На 28 февруари в старинния столичен храм „Св. София – Премъдрост Божия“ бе отслужено Велико повечерие с втората статия на Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Последованието беше изпълнено от Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит. На това покайно богослужение молитвено присъстваха Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Неофит, Преосвещените епископи Мелнишки Герасим и Маркианополски Константин, предстоятели на храмове и много столични свещеници.
Песнопения на Покайния канон, както и вдъхновяващите химни на Великото повечерие бяха изпълнени от Свещеническия хор, с диригент иконом Кирил Попов.
На богослужението присъстваше и г-жа Мая Манолова – омбудсман на Република България, която преди влизането на Негово Светейшество в храма взе благословия и представи на патриарх Неофит своя екип.
Епископ Григорий се обърна към изпълнилите храма столичани със слово за православният живот на нашия съвременник, за трудностите в този материален свят. „Дивните богослови на миналото ни учат, че същността на православното предание е животът на Св. Дух в Църквата. Истинската православна вяра не е нещо илюзорно, а действителност, живот в Христа. Тя не е религия на сковани правила и указания, а личното саморазкриване на Живия Бог, Неговото себеотдаване за нас в любов. Православието е преобразяващата сила на Св. Троица, която живее сред Божия народ, който пък е Негов свят храм. Бог е обещал: ‚Ще се поселя в тях и ще ходя между тях, ще им бъда Бог, а те ще бъдат мой народ‘. Да се живее православен начин на живот означава да бъдем част от неизгарящата къпина, която свети с цялото благословение на Бога“, каза Негово Преосвещенство. „Времето на Великия пост вдъхва в нас и героичен дух, за да устоим на падналата ни природа, живеейки в трудния свят на съблазните. Сега от нас се иска вътрешна дисциплина на душата, бдителност и молитва, изисква се от нас покорност не като начин на контрол, а като свобода, която задушава самодоволството и мъдро и радостно ни води към приемането на Божийте Дарове… Да, животът е пътешествие, поклонническо пътуване към Бога. Има много трудности и товарът от греховност, който носим не е малък, но ние знаем, че победата на нашия Господ Иисус Христос е близо. Тя блика в Неговото Възкресение и нашата вяра се ражда от опита на Живия Бог. Ние ще преминем духовната пустиня и чрез покаянието си ще застанем пред Възкръсналия Бог. Покаяние, с което Бог ще ни дари с ‚дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов‘, та да влезем в дивната радост на Празника на празниците, Христовото Възкресение“, призова в края на словото си софийския викариен епископ.
Текст и снимки: Мартин Митов
{joomplucat:33 limit=30|columns=4}
Views: 0