Свето Благовещение

Слово, произнесено от блаженопочиналия Български патриарх Кирил в столичния храм „Св. София“ на Благовещение, 7 април 1954 г. (По стенограма)

 

 

Лук. 1. 24-88: ,,Днесь спасения нашего главизна“

 

Днес е началото на нашето спасение. Тъй пее светата Църква, възпоменавайки светлото събитие, чрез което се тури началото на спасението на човешкия род. Към днешния ден бе устремен погледът на много векове, които очакваха спасение; към днешния ден бяха устремени копнежите на всички, които вървяха в неизменността на Божието обещание за идването на велик Спасител, Който ще бъде „Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира“ (Ис. 9:6) както пророк Исаия, обзет от Дух Светий, Го предсказа. В днешния ден много векове вливат надеждите си, защото от днешния ден започва великото време да се изпълнят Божиите обещания.

Днес е ден на пророците и тайновидците Божии, защото те предсказаха, че иде Спасителят, Който ще се роди от Девица (Ис. 2:14). В славното време, което се открива с тоя ден, се взираха те, за да видят, макар и отдалече, утехата и радостта на човеците.

Цялото човечество се намираше в грях, защото грехът на прародителите бе преминал във всички техни потомци, неизброими поколения синове на земята. „Чрез един човек грехът влезе в света“ (Рим. 5:12) и започна мъчителната съдба на човека, който се лиши от своята свобода в доброто, понеже, както Иисус казва, „всякой, който прави грях, роб е на греха“ (Иоан 8:34).

Започна тежко изпитание за човека, защото на земята той си създаваше лоша участ. „Всяка плът се бе отклонила от своя път на земята“ (Бит. 6-12). Грехът отчуждаваше човека от Бога. А отчуждеността от Бога изменяше човека от Бога. А отчуждеността от Бога изменяше богосътворената духовна природа и боговложения у човека стремеж към небето. Грехът с голяма сила отдалечаваше човека от Бога. Царството на поднебесните сили на злото все повече се разширяваше и утвърждаваше. Неговите подвластни слуги ставаха не само слабите и ограничени люде, които не знаеха пътя към Бога, не само ония, които се отчуждаваха поради отпадане от Божията светлина, просветнала в Стария завет, но слуги му ставаха и издигнати над обикновеното равнище духове. 

Грехът, който всякога е вражда с Бога беше, успял да разшири тая вражда и да я направи така печална за човека, че всичките негови страдания да се превръщат в зла съдба. Цялото грехопадение на древното човечество както в личния и семейния, така и в обществения живот се дължеше на тая вражда. Повраждува човечеството срещу Бога и падна от ударите на собствената си вражда. Трябваше да дойде Силният (Пс. 44:4) и да го привдигне, като го примири с Бога, принасяйки жертва на примирението. Такова беше обещанието Божие, че ще приеме с бащина любов човечеството, като му изпрати Изкупител.

И ето Бог изпрати ангела Гавриила в галилейския град Назарет при девицата Мариам, за да ѝ яви, че нея е избрал да стане майка на Божия Син и Спасител на света. Ангелът влезе при нея и ѝ рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ Смути се чистата Дева, защото не можеше да разбере смисъла на тоя ангелски поздрав. Ангелът Божий ѝ откри благата вест, че върху нея ще слезе Дух Светий, че тя ще бъде осенена от силата на Всевишния и ще роди Син, Когото ще нарече Иисус. „Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов до-веки, и царството Му не ще има край.“

В пълна послушност пред волята Божия, явена от ангел Гавриила, светата Дева склонила сърце и изрекла молитвата на богопослушанието: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.“

И църквата пее: „Днес е възвестена радостта на Благовещението“. Божията майка прие тая радост и я вложи дълбоко в сърцето си, защото тя щеше да стане майка на Божия Син, който предвечно съществува, Тя щеше да роди Оня, Който има за престол небето и за подножие земята, Който е Слово Божие и чрез Когото всичко е създадено във видимия и невидимия свят. Тя щеше да стане преблагословена майка на живота и на всички, които чрез вярата в нейния Син щяха да имат обилие на живот.

Но радостта на Благовещението беше радост за целия човешки род, защото всички щяха да излязат от робството на греха и на смъртта, от мрака на духовното незнание и чрез словото на Иисуса щяха да видят светлина, а чрез изкупителната му жертва щяха да се освободят от отровата на греха и на враждата с Бога.

Днешният ден е радост за нас, християните, защото ние възпоменаваме началото на нашето спасение. А щом възпоменаваме това светло начало, ние изразяваме и нашата вяра в делото на Спасителя, и нашата обич към Него, както и нашата готовност да приемем благите плодове на Неговата спасителна жертва за нас.

Благовещение е за нас. Коя вест е блага за човека? Ако си болен и люто страдаш, ти търсиш помощ. Ангелът Божий благовести, че от Пресвета Дева се ражда Оня, Който може да те излекува и да станеш отново здрав и честит човек.

Прочее, който более телесно или духовно, да се радва, че днес е Благовещение.

Ако си несретник, попаднал в беда, не е ли за тебе блага вест, че от пресвета Дева се ражда велик и силен Син Човеческий, Който за Себе си казва: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година“ (Лук. 4:18-19).

Прочее, да се радват всички изпаднали в несрета и беда, които протягат ръце да ги приласкае Божия милост, защото днес е Благовещение.

Ако сърцето ти е стигнало в безотрада, която те мъчи и убива вярата ти в доброто и в самия живот, блага вест е, че от пресвета Дева се ражда Оня, Който носи утеха на унилите и страдащи сърца (Ис. 61:2-3) и Който казва: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28). Прочее да се радват безотрадните, отрудените и обременените, които чезнат за ведрината на утехата, защото днес е Благовещение.

Ако си изпаднал в дълбоки и трагични недоумения от съдбовно значение за твоя живот и не можеш да намериш изход, ти приличаш на човек, който се е заблудил в тъмен и непроходим лес. Блага вест е за тебе, че от Пресвета Дева се ражда Оня, името на Когото е Съветник (Ис. 6:9), защото извежда човека от всички трагични недоумения; блага вест е за него, че се ражда Оня, Който е светлина на света, та никой да не ходи в мрак (Иоан 12:46).

Прочее, да се радват, които не могат да излязат от мрачините на сърдечните недоумения, защото днес е Благовещение.

Ако слухът ти се оглуши от шумовете на стъгдата и не можеш ясно да различиш добрите от лошите гласове, не можеш вярно да разбереш призива към добро зло, блага вест ще бъде за тебе, че от пресвета Дева се ражда Един, гласът на Когото е тих, но стъгдата на живота не може да го заглуши.

Прочее, да се радват и ония, които имат уши, но не слушат, и очи, но не виждат, защото днес е Благовещение. 

Ако волята се разколебае и престане да бъде опора на доброто и стожер на съвестта, блага вест е, че от Пресвета Дева се ражда Оня, Който е здравият път на доброто, и то такъв път, който е и знание, и сила на доброто и на добрата съвест.

Прочее, да се радват всички, които са слаби да се борят срещу пристъпите на земните съблазни за придобиване високото достоинство на човек, защото днес е Благовещение.

Ако си много грешил и те е страх сега да излезеш пред Божие лице, защото си помрачил Божия образ у себе си, благата вест е за тебе, че от Пресвета Дева се ражда Оня, Който прощава греховете, защото и на тебе ще каже: „Чедо, прощават ти се греховете“ (Марк 2:5).

Прочее, да се радват и ония, които са отстъпвали от Божия закон и са съгрешавали пред небето и пред Бога, защото и те ще бъдат приети в любовта Божия, понеже днес е Благовещение.

Ако умът бъде изкусен от измамите на света и се поведе по тях, колко бездни се разкриват пред човека! Бездните не поглъщат всички човеци, но за човека, ума на когото е изкусила някоя от многото съблазни на света, не е ли блага вестта, как да се спаси от бездните на собственото си сърце? А съблазните, които разкриват бездни, са много; това са и себелюбието, и гордостта, и завистта, и безлюбието, и омразата.

В щастлив час на светло прозрение не е ли за такъв човек блага вестта, че от Пресвета Дева се ражда Оня Божествен Учител, Който има цялата истина, а Себе Си е смирил да бъде слуга на всички, пък даже се е пожертвал за спасението на всички.

Прочее, да се радват покрусените умове и сърца, че иде Изкупител на умовете и сърцата, защото днес е Благовещение.

Ако си бил маловерец и поради това не си могъл да привлечеш Божия сила, та да не си и духовно немощен, блага вест е за тебе, че днес е началото на нашето, а следователно и на твоето спасение.

Прочее, да се радват всички маловерци, защото днес е Благовещение.

Ангелът Божий и на нас благовести великата радост, че „днес е началото на нашето спасение“. Тоя ангел е светата Църква, която е благовестник на спасението.

Днес светата Църква ни поздравява: Радвайте се, защото Господ е с вас! Като стигне до сърцата ни тоя поздрав на Благовещението, да отвърнем с послушанието на Пресветата Дева: Ето рабите Господни! Що значи това? То значи да приемем с вяра и радост тайната на светото Благовещение, че Пресветата Дева ражда Иисуса, Сина на Всевишния, за да ни спаси, и царството Му не ще има край. И като приемем тая тайна, да станем и ние благовестници, да разгласим и ние радостта на светото Благовещение.

Да приемем тоя ангелски поздрав с открити сърца, както приемаме благоуханието на възраждащата се пролет и топлината на пролетното слънце. Днес е началото на нашето спасение. С тая вяра нека подемем и ние поздрава на ангела Господен към пречистата Дева: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе“. Амин!

 

Източник: „Път Господен”, том I., Синодално издателство, С. 1957; с. 62-67.