Неразделно по същност, несливаемо по Лица, едноцарствено и съпрестолно! Пея Ти великата песен, която се пее трикратно във висините.

И ныне:

И раждаш, и пак си Девица; и по естество пребъдваш Дева. Роденият Христос обновява природните закони – нераждаща утроба ражда. Бог където пожелае – побеждава се природният порядък – понеже действа Бог по Своята воля!

 

ПЕСЕН 5

Ирмос: От нощи утреннююща, Человеколюбче, просвети молюся и настави и мене на повеления Твоя: и научи мя, Спасе, творити волю Твою! (Човеколюбче, моля Ти се, просвети ме, който от нощен час в молитва подранявам, и настави ме с повеленията Твои, и научи ме, Спасителю, да върша Твоята воля)

 

Аз съм окаян! Затъпках ума си в калта! Умий ме, Владико, в банята на моите сълзи! Моля Те, избели като сняг одеждата на моята плът!

Взема ли да изпитвам делата си, Спасителю, намирам, че надминавам по грехове всеки човек, защото греших съзнателно, а не от незнание.

Пощади, Господи, пощади Твоето създание! Много греших – прости! Защото чист по естество си само Ти, никой освен Тебе не е без петно.

 

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Ти премина Йорданските струи и намери безболезнен покой. Изтръгна се от въжделенията на плътта. Но, преподобна майко, изтръгни и нас от тях чрез твоите молитви!

 

Слава:

Теб, Троице, славим, Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, несъставна Същност, вечно почитана Единица.

И ныне:

Нетленна, безмъжна Майко Дево! Бог, Който създаде вековете, у тебе се облече в моята природа и се съедини с човешкото естество.

 

ПЕСЕН 6

Ирмос: Возопих всем сердцем моим к щедрому Богу, и услыша мя от ада преисподняго, и возведе от тли живот мой (От все сърце извиках към щедрия Бог и Той ме чу от ада преизподен и от погибел живота ми изведе).

 

Душо моя, времето тече, прегази го, както в древно време ковчегът премина Йордан, и завладей обетованата земя! Бог заповядва това!

Господи, както спаси потъващия Петър, когато извика от страх, така, Спасителю, побързай да избавиш и мене от звяра! Простри ръката Си и извлечи ме от бездната на греха!

Зная, че си тихо прибежище, Владико Христе, побързай да ме избавиш от непроходимите глъбини на греха и отчаянието!

Слава:

Троица съм несъставна, неразделна; разделена по Лица, по естество – Единица съединена! – говори Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне:

Твоята утроба на нас роди с наш образ Бога. Него, Създателя на всичко, ти Богородице, моли, та с твоите молитви да бъдем оправдани!

 

КОНДАК: (хор или певец)

Четец:

Душо, моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!

 

ПЕСЕН 7

Ирмос: Согрешихом, беззаконновахом, неправдовахом пред Тобою, ниже соблюдохом, ниже сотворихом, якоже заповедал еси нам: но не предажд нас до конца, отцев Боже! (Съгрешихме, беззакония и неправди вършихме пред Тебе: нито изпълнихме, нито сторихме това, което Ти ни беше заповядал: ала докрай не ни оставяй, Боже на отците ни)

 

Ти съзнателно си усвоила, душо, Манасиевите грехове, поставила си своите страсти на мястото на неговите идоли и си умножила мерзостите. Обаче, последвай усърдно покаянието му, и придобий умиление!

Заради тебе, душо, небето се затвори и те постигна глад, от Бога пратен, както някога Ахав, що не послуша думите на Илия Тесвитянина. Но ти пък бъди като Сарептянката и нахрани душата на пророка!

Слава:

Троице несъставна, неразделна и Единосъщна, едно естество, светлини и светлина, Три са святи и Един е свят! – така се възхвалява Бог Троица. Но възпей, прослави и ти, душо, Извора на живота, Бога на всичко!

И ныне:

Възпяваме те, благославяме те, кланяме ти се, Богородителко, задето си родила Едного от Неразделната Троица, Христа Бога, и си отворила небесните обители за нас.

 

ПЕСЕН 8

Ирмос: Егоже воинства небесная славят, и трепещут херувими и серафими, всяко дыхание и тварь пойте, благословите, и превозносите во вся веки! (Този, Когото небесните войнства прославят и пред Когото херувимите и серафимите треперят – всички същества и творения, възпявайте, благославяйте и превъзнасяйте във всички векове)

 

Спасителю, помилвай ме, Ти, Който право съдиш! От огън избави ме и от мъки, каквито ще трябва да претърпя заслужено на Страшния Ти съд! Преди да дойде краят, ми дай да проявя добродетели и покаяние и ми прости!

Като разбойника и аз Ти викам; „Във Твойто царство помени ме!” Горчиво плача като Петър: прости, Спасителю! Надавам зов като митаря; лея сълзи като блудницата. Приеми моето ридание, както някога това на хананейката.

Слава:

Безначални Отче, Събезначални Сине, Утешителю благий, Душе правий! Родителю на Словото Божие, Слово на Безначалния Отец, Душе живителни и зиждителни! Троице, Единице, помилуй ме!

И ныне:

Пречиста, мислената багреница – плътта Емануилова – се изтъка вътре в твоята утроба като от пурпурно вещество; заради това те и почитаме като истинска Богородица.

 

ПЕСЕН 9

Ирмос: Безсеменнаго зачатия рождество несказанное, Матере безмужныя нетленен плод, Божие бо рождение обновляет естества. Темже тя вси роди, яко богоневестную Матер, православно величаем (Неизречимо е рождеството от безсеменно зачатие; нетленен е плодът на несъчетаната с мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството. Затова всички родове, като Богоневестна Майка, православно Те величаем).

 

Словото Христово изцеряваше недъзите, носеше и блага вест на бедните, лекуваше сакатите, ядеше с митари, беседваше с грешници, а на Иаировата дъщеря, умряла вече, възвърна ѝ душата с едно докосване до нейната ръка.

Закхей бе митар, но спаси се. Фарисеинът Симон се двоумеше, а блудница получи опрощение от Този, Който има власт да опрощава греховете. Побързай, душо, та и ти да я последваш в това!

О, клета моя душо! На блудницата не си подражавала; тя взе алабастрен съд с миро и със сълзи уми, а след това изтри с косите си нозете на Спасителя, Който записа раздра на прежните й грехове.

Душо моя, с твойто отчаяние да се не проявиш по-лоша ти от Хананейката, чиято дъщеря бе изцерена от Божието Слово, след като си чула за нейната вяра! Но към Христа викни ти като нея и от дън душа: „Сине Давидов, и мене спаси!”

Слава:

Да прославим Отца, да превъзнесем Сина, да се поклоним истински на Божествения Дух – на неразделната Троица, Единица по същество, като на светлина и светлини; на Бога, Който оживотворява и просвещава от край до край света!

И ныне:

Богородителко Пречиста, твоя град пази! Чрез тебе той владее, на тебе се крепи! С твойта помощ побеждава и всяко изкушение надвива, пленява враговете и в подчинение ги държи.

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога о нас!

Андрее честни, трижди преблажени отче, Критски пастирю, моли се непрестанно за онез, които те възпяват – да се избавим от безмерни прегрешения и скръб, от тление и гняв, почитащите вярно паметта ти!

горе

 

Четвърта част

 

ПЕСЕН 1

Ирмос: Помощник и покровитель бысть мне во спасение, Сей мой Бог и прославлю Его; Бог отца моего и вознесу Его, славно бо прославися (Помощник и покровител Той ми бе за спасение — Той е Бог мой и ще Го прославя, Бог на отца ми и ще Го превъзнасям, задето славно се прослави).

 

Припев: Помилуй мя, Боже, помилуй мя!

 

Агнец Божий, Който вземаш греховете на всички, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден дай ми сълзи на умиление!

Пред Тебе коленича, Иисусе, съгреших – очисти ме! Снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден дай ми сълзи на умиление!

Не влизай в съд с мене, за да претегляш делата ми, да дириш сметка за думите ми и да изобличаваш стремежите ми! Но с доброто отмини моите люти злодеяния, Всесилний Господи, и ме спаси!

Сега е време за разкаяние: ето, ида при Тебе, мой Създателю! Снеми от мене тежкото греховно бреме и като Добросърдечен дай ми сълзи на умиление!

 

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Ти се преклони пред Божествения закон на Христа, пристъпи към Него, след като остави неудържимите стремежи към наслади, и благоговейно осъществи всички добродетели като една.

 

Слава:

Предвечна Троице, на Която се покланяме и като на Единица, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден Бог дарувай ми сълзи на умиление!

И ныне:

Богородице, надеждо и застъпнице за тези, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Владичица Пречиста приеми мен, каещия се!

 

ПЕСЕН 2

Ирмос: Видите, видите, яко Аз есмь Бог, манну одождивый и воду из камене источивый древле в пустини людем Моим, десницею единою и крепостию Моею (Вижте, вижте, че Аз съм Бог, Който в древност като дъжд излях манната и в пустинята източих за Моя народ вода от камъка чрез едничката десница и сила Моя).

 

Ридал някога Ламех и викал: „Мъж убивам, ако ме уязви; младеж убивам, ако ме нарани.” А ти, душо, и плътта си окаля, и ума оскверни, и пак не трепериш.

Изранен съм, уязвен съм; ето вражеските стрели, пронизали душата и тялото ми! Ето – язви, струпеи и рани зеят и викат от ударите на моите самоволни грехове!

В древност прати Господ огнен дъжд от небесата срещу възмутителното беззаконие, та изгори Содомците! И ти разпалила си, душо, с греховете си геенски огън, в който ще гориш!

 

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Когато вече си потъвала в бездната на греховете, ти, Марийо, си простряла ръце към Бога милостив и Той като на Петър ти протегна човеколюбиво Божествена ръка, загрижен за твоето спасение.

 

Слава:

Безначална, несъздадена Троице, неразделна Единице, кая се, приеми ме! Съгреших, спаси ме! Аз съм Твое създание. Не ме отхвърляй, а пощади и избави ме от осъждане на вечен огън!

И ныне:

Пречиста Владичице, Богородителко, надеждо на онези, които прибягват към тебе, и пристанище за връхлетените от буря! Умилостиви за мене с твоите молитви Милостивия Създател, твоя Син.

 

ПЕСЕН 3

Ирмос: Утверди, Господи, на камени заповедей Твоих, подвигшееся сердце мое, яко един свят еси и Господ! (Утвърди, Господи, колебаещото се мое сърце върху камъка на Твоите заповеди, защото Ти единствен си Свят и Господ)

 

Владико, Господи, не отхвърляй молбите на тези, които Те възпяват, но се смили, Човеколюбче, и дай прошка на всички, които Те молят с вяра!

Те разбираш, душо моя, какво значи стълбата на Иаков, издигната от земята до небето. Защо не си се възкачила по стълбата на благочестието?

Обърни се, окаяна душо, и простени, преди да е дошъл краят на живота и преди да е заключил Господ вратата на чертога Си за тебе!

Слава:

Троице несъставна, несъздадена, безначално естество! Троице възпявана в Три Лица, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт!

И ныне:

Богородице, във времето родила си безмъжна Син, Който преди времето е от Отца! И – дивно чудо! – кърмила си, а си останала Девица!

 

ПЕСЕН 4

Ирмос: Услыша пророк пришествие Твое, Господи, и убояся, яко хощеши от Деви родитися и человеком явитися и глаголаше: услышах слух Твой, и убояхся, слава силе Твоей Господи! (Чу пророкът за Твоето идване, Господи, и се уплаши, че ще се родиш от Дева и на човеците ще се явиш, и казваше: „Чух вестта за Теб, и се уплаших”: слава на Твоето всемогъщество, Господи!)

 

Законодателю, не послушах гласа Ти, престъпих Писанието Ти! Но кая се! Приеми ме и призови към опомняне, за да не стана плячка или храна на дявола; Сам Ти, Спасителю, стори ми милост!

Зная, щедрий Господи, че съгреших, и че оскверних съсъда на моята плът! Но приеми ме в покаяние и призови ме към опомняне, за да не стана плячка или храна на дявола! Сам Ти, Спасителю, стори ми милост!

Макар да бе праведен многоимотният Иов и непорочен повече от всички, той не можа да избегне уловките и примките на прелъстителя. А ти, окаяна душо, толкова склонна към грях, какво ще сториш, ако те връхлети нещо подобно изневиделица?

 

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Ти бе повлечена към пропастта на големите пороци; но не остана там, а с благодатно настроение покайно ти дивно полетя на дело към най-висока добродетел и с това, Марийо, даже ангелите удиви!

 

Слава:

Изповядвам Те, Троично Едно Божество, неразделно по същност, несливаемо по Лица, едноцарствено и съпрестолно! Пея Ти великата песен, която се пее трикратно във висините!

И ныне:

И раждаш, и пак си Девица; и по естество пребъд-ваш Дева. Роденият Христос обновява природните закони – нераждаща утроба ражда. Бог където пожелае – побеждава се природният порядък – понеже действа Бог по Своята воля!

 

ПЕСЕН 5

Ирмос: От нощи утреннююща, Человеколюбче, просвети молюся и настави и мене на повеления Твоя: и научи мя, Спасе, творити волю Твою! (Човеколюбче, моля Ти се, просвети ме, който от нощен час в молитва подранявам, и настави ме с повеленията Твои, и научи ме, Спасителю, да върша Твоята воля)

 

Подражавай, душо, на прегърбената одве! Ела, падни пред нозете Иисусови, та да те изправи и да ходиш право по Божиите пътища!

Макар и да си дълбок кладенец, Владико, източи ми вода из пречистите Си ребра, та, като Самарянката, щом пия, вече да не ожаднявам, защото от Тебе бликат струите на живота!

Владико, Господи, сълзите ми да станат Силоам, та да умиязениците на сърцето си и аз мислено да видя Тебе – Пречиста Светлина!

 

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

О, всебогата майко, ти пожела с несравнена ревност да се поклониш на животворното кръстно дърво и желанието ти се сбъдна. Удостой и мене да получа небесна слава!

 

Слава:

Теб, Троице, славим, Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, несъставна Същност, вечно почитана Едѝница.

И ныне:

Нетленна, безмъжна Майко Дево! Бог, Който създаде вековете, у тебе се облече в моята природа и се съедини с човешкото естество.

 

ПЕСЕН 6

Ирмос: Возопих всем сердцем моим к щедрому Богу, и услыша мя от ада преисподняго, и возведе от тли живот мой (От все сърце извиках към щедрия Бог и Той ме чу от ада преизподен и от погибел живота ми изведе).

 

Спасителю, аз съм царската драхма, която си загубил едно време. Но запали светилника – Твоя Предтеча, Слово, и потърси, и намери ме – Твоя образ!

Душо моя, стани и победи плътските страсти, тъй както Иисус Навин победи Амалик. Така бори се винаги и побеждавай гаваонците, сиреч прелъстителните помисли.

 

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Марийо, за да угасиш пламъка на страстите, ти си проливала постоянно потоци сълзи от пламтяща душа. Дай и на мене, твоя раб, да изпитам благодатта на сълзите!

Небесно безстрастие си добила, майко, с крайно строг живот на земята. Затова, моли се да се избавим от страдания с твоите молитви ние, които те възпяваме.

 

Слава:

Троица съм несъставна, неразделна; разделена по Лица, по естество – Едѝница съединена! – говори Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне:

Твоята утроба на нас роди Бога с наш образ. Него, Създателя на всичко, моли, Богородице, та с твоите молитви да бъдем оправдани!

 

КОНДАК: (хор или певец)

Четец:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!

 

ПЕСЕН 7

Ирмос: Согрешихом, беззаконновахом, неправдовахом пред Тобою, ниже соблюдохом, ниже сотворихом, якоже заповедал еси нам: но не предажд нас до конца, отцев Боже! (Съгрешихме, беззакония и неправди вършихме пред Тебе: нито изпълнихме, нито сторихме това, което Ти ни беше заповядал: ала докрай не ни оставяй, Боже на отците ни)

 

Падам пред Тебе и Ти поднасям вместо сълзи думите: съгреших тъй, както даже блудницата не съгреши, и върших беззакония тъй, както на земята никой друг. Обаче, смили се, Владико, над Твоето създание и ме повикай пак при Теб!

Погребах Твоя образ, Спасителю, и потъпках заповедта Ти. Всичката ми красота се помрачи и от страстите ми угасна свещта ми. Но смили се над мене и ми дай, както пее Давид, радостта на спасението!

Обърни се, моя душо! Покай се! Скришното разкрий! Кажи на Бога, на Когото е известно: „Ти Спасителю, Едничък знаеш моите тайни. Но помилуй ме – както пее Давид, – по Твоята велика милост!”

 

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Ти си викнала към пречистата Богомайка, и решително си отхвърлила бушуването на страстите, които те измъчвали жестоко; така си посрамила прелъстителя – враг. А сега и на мене, твоя раб, дай помощ в скръбта ми!

Преподобна майко, моли Христа, Когото си възлюбила, Когото си възжелала, заради Когото тялото си изнурила, Той да бъде милостив към рабите Си и да даде душевен мир на всички нас, които Го почитаме!

 

Слава:

Троице несъставна, неразделна и Единосъщна, едно естество, светлини и светлина, Три са святи и Един е свят! – така се възхвалява Бог Троица. Но възпей, прослави и ти, душо, Извора на живота, Бога на всичко!

И ныне:

Възпяваме те, благославяме те, кланяме ти се, Богородителко, задето си родила Едного от неразделната Троица, Христа Бога, и си отворила небесните обители за нас.

 

ПЕСЕН 8

Ирмос: Егоже воинства небесная славят, и трепещут херувими и серафими, всяко дыхание и тварь пойте, благословите, и превозносите во вся веки! (Този, Когото небесните войнства прославят и пред Когото херувимите и серафимите треперят – всички същества и творения, възпявайте, благославяйте и превъзнасяйте във всички векове)

 

Добросърдечни Спасителю, макар и никой да не е прегрешил пред Теб тъй, както аз, но приеми и мене! Аз се кая с трепет и с любов зова: „Съгреших пред Тебе, помилуй ме, Милостивий!”

Пощади, Спасителю, създанието Си и като Пастир потърси изгубеното агне! Побързай да избавиш заблудения! Грабни ме от вълка и направи ме агне в стадото на Твоите овци!

Добросърдечни Господи, когато седнеш като Съдия и откриеш страшната Си слава, Спасителю, какъв ужас ще бъде тогава при вида на горящата пещ! Всички ще треперят пред неумолимия Ти съд!

 

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Майката на незалязващата Светлина те просвети и те освободи от мрака на страстите. Затова и ти, влязла вече в духовната благодат, просвещавай, Марийо, ония, които те хвалят от сърце!

Божественият Зосима се смая, майко, виждайки в тебе наистина ново чудо: гледаше той ангел в плът и цял обзет бе от благоговение, и възпяваше Христа во веки!

 

Слава:

Безначални Отче, Събезначални Сине, Утешителю благий – Душе правий! Родителю на Словото Божие, Слово на Безначалния Отец, Душе живителни и съзидателни! Троице, Единице, помилуй ме!

И ныне:

Пречиста, мислената багреница – плътта Емануилова – се изтъка вътре в твоята утроба като от пурпурно вещество. Заради това те и почитаме като истинска Богородица.

 

ПЕСЕН 9

Ирмос: Безсеменнаго зачатия рождество несказанное, Матере безмужныя нетленен плод, Божие бо рождение обновляет естества. Темже тя вси роди, яко богоневестную Матер, православно величаем (Неизречимо е рождеството от безсеменно зачатие; нетленен е плодът на несъчетаната с мъж Майка, защото Божието раждане обновява естеството. Затова всички родове, като Богоневестна Майка, православно Те величаем).

 

Смили сърцето Си! Спаси ме, Сине Давидов! Помилуй ме Ти, Който си изцерил с една дума обзетите от бяс! Благосърдечно ми кажи, както на разбойника: „Истина ти казвам, ще бъдеш с Мене в рая, когато дойда в славата Си!”

Единият разбойник Те похули, другият пък Те призна за Бог, а и двамата висяха разпнати до Теб на кръст. Но, многомилостиви Господи, като на верния разбойник и благоразумен, познал в Теб Бога, за мене също отвори вратите на славното Си Царство.

Недей изисква от мене плодове, достойни за покаяние, защото силата ми се сломи! Устрой сърцето ми, да е винаги съкрушено, дай ми духовната нищета, та тях да Ти поднеса, еднички Спасителю, като приятна жертва!

Съдийо мой! Ти знаеш ме. Ти пак ще дойдеш заедно с ангели да съдиш целия свят. Тогава, като ме зърнеш, погледни ме с милостиво око! Пощади ме, милосърдни Иисусе, и се смили над мене, който съм грешил повече от всички човеци!

 

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Със своя необикновен живот си смаяла всички – и ангелски ликове, и човешки множества – понеже си живяла духовно и си победила природата. Поради това, Марийо, си преминала Йордан като с безплътни нозе.

Умилостиви Създателя за нас, за тебе пеещите песни и похвали, преподобна майко, за да се избавим от злини и скърби, налитащи отвред, та като се освободим от изкушения, да величаем непрестанно Господа, Който те прослави!

 

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога о нас!

Андрее честни, трижди преблажени отче, Критски пастирю, моли се непрестанно за онез, които те възпяват – да се избавим от безмерни прегрешения и скръб, от тление и гняв, почитащите вярно паметта ти!

 

Слава:

Да прославим Отца, да превъзнесем Сина, да се поклоним истински на Божествения Дух – на неразделната Троица, Единица по същество, като на светлина и светлини; на Бога, Който оживотворява и просвещава от край до край света!

И ныне:

Богородителко Пречиста, твоя град пази! Чрез тебе той владее, на тебе се крепи! С твойта помощ побеждава и всяко изкушение надвива, пленява враговете и в подчинение ги държи.

 

Св. Андрей, архиепископ Критски бил родом от Дамаск, син на благочестиви родители. До седемгодишна възраст бил ням и по чудесен начин, като се причастил, проговорил. Просиял в дивни добродетели. Съставил много канони и църковни песнопения. Починал около 720 г. на о. Митилини. Паметта му се чества на 4 юли.
Неговият „Велик покаен канон“ е утвърден от Църквата още в древност. Състои се от 9 песни, като всяка песен започва с ирмос и има различен брой строфи (тропари), всичко 280. Според съвременната богослужебна практика той е разделен на 4 части и се изпълнява в понеделник, вторник, сряда и четвъртък вечер с Велико повечерие през първата седмица на Великия пост, а целият канон се пее в срядата през петата седмица – с Малко повечерие. Преводът на текста по-горе е направен от архимандрит д-р Серафим по молба на свещениците хористи. От десетилетия Софийският свещенически хор изпълнява Великия канон в различни столични храмове с участието на висши духовници. Източник на тук публикувания канон е изданието на Синодалното издателство, С. 2001, със съставител отец Кирил Попов. Като книжка можете да го закупите от църковните магазини или от книжарница „Български книжици“

горе

 

 

Views: 196

СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

ВАЖНО

АРХИВ

ВРЪЗКИ

Skip to content